Как чуждите медии пишат статиите си за България

Ключови думи:

В началото на българското европредседателство редица международни медии обявиха страната за "най-корумпираната в ЕС".

За това обвинение има едно обективно и едно субективно обяснение, които действат синхронно. Обективното е, че различните измервания на корупцията (най-вече на "Трансперънси интернешънъл") действително поставят България на последно място сред държавите от ЕС. А и в съседна Румъния, с която България обикновено се сравнява, все пак постигнаха нещо в борбата срещу корупцията, инсталирайки антикорупционната служба и изправяйки редица политици на подсъдимата скамейка.

Но за този имидж на България има и една субективна причина. Част от чуждестранните журналисти просто поемат клишето "най-бедната и най-корупмираната", изобщо без да го подлагат на сериозна журналистическа проверка, както всъщност би трябвало да постъпят.

А по-лошото е, че дори ако го подложат и ако то се потвърди, те не правят следващата задължителна професионална крачка: да потърсят и положителните неща в България. Част от тези колеги отскачат за ден-два до София, разговарят с обичайните си източници и после пишат статиите си. А някои от тях дори не стигат до България – работят въз основа на кореспонденции и публикации в медиите. Което обаче не означава, че критиката е неоснователна.

За клишетата и фактите

Редом с тези два негативни суперлатива "най-бедната и най-корумпираната", в чуждестранните медии се въртят и други клишета, част от които изобщо не отговарят на действителността. Например, че България е малка страна. А тя всъщност е някъде по средата - на 11-то място по големина от общо 28 членки на ЕС. Или пък, че е безинтересна и скучна.

Твърдение, което звучи доста арогантно - не може една страна да е скучна, просто защото се намира в периферията на твоето полезрение. Всъщност, вярно е точно обратното: България е много интересна страна от туристическа, от историческа, дори и от кулинарна гледна точка. В интерес на истината, неколцина кореспонденти изрично отбелязват и оптимистичните факти: те говорят за възхода на българската икономика, нарастването на доходите, стабилните държавни финанси, разцвета на София и на такива браншове като информационните технологии или производството на дрехи и обувки. И хвалят още храните, напитките, туристическите забележителности, свестните млади хора в България и вълнуващата парти сцена в столицата.

За съжаление обаче, и голяма част от критиките е основателна. За корупцията вече стана дума, но чуждестранните медии изброяват още много дефицити на България: мутризацията на обществото, демографския проблем, изтичането на мозъци, лошото качество на здравеопазването и образованието, национализма. В няколко публикации изрично се споменава, че, според анализите на "Репортери без граници", България е на последно място по свобода на медиите в ЕС. Впрочем, корупцията и медийната несвобода са само две от проявленията на по-голямото зло: в България няма върховенство на закона, а демокрацията все още подскача на куц крак. За това също се пише, но тук се намесва един допълнителен фактор, който замъглява общата картина. Както е известно, в момента ЕС е взел под лупа държави като Полша и Унгария тъкмо заради това, че изкорубват правовата държава, че изпълнителната власт слага ръка върху другите власти, че управляващите не зачитат общите европейски ценности. Всичко това обаче се случва в контекста на острата дискусия за бежанците, мигрантите и преразпределянето им. Основателно или не, възниква усещането, че на България и на управляващите в София им се прощават някои неща, които не се прощават на Будапеща и Варшава. Просто защото България се държи на дистанция от Вишеградската четворка, а правителството подкрепя мнозинството в ЕС по въпроса за бежанците и мигрантите и не извършва никакви предизвикателни телодвижения. Тоест, в това отношение България се държи като добър европеец, което носи точки на управляващите. Независимо от факта, че повечето хора в България са враждебно настроени към бежанците и мигрантите. Между другото, в публикациите на международните медии става дума и за това. Те често припомнят срамните динковщини, но и грубите расистки и ксенофобски изказвания и действия на политици от малкия коалиционен партньор на Борисов.

Неколцина наблюдатели питат дали на този фон е редно България да председателства Евросъюза?

Теоретично обаче едното няма връзка с другото. Председателството е ротационно и на България просто ѝ дойде редът. Доколкото е известно, няма механизъм, по който една страна да бъде лишена от председателство – освен прецедентът с Великобритания, която всъщност беше наред тъкмо сега, но реши да напусне. Но все пак няколко чуждестранни коментатори изразиха смущението си от това обстоятелство. И то си е за смущение. Защото, както казва например Йохана Даймел, как ще дърпаш напред страните от Западните Балкани и ще им бъдеш за европейски пример, като нямаш изградена истинска правова държава? От друга страна последният доклад за България не беше толкова лош, а председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер дори е оптимист, че механизмът скоро може да бъде премахнат. Защото в България наистина има някакъв напредък. Но без истинска съдебна реформа и без радикално антикорупционно законодателство всичко е половинчато. Да не говорим, че мнозина българи все още живеят в шизофренно раздвоение между гнева си срещу корупцията и собствената си дребна корумпираност.

Реалистична, но опростена картина

Многобройните статии за България в международните медии по повод европредседателството - и най-вече определението "най-корумпирана" - предизвикаха любопитна реакция в част от българските медии. Човек веднага усеща, че на терена има професионалисти, които знаят как се "спинва", как се извърта един проблем, за да се отклони вниманието от същността му.

В случая се спусна димна завеса, която скрива факта, че критиките не са срещу България или срещу българите, а срещу определени недъзи на управлението, на законодателството и на властите в България. И част от медиите в България охотно поддържат тъкмо тази димна завеса.

В една от тези медии например излезе полемична статия по въпроса, която звучи меко казано наивно. Големи европейски издания като "Гардиън" и "Ди Цайт" били свързани с милиардера Джордж Сорос и получавали от предубедени източници в България указания какво да пишат за страната. Но нали тъкмо тези либерални медии извадиха на бял свят големите офшорни скандали, известни като "Панама Пейпърс" и "Парадайз Пейпърс"?

И ако тези медии действително можеха да бъдат купени за жълти стотинки или да получават указания от незнайни лобисти, мигар не се намери поне един офшорен милионер, който да ги подкупи?

В интерес на истината обаче трябва да се каже и още нещо: част от авторите и кореспондентите на западни медии наистина си имат постоянни източници на информация и анализи в България, на чиито оценки се доверяват. А понякога сигурно се и предоверяват.

В обобщение: десетките статии, които излязоха в международните медии по повод българското европредседателство, представят една реалистична, макар и понякога опростена картина на страната.

Добрата новина е, че през последните 11 години за България нито веднъж не се е писало толкова много, т.е. страната влезе в полезрението и в европейския дневен ред. И има добра основа и занапред да подобрява имиджа си.

Коментара по темата

09.01.2018 14:57:05

На краставия кон самара му е виновен!
Трябва да си сляп, за да не видиш реалностите! Свали си розовите очила, джожун! Хората днес ползват всички възможни източници на информация, знаят езици, имат необходимите контакти...само дребните мишоци си стоят в дупките и чакат да падне някоя трохичка...

Непеота

09.01.2018 11:41:47

Викай на черното бяло викай на черното бяло и те приемаме НПО. Може и политическа кариера да направиш защо не и министерски пост .Край ще има и той е близо ,ще го дочакаме .

Патреота

09.01.2018 11:24:51

Цафтим, цафтим!
Много на мразят затова и на плюят!

FREE BULGARIA

08.01.2018 21:20:25

Nito e bedna nito e korumpirana.
Dujavata si e mnogo po nared ot 90% of stranite v sveta.

Добави Коментар