Покъртителна история! 28-годишна красавица отказа химиотерапия, за да умре хубава и достойна
Лекарите установяват, че Ейми има проблем със стомаха, когато тя е на 11 години и предупреждават, че е в зоната на риска. Но Ейми прекалено много обичала да живее, за да обърне внимание на някаква си болка в стомаха, пише Daily Mail, цитиран от Блиц.
Когато е на 28 години, болките стават нетърпими и тя се обръща към лекари. Оказва се, че има колоректален рак. За съжаление той започнал да се разпространява прекалено бързо в организма на младото момиче и прогнозата никак не била добра - няколко седмици. Лекуващите предписали химиотерапия, за да се продължи така поне малко животът на Ейми.
Реакцията й поразила не само лекарите, но и семейството. Отказ! Отказ от терапиите в полза на последни дни ярък живот. Така Ейми се впуснала да живее с пълна сила.
Отпразнувала рождения си ден, рождения ден на баща си, Коледа и Нова година. На Нова година Ейми пише пост, в който благодари на Бог, че е доживяла до 2018 година.
"Благодаря, че съм доживяла до 2018 година. Благодаря, че ще мога да изживея и следващия си ден. Признавам си, че последните две седмици ме плашеха, утре ще направя видео за вас, пълно с много любов, здраве и щастие", пише тя.
В началото на 2018 година силите на Ейми са все по-малко. Тя е вече в хоспис, където, обградена от близки и приятели, очаква смъртта си. Дори и това не е лишило младото, смело момиче от вкус към живота. Продължава да си прави маникюр и заедно със сестрите си избира меню от фотографии.
"Тя е жива засега и се бори за последните си минути. Ние ще бъдем заедно с нея, когато ще поеме въздух за последен път", казват от семейството на Ейми."
А ето какво пише в последния си пост във Фейсбук тази невероятна, млада жена: "Наистина исках да направя последно видео, но вече нямам сили. Преди около седмица болката в корема ми стана толкова лоша, че не можех да се изправя или да ходя както трябва. Сега трябва да разчитам на на и морфин денонощно. Това вече не е за борба. Това не е живот. Това е само вегетиране. Това изкривява в мен човека, който бях преди. Не съм напуснал леглото си от почти 48 часа и взех решение да спра всяко лекарство, освен това за облекчаване на болката, за да се ускорят нещата.
Аз бях благословена да се насладя на някои прекрасни празненства през последните 4 месеца, но сега чувствам, че съм готова да си отида с поне малкото достойнство, което ми е останало и се надявам това да е бързо. Никоя майка не трябва да чува дъщеря си да да крещи и да я вижда сгърчена от болка. Искам да сложа край на страданието и за нея, и за сестра ми."