Растем, безработицата малка, пък… българите – много бедни
Неравенството между най-богатите и най-бедните в България се задълбочава въпреки сравнително високия икономически растеж през последните години, повишаването на заетостта и доходите и спада на безработицата до предкризисни нива.
Най-богатите 20% от населението получават средно 8 пъти повече от най-бедните 20%. Данните са на Евростат към края на 2016 г. Само година преди това разликата в доходите им е била 7 пъти, а през 2012 г. - 6 пъти.
Неравенството в доходите е само един от социалните показатели, по които България е в "критично положение", става ясно от последния доклад на Брюксел в рамките на т.нар. Европейски семестър, който следи представянето на икономическите и фискалните политики на страните членки.
От тази година обаче Еврокомисията се фокусира върху социалните политики и социалните права на гражданите, които в много държави изостават на фона на възстановяването на европейските икономики след кризата. За целта ЕК вече ще следи 12 показателя, свързани с равните възможности и достъп до пазара на труда, условията на труд и социалното подпомагане и т.н., пише "Сега".
България получава оценка "критична ситуация" за половината от тези показатели, а за други три е необходимо да сме "под наблюдение". Това изправя страната ни пред нова опасност да попадне в най-рисковата група на страните с прекомерни макроикономически дисбаланси, от която успяхме да излезем едва през тази година.
Освен неравенството на доходите най-тежко е положението с високия дял от населението, което живее в риск от бедност и социално изключване. През 2012 г. 49% от българите са били в такава опасност. През 2014 г. делът им пада до 40%, но оттогава положението не се е подобрило. Като критична е определена и ситуацията с високия процент младежи на възраст от 15 до 24 г., които нито учат, нито работят - към края на 2016 г. те са 18% от населението.
България получава най-ниската оценка и за ефекта на социалните помощи върху намаляването на бедността, както и за незавидното ниво на дигитални умения - само 29% от българите на възраст между 16 и 74 г. могат да работят с компютър.
С 13.8% рано напускащи училище деца и младежи страната ни попада в по-леката категория - "под наблюдение". Тревожното обаче е, че този процент се влошава - преди 6 години делът на рано напускащите училище е бил 12.5%.
Въпреки предприетите през последните години мерки за ограничаване на отпадането от училище те все още не са показали ефективност, отбелязва Еврокомисията. Припомня се, че у нас бе въведена задължителната предучилищна подготовка, екипи от специалисти на местно ниво бяха ангажирани да откриват и подпомагат отпадналите ученици, за да ги върнат обратно в училище, беше организирано и допълнително обучение по български език за ромите и др.
Според ЕК под наблюдение трябва да са също така грижите за децата под 3-годишна възраст, както и заетостта, въпреки че тя расте непрекъснато през последните години и вече надхвърля 70%.
Единственият показател, по който България е над средното за ЕС ниво, е равнопоставеността в заетостта на мъжете и жените.
3
Коментара по темата
3.
Bravo
21.03.2018 09:32:23
Жалка гледка са младите. Недоразвит мозък и нулеви перспективи извън престъпността.
2.
*********
19.03.2018 17:28:55
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни или обидни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
1.
М.
12.03.2018 11:09:38
Колкото по-богати стават джендърите в парламента толкова по-бедни ставаме ние.Голяма апатия и безразличие ни е обхванали и се питам до кога ще трае това наше търпение?