Какво не знаем за политиката на Еманюел Макрон
Има обаче и друга причина повечето ми приятели, които не са французи да ме разпитват за него. Също като мен те имат по няколко висши образования и са над средната класа. В такъв социално-икономически статус любовта към Макрон вирее много добре.
Неговите възгледи съвпадат с тези на „елитната“ класа. Той мисли, че разделението ляво-дясно трябва да се преодолее. Не го е грижа за отживели идеологии, а търси ефективни решения, без значение откъде идват. Той смята, че стартъпите са готини и че икономиката трябва да насърчава предприемачеството, но иска да развива и социална политика. Той няма никакъв проблем с гей браковете. Вярва, че имиграцията е желателна по икономически и морални причини.
Само че той не просто разсъждава като елита, а олицетворява начина на живот, който елитистите идеализират. Макрон има добри академични успехи, макар и да се е провалил на входния изпит за най-престижното училище. Той има магистратура по философия и жъне практически успехи, защото възпитаниците на това училище управляват публичния и частен сектор. Справял се е сравнително добре с инвестиционното банкиране. Бракът му с доста по-възрастната му учителка все още не е напълно отхвърлен от обществото. Привлекателен е, но не твърде привлекателен.
С други думи, Еманюел Макрон е Доналд Тръмп на елита. Той не само е техен представител, но и тяхно въплъщение. Най-верните фенове на Тръмп го обичат не само, защото харесват какво говори, но и защото той представлява човека, който те искат да бъдат. Същото е и с Макрон и неговите елитни фенове. Така се правят месиански течения.
Сравнението не е напълно точно, защото нямам нищо против Макрон да контролира ядрената политика на страната ми, докато само като помисля, че Тръмп може да има власт над ядрената политика на САЩ ме избива студена пот. Но ми се иска всеки американец да знае следното за Макрон – неговата прагматично-центристка политика е просто политика, основана на класово разделение.
Както посочва социологът Кристоф Гили, поддръжниците на Макрон могат да се определят като „имащите“. Те са хората, които яхнаха вълната с промени в западния свят през последните десетилетия– глобализацията и технологичната трансформация.
Образованието е най-добрият индикатор, който показва, че някой е гласувал за Макрон, защото то е свързано не само с финансов, но и с културен капитал. Друга индикация е възрастта, макар и по нестандартен начин. Макрон е много популярен сред по-възрастните и много непопулярен сред младите, които са губещите в съвременната икономика на Франция.
Това обяснява защо след като беше избран от доста по-лоши кандидати Макрон остава непопулярен. Хората, които не са от елита усещат много добре кой е част от него и реакцията им е напълно предсказуема. Поддръжниците на Макрон не го подкрепят понеже вярват, че той ще ги облагодетелства за сметка на другите, а просто мислят, че това, което е добре за тях, е добре и за цялата държава. Но, разбира се, никой не смята, че подкрепя определена политика, само защото е добра за тях.
Цунамито Макрон нанесе удар, а традиционните страни на френското ляво и дясно са дълбоко ранени и опитват да оцелеят. Но двама души са си напълно добре: Жан-Люк Меланшон, водещият френски политик с леви убеждения и небезизвестната Марин Льо Пен, твърд крайно десен популистки водач. Макрон има политически интерес те да са добре и да изстиска до последен дъх традиционните партии, които могат да заменят новата му центристка партия. Колкото по-успешни са Меланшон и Льо Пен, толкова по-зле са традиционните партии и така Макрон става единствена алтернатива на кандидати, които повечето французи все още отхвърлят.
Това може да му помогне да го преизберат. Но ето какво не разбират много хора за усилието на Макрон да отклони френската политика от разделението ляво-дясно, което сме създали: Ако се справи успешно, това ще означава, че опозицията (който и да е лидерът й) ще бъде просто анти-елитистката партия. Сложете Доналд Тръмп, Найджъл Фараж, Джереми Корбин, Жан-Люк Меланшон и Марин Льо Пен в една бутилка, раздрусайте я здраво и според макронската политика, каквото се получи със сигурност е годно да управлява страната. Не днес, не утре, но ако залогът на Макрон е успешен – то някой ден.
***
Автор: Паскал-Еманюел Гобри
Източник: www.theatlantic.com Добави Коментар