Сузанита - шамарът по слепите ни очи и една все още незагубена битка
Невръстната дъщеря на Орхан Мурад, която определя себе си за артист, възпявайки обладаването си от висшите сили, всъщност се превърна в поредната „дъвка” в социалните мрежи, с която за кратко ще се упражняваме над понятията си за морал, култура, възпитание, добро и лошо...
Всъщност Сузанита е съвсем очакваното и планирано дете на всички ни. „Покръстена” от прекалено рано в лоното на пошлостта и арогатността, нейната звезда изгря, за да ни подскаже, че някъде сме сбъркали. И то много. Защото ако някога младежката смелост се е тълкувала като наивна дързост, породена от идеалите в някоя прочетена книга, то днес тя е нищо повече от една 14-годишна хлапачка, облечена в черен мрежест чорапогащник, с изкуствени нокти и тежък грим.
Иначе казано, едно объркано дете, което се хвали с това, че не обича да чете. Дете, което израсна пред всички ни, с „усилията” на всички ни. Дете, което на 14 иска да е „секси”, „провокативна” и „творец”. Музикант, който иска да пише за „баса, който кърти”. И която съвсем естествено, освен като творец, вижда бъдещето си като фризьорка. Добра перспектива в страна, можеща да се похвали със своебразен рекорд в брой фризьорски салони на глава от населението.
И колко тъжно и нелепо звучат опитите за защита от страна на слепия баща на това дете. Та кой баща не би казал добра дума за детето си, дори когато и ангели, и демони са впили укорителен поглед в него.
Греши ли обаче слепият Орхан, когато посочва, че у нас„това е начинът”. Че това продава.
Лъже ли ни, когато споделя скритата обида, с която признава, че е направил редица стойности неща, за които общество и медии са били слепи? Тъга, по която голата изпразнена от съдържание амбиция на следващото, негово и наше, поколение удря звучен шамар.
Този шамар обаче идва съвсем навреме. Идва, за да ни изкара от апатията на собствената ни леност и оскотяване, с които градим характерите на децата си.
От апатията, с която виждаме грешките и позора им, но го подминаваме с лека ръка, защото днес всичко е позволено и всичко „може”.
От толерантността пред неграмотността, непросветеността и агресията им.
От слепотата ни, с която позволяваме да посегнат на учител, да се хвалят с това, че не четат, да се радваме, когато на 14 кръгозорът на мечтите им започва с един евтин клип и приключва във фризьорския салон.
Дали обаче загубихме „битката” с дяволите на Сузанита? Не мисля.
Битката е във всеки от нас и за нас. Започва с няколко прочетени и споделени страници, с няколко разговора, с песен на Флойд. И не приключва никога.
7
Коментара по темата
7.
Бат Гуцан до Бургад
26.07.2017 14:39:14
То не знам дали има някой уважаващ себе си журналист, който да копира нещо от тия "журналя", а иначе си прав.
6.
Бат Гуцан
26.07.2017 14:36:26
Еееее....не спряхте да копирате статии и дори не го упоменавте. Страхотни тъпаци сте тва в тоя умрял флЕгман.
5.
Бургад
26.07.2017 12:58:45
Защо, никъде в тази статия не е упоменато, че сте откраднали написания текст от една публикация на Мартин Карбовски, който цитира друг журналист. Поне едни кавички да бяхте поставили! Иначе ви чуват на другия край на България, ако някой копира вас! Журналя!!!
4.
Gggh
26.07.2017 12:03:47
Който и да е авторът, анализът е много точен! Подкрепям го! И ми е тъжно, много тъжно, че страната ни и младото поколение е затънало в толкова дълбоко БЛАТО!
3.
Кой
26.07.2017 11:37:38
Анализът е добър, но от къде ли е препечатан .... написаното определено надхвърля писаческите умения на журналята от Флагман
2.
Знам
26.07.2017 11:32:45
Много истина..Чудесна статия!Аз го почувствах по същия начин!Благодаря ви!
1.
байно
26.07.2017 11:12:59
това е защото баща ѝ не я е погледнал!