10 невероятни имена черпят днес
Родена в град Епиват, на брега на Мраморно море от родители българи, тя се посветила твърде рано на Бога и искала да отдаде целия си живот в негова служба. Затова след смъртта на родителите си разпродала цялото си имушество и го раздала на бедните.
После отишла в Цариград, а не след дълго заминала в пустинята на Палестина, където престояла доста време в отшелничество. Върнала се след много години в Епиват, където никой не я познал. Останала да живее като монахиня в един манастир, където и умряла.
След смъртта й нейните мощи вършели чудодейни дела: който се докоснел до тях, ако е болен оздравявал, ако е сляп – прогледвал, ако е хром – се изцелявал. Цар Иван Асен ІІ чул за чудесата, вършени от светицата и изпратил специална делегация начело с преславския митрополит Марко да пренесе мощите й в Търново.
Там била построена църква, която кръстили на нейно име.
Светицата се считала за покровителка на царското семейство.
След падането на Търново под турско робство, мощите на св. Петка били пренесени във Видин, а след падането и на Видинското царство - в Сърбия. Впоследствие, Сюлейман Великолепни ги върнал в Цариград, а Патриаршията ги продала на влашки войвода, който изплатил задълженията й към Високата порта.
Днес мощите на света Петка се намират в една от църквите на град Яш, Румъния. От днешния Зимен Петковден до Димитровден (26.10) са забранени веселията и работата с кроене и шиене, тъй като тези дни се считат за „мръсни” и „нечисти”. В много краища светицата се почита с организирането на събори и приготвянето на курбан.
С този ден се поставя края на селскостопанската година и началото на зимните семейни празници. Периодът се свързва с много годежи и сватби. На Петковден ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене. В битовото християнство Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности - предене, тъкане, кроене, шиене.
В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки наричани Кокоша черква, Господева черква,
Божи дух. Зимният Петковден в българските вярвания бележи прехода към зимата. Традициите и честванията на българите на този ден имат предхристиянски белези на арграрните култове. Техните корени са от епохата, когато земеделието дало нов поглед за живота на човека, а основно място заемало плодородието на земята, олицетворено от жена, даряваща живот.
Имен ден празнуват всички с имената Параскев, Параскева, Парашкева, Пенка, Пенко, Петка, Петкан, Петкана, Петко и Петя.
Добави Коментар