Тази емблема е позната на всички, но историята й – едва ли
Преди Енцо Ферари да стане известен с производството на едни от на впечатляващите улични и състезателни автомобили, той е състезател. Енцо усеща успеха с Alfa Romeo, печелейки състезанието Coppa Acerbo 1924 в Италия. През 1929 г. се формира екипът Scuderia Ferrari, който използва основно автомобили Alfa Romeo в различни категории.
Един ден Енцо се среща с родителите на въздушния ас Франческо Барака, върху фюзелажа на чийто самолет е нарисуван изправен на задните си крака кон. Те му предложили да сложи жребец върху автомобилите си за късмет. Енцо благодарил, но зад жребеца сложил жълт фон, цвят, символичен за Маранело. Така се ражда емблемата на Ferrari.
През 1932 г. жълтият щит с черен жребец се появява върху автомобилите Alfa Romeo, с които Enzo Scuderia участва в Гран При на Спа. Когато Alfa изпада във финансови затруднения през 1933 г., тя се оттегля от състезанията, оставяйки Scuderia Ferrari като самостоятелен състезателен отбор. Тогава логото става по-изразено и видимо, което застава на решетката и на 1935 Alfa Romeo Bimotore.
По-късно Alfa Romeo купува акции в Scuderia Ferrari и се развива в Alfa Corse. След като избухва Втората Световна война, Енцо напуска Alfa Romeo, за да започне да произвежда свои собствени автомобили. Стига се до споразумение, че той не може да използва името Ferrari в продължение на четири години. Компанията му започва да произвежда различни машини, но страстта му към моторния спорт не го напуска през годините на войната – дори след като фабриката му в Маранело е бомбардирана.
През 1947 г. Ferrari произвежда автомобила Tipo 125S с 12-цилиндров двигател, който гордо носи емблемата с черния жребец, придружавана от името Ferrari. Автомобилът дебютира в Гран При на Италия през 1948 г.
Останалото е история. Добави Коментар