Вашият сигнал Връзка с Флагман
Управител:
Веселин Василев, email: v.vasilev@flagman.bg

Главен редактор:
Катя Касабова, email: k.kassabova@flagman.bg

Коментарите под статиите се въвеждат от читателите и редакцията не носи отговорност за тях! Ако откриете обиден за вас коментар, моля сигнализирайте ни!

Спомени от соца: Граничарското куче, което плачеше като човек

Служебното куче Верни, който остава вярно на бившия си инструктор до края на дните си
Ключови думи: спомени от соца, бургас, флагман, ретро, ретро бургас
„Това е един спомен от 80-те, който завинаги ще остане във съзнанието ми… Тогава бях заместник-командир на гранична застава в 16-и Граничен отряд, гр. Гоце Делчев. Беше в средата на лятото. Седях на пейката пред заставата, когато при мен дойде дежурният. Той ми обясни, че на портала на съоръжението, който е на пътя от селото за заставата, е дошъл със семейството си бивш войник, служил на заставата преди пет години. Искал разрешение да влезе в района и да покаже на съпругата и децата си къде е служил. Въпреки че тогава такива посещения не бяха разрешени без открит лист, казах да ги пропуснат да влязат.

След около 20 минути пред заставата спря лек автомобил лада и от него слезе висок мъж, съпругата му и двете им деца. Веднага забелязах някакво особено напрежение в мъжа. Отдадох го на спомените, които го бяха налегнали.

Първите му думи, след като се представи, бяха: „Другарю лейтенант, мога ли да видя моя брат?”
Учудих се кой е той и защо не са ми казали, че идва братът на някой от войниците.

Мъжът продължи: „Това е служебно куче Верни”. След тези думи извика: „Верни, тук съм!”


В този момент от питомника се чу страхотен вой и блъскане по една от вратите на клетките. Разпоредих на младши сержанта, който в момента беше инструктор на Верни, да го доведе. Какво ти довеждане – след излизането от клетката кучето прескочи оградата на питомника (около 1,5 метра мрежа) и като стрела се озова при бившия си водач. Двамата със сълзи на очи се хвърлиха в прегръдка, която продължи най-малко 5 минути.

Тогава за пръв път видях куче да плаче като човек.

Гледката беше неописуема – повече от сърцераздирателна. След шока на семейството му, Верни нацелува децата и съпругата на бившия водач (макар и с много страх от тяхна страна). Два часа човек и куче си говориха – единият с думи, а другият по свой си начин – със скимтене и лек лай. Когато дойде времето на раздялата, стана страшно. Верни не приемаше никакви команди от сегашния си инструктор. Наложи се бившият му водач да го прибере в питомника.



Три дни след това Верни непрекъснато виеше, искаше да разруши питомника и не допускаше никой до себе си. Той беше едро куче и никой не искаше да му бъде учебен нарушител за задържане. След една година Верни внезапно почина. Погребахме го близо до границата, която той заедно със своите водачи и инструктори беше охранявал 10 години…

Това е една история, която ще помня до края на дните си. Това е историята на едно истинско приятелство между човек и куче, между бойни другари, които се срещнаха отново след 5 години.“
8
Коментара по темата
8.
До 6
09.09.2017 19:15:09
Абе гей ти в казармата ходил ли си?Заклевал ли си се?Майка ти курвата защо те родила бе изрод!
7.
До №5
09.09.2017 16:01:43
Само завършен полуидиот,грешка на природата може да напише простотии под такава статия!
6.
Д
09.09.2017 13:20:39
Трябваше да ги разстрелят всички войници
които служеха на комунистическата паплач и
позволиха на "партизани" и руски агенти да
разграбят родината. Изроди!!!!
5.
Васил Левски ви се смее на "соца"
09.09.2017 13:19:00
Глупава статия на глупав автор.
Първо, никога не е имало соц по това време
ами имаше комунистически тоталитарисъм
както е в момента във Северна Корея.
Това да заблуждавате младите е политическа поръчка на някой който би искал да отслаби България че пак да я ограби и банкрутира и
да я извади от Европа. Второ, самите хора
бяха третирани като кучета от режима на Сталин.
Хората не само бяха затворени и пъдени от Партията, ами им бяха отнети свободите.
4.
МНОГО ТЪЖНА ИСТОРИЯ
09.09.2017 11:26:02
Трябваше да го дадат на бившия му водач-кучето ,смятай как е страдало милото и от тъга е умряло след една година..
3.
ГРАНИЧАР
09.09.2017 10:46:55
И аз бях там, трудни времена ама мъжки
2.
Бък
09.09.2017 09:43:51
Това може да го разбере само този който е гледал овчарско куче!
1.
наблюдател
09.09.2017 09:22:34
А, като кацнеше комар на телената мрежа на поделението и я накланяше. Ех, спомени!
  Добави Коментар
Сложете това в пералнята и дрехите ще ухаят по-дълго Евтин домашен помощник освежава тъканите и помага срещу застояла миризма Тази зодия я чака важен разговор до дни Предстои момент на истина, който ще донесе яснота
Сензационен обрат с Гришо? Може да играе в Рим Гурбетчия отиде на среща с "красавица", отвори му Юлиян Жител на Родопите е крайно разочарован, ще запомни завръщането си в България с неприятна изненада
Чудна баница със сирене: тайната й Малките трикове, които правят класическата рецепта още по-вкусна Почина Петър Димов Той оставя сериозно наследство в българската култура
Тази зодия ще има голям късмет в началото на май Периодът носи добри вести, силна интуиция и шанс за ново начало Хрупкави пържени картофи като в ресторант: тайната е в тази лесна техника Как да получите златиста коричка и мека вътрешност у дома
Бургаски талант защити черен колан Боецът Антон Янчев се готви за BRAVE  От властите с позиция за огромното свлачище на пътя Смолян - Пампорово Министър на регионалното развитие и благоустройството Николай Найденов каза какво следва
Зинедин Зидан отряза Реал Мадрид Заради Франция Българин закъса жестоко в Солун Опита да продаде куче и най-вероятно ще влезе в затвора