Франс Прес: 10 години от освобождението на българските медици от либийския ужас
"Моето ежедневие ми позволява да забравям. Научих се да ценя по-добре моето здраве, моята свобода, семейството ми", казва 58-годишната жена. Тя възобнови работата си в болницата в Пазарджик, малък град в Южна България, който се намира на хиляди километри от либийския ужас. Петте медицински сестри бяха задържани през 1999 г., заедно с палестински лекар, за предполагаемо заразяване на над 400 деца с ХИВ в източния град Бенгази. Те бяха измъчвани и два пъти осъдени на смърт в продължение на години.
"В една вечер през 1999 г. бях отвлечена", си спомня Сиропуло. "Мъжете ми залепиха устата, после ме мъчиха месеци с електричество, побой и кучета. През останалото време лежах сама в клетката си, очакваща смърт." Тя се наслаждавала на работата в детското отделение, където била много по-добре платена, отколкото в родната страна. Но чуждестранните медици бяха държани отговорни за заразените кръвопреливания и обвинени в умишлено заразяване на 438 деца с вируса на СПИН. Спасителят на медиците дойде в лицето на Сесилия Саркози, съпруга на тогавашния френски президент Никола Саркози, която два пъти през юли 2007 г. посети Либия за разговори с Кадафи. Въпреки официалното френско разследване, точната роля на Сесилия остава неясна, но освободените медицински работници нямаха никакво съмнение, че тя е била от съществено значение за тяхното освобождаване. "Когато Сесилия дойде да ни върне, я видях като Богородица", казва 60-годишната Валя Червеняшка.
Един от близките до това изпитание е бившият външен министър на България Соломон Паси, който описва заплетена мрежа от преговарящи, включително британски разузнавателни агенти, и представители на ООН и ЕС. "Това беше дълга битка на международната общност, след което президентът Саркози се появи в 90-ата минута, за да отбележи победния гол", казва Паси пред АФП. Франция и Европейският съюз официално благодариха на Катар за ролята му в осигуряването на свобода за медицинските сестри, предизвиквайки и спекулации за връзка с голям обем парични средства. Въпреки повтарящите се откази за откуп, през годините след освобождаването бе подписан договор между Париж и Триполи и Кадафи направи официално посещение във Франция през 2007 г.
Миналия ноември френско списание публикува документи, с които оправдава медицинските работници, и предполага, че децата всъщност са били инжектирани със заразена кръв от либийското разузнаване. Свидетелствата са открити в дневник, принадлежащ на Шукри Ганем, премиер от 2003 до 2006 г. Дневникът, който според съобщенията е бил задържан от френски магистрати, предполага, че деянието е умишлено предизвикано срещу град Бенгази - крепост на противниците на тогавашния либийски диктатор. За Кристияна Вълчева и нейните близки този период е в миналото. 58-годишната жена прекарва дните си, занимавайки се със своето хоби. Палестинският доктор Ашраф Ахмад Джум‘а живее със семейството си в Холандия, а други две медицински сестри живеят близо една от друга в домове, дарени им от български филантроп. Биографиите, филмите и интензивното медийно внимание постепенно избледняват, а бившата медицинска сестра Валя Червеняшка казва, че е свършила с гледането назад.
"Нашите присъди винаги ще са там, докато Либия продължава да съществува като държава", казва тя.
Добави Коментар