Защо медиите тиражират предимно негативни новини?
Може ли да е, защото ние самите жадуваме за депресиращи истории и сами не го осъзнаваме?
Голяма част от аудиторията твърди, че харесва добрите новини, но дали това е вярно? Психологът Том Стафорд обяснява явлението с това, че най-вероятно журналистът иска да напише статия за корумпиран политик или за убийство, за да може си донесе бърза слава с една ексклузивна новина и да се изстреля на върха, информира BBC.
Но има и още една много силна вероятност, която е, че аудиторията иска от журналистите да се фокусират върху тези неща. Учените са стигнали до този извод, като са анализирали, че щом аудиторията гледа телевизия или купува вестници, значи се интересува и това стимулира журналистите да пишат подобни тъжни истории, защото разбират, че в това има "хляб".
За да докажат дали хората наистина предпочитат добрите новини или тайничко се запленяват от лошите, Марк Тръслър и Срюарт Сорока са направили експеримент в университета Макгил в Канада. Те искали да разберат как хората реагират на новините. Затова поканили доброволци в лабораторията си за "изследване на очите".
В началото доброволците трябвало да изберат истории за политици от новините в някой информационен сайт и камера да следи очите им и да анализира как те възприемат новините. Много важно било за учените да установят дали наистина четат статиите, или просто преминават през тях.
След тази подготвителна фаза лекарите им пуснали кратко видео, което имало за цел да накара субектите на изследването да се концентрират, за да може след това да им бъдат задавани въпроси за новините, отнасящи се за политици.
Според резултатите от изследването голяма част от хората предпочитат да следят депресиращите новини за корупция, убийства и мръсна политика. И след това, когато им задали отново въпроса, какви новини предпочитат – добри или лоши, те отговаряли, че медиите се фокусират прекалено много върху лошите.
Психолозите уточняват, че хората, които запомняли повече факти от лошите новини, откликвали и по-бързо върху думи, свързани с тях, като "бомба", "война", и по-бавно на думи като "бебе", "забавление" и "усмивка".
Причина според тях за това е бдителността ни и чувството ни за самосъхранение. Има и друга интерпретация, която Тръслър и Срюарт Сорока се опитали да докажат. "Ние обръщаме внимание на лошите новини, защото като цяло мислим, че така светът става по-розов и приятен", казват те.
Когато става въпрос за собствения ни живот повечето от нас смятат, че ако възникнат проблеми те ще се оправят накрая и като следим тъжните истории на другите се самоуспокояваме, "че все пак има и хора, които са по-зле от нас", което за съжаление е една типична черта в народопсихологията на българина. Добави Коментар