Мая Манолова даде личния си телефон и призова...
В случаите, в които не вдигам, пишете есемес”, заяви тя в студиото на bTV. През седмицата националният омбудсман навърши две години на поста. Една от последните ѝ победи, финализирана преди дни, бяха промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), след които длъжниците вече няма да бъдат съдени, без да знаят.
„Вече няма да бъдем съдени без да знаем, защото се направиха такива промени в призоваването, които да гарантират, че длъжникът ще бъде уведомен, че срещу него се води дело за дълг", каза Манолова.
"Ако не бъде открит никъде, залепването на съобщение на врата ще бъде възможност да бъде осъден само в случаите, в които лицето отиде да си получи документите по делото. Иначе ще се смята, че не е призован и делото ще се развива по общия ред“, което означава минимум две съдени инстанции. Ако вземете уведомлението и не възразите, това означава, че признавате, че наистина дължите парите и имате втора възможност да си ги платите без такси и разноски", добави тя.
Омбудсманът посочи, че част от монополните дружества са използвали тези процедура не само за да си вземат дълговете, но и да приберат допълнителни пари.
"Втората промяна в ГПК, която е много важна, е, че на длъжника се дава възможност да плати в рамките на процеса, за да не се товари допълнително с такси", отчете тя. "Третата е, че частните съдебни изпълнители (ЧСИ) ще бъдат принудени да действат пропорционално на размера на дълга – „ако дължиш 200 лв., ще ти запорират само 200 лв., не всички банкови сметки, не жилището, не земеделските земи, не автомобилите“, посочи тя.
Според нея промените няма да демотивират хората да си плащат дълговете. „Успяхме да постигнем баланс. Хубавото е, че и самите ЧСИ се включиха в дискусията и се постигна баланс, при който те да имат интерес да събират и малки суми, но от друга страна да не са събрали 10 кожи на длъжниците“. Промените влизат в сила незабавно след обнародването в „Държавен вестник“, каза тя и според нея това ще се случи през следващата седмица.
За процедурите, които вече са в ход, Манолова каза, че зависи на каква фаза е съдебното производство са, но повечето ще приключат по стария ред. Нищо обаче не пречи на всеки, който мисли, че нещо не е извършено законосъобразно, да се обърне към нея. Следващата битка на омбудсмана е с банките.
„Проблемът с банките е шестата цел, която си бях поставила в този закон и която не беше постигната. В момента те имат свръхправомощия – по една кратка процедура, чрез извлечение от сметки, да се сдобият с изпълнителен лист срещу длъжник, без изобщо да бъде направена никаква проверка на тази претенция. Винаги банката може да сгреши – нарочно или без да иска, или да не отчете някоя вноска.
Сега има много малък пробив – гражданинът ще може да спре тази процедура, в случай, че си пази всички вносни бележки, всички документи какво е платил. Ако ги представи и се окаже, че претенцията е по-висока, изпълнението се спира. Но истинското решение на този въпрос е да има предварителна проверка дали претенцията на банката е достатъчно коректна“ и „служебна проверка на съда дали в договора с банката няма неравноправни търговски клаузи, например едностранно да повишава лихвения процент“. Тъй като предложенията, които бяха направени в ГПК, товареха допълнително длъжника, не ги подкрепих и настоявам за предложения, които реално да решат проблема така, че гражданите да не бъдат натоварени допълнителни такси и банката да няма вратички за измъкване, каза Манолова.
България е може би единствената страна в Европа, в която няма защита на т. нар. вечни длъжници, отчете тя. Това, което е важно да се направи и по което аз работя, е закон за частния фалит, който да е достатъчно балансиран, достатъчно обмислен, да взема най-доброто от европейските практики, така че наистина в случаите, в които един човек не може да изплати дълг повече от 10 – 15 години, когато е положил всички усилия да си го върне, този дълг да му бъде образно казано отписан.
Добави Коментар