Спомени от соца: Спортът – витрината на България през социализма
Днес са много популярни носталгични материали за соц-а, които започват с: „Помните ли…“. А помните ли колко много се спортуваше тогава? Идваха треньори по всички видове спорт в училищата за да си избират бъдещи надежди. Още в началното школо. Влизаха по време на час и започваха огледа.
Понякога дори ни строяваха пред дъската. И беше много престижно да те избере някой треньор – дори да беше треньора по хандбал. Защото по онова време, да си спортист, беше голяма работа. Имаше много добре изградена и успешно функционираща структура още от основата. Подбор, спортни училища, спортни армейски школи, професионален спорт. Държавно спонсориране.
Спортът беше витрината на социализма. И малка България се радваше на невероятни спортни успехи. Шампионите, световните рекорди, победите бяха ежедневие. Върхът беше достигнат през 1988 на олимпиадата в Сеул, когато се наредихме на 6-то място в света по брой спечелени медали и отличия с 10 олимпийски титли, 12 сребърни медала и 13 бронзови!
Пред нас бяха само двете суперсили тогава СССР и САЩ, плюс двете Германии – ГДР и ФРГ… Звучи невероятно, но е факт! Тогава се мерехме и побеждавахме по спортните арени държави като Великобритания, Франция, Япония, Китай, Бразилия, Италия…
Но златните медали от олимпиади и световни първенства, големите шампиони и световните рекорди, с които всички се гордеехме – бяха само черешката на тортата. По-важното беше, че няколко поколения български деца израснахме и бяхме откърмени с любов към спорта. А спортът възпитава, той изгражда силни характери.
Спортът създава истински, честни и играещи по правилата мъже и жени, готови да се борят до край за отбора си, за каузата си, за родината си. Да, тогава всички бяхме горди, че сме българи, до голяма степен благодарение и на нашите спортни успехи.
Спорът изгражда позитивни навици. Спортът, колкото и банално да звучи, е здраве. В спортът няма скрито-покрито: всичко е точно и ясно, измеримо в метри, секунди, голове… Няма и връзкари (е, само при приемите в спортните училища и спортните военни школи, задължително се пръкваха рожби на висши партийни номенклатурчици, нямаше как…) – или си достатъчно добър за да побеждаваш или… си търсиш друг спорт.
Аз и всички мои приятели по онова време тренирахме по няколко вида спорт, понякога дори едновременно. Спомням си, че имаше един такъв период, в който ходех на тренировки по баскетбол сутринта, а на футбол – следобед. Тренирах още лека атлетика, бокс… Ако си добър, логичното продължение беше спортно училище.
Големите спортни дружества по времето на соца, както в София, така и в страната, имаха собствени спортни училища, в които развиваха всички видове спорт. Истински оазиси на спорта. Една отлично работеща система, която впоследствие бе заимствана от редица западни страни, а ние разрушихме с лека ръка…
Спортните училища бяха пансиони или полупансиони за талантливи деца от всички възрасти. Имаше двуразови тренировки, но и здраво учене. Три ядения на ден, много питателни, задължително с мръвка.
Замервахме се с шоколади в стола, при това от хубавите – от 69 ст. Спортистите, дори в юношеска възраст, бяхме от малкото късметлии по онова време, които пътувахме свободно зад „Желязната завеса“. Е, под „свободно“, разбирайте, със задължително присъствие на човек от ДС или Народната Милиция в екипа на отбора. Караха ни да подписваме декларации, че няма да бягаме. Но благодарение на тези пътувания в Западна Европа, ние знаехме горчивата истина за това колко по-цветен и готин беше онзи, Забраненият свят.
Когато за пръв път посетих Западна Германия, Мюнхен – бях втрещен. Втрещен от качеството и разнообразието на стоките в магазините. От това колко вида шоколад имаха и колко яки са им опаковките.
От техниката и машините. От цветовете. От лукса. Всичко беше в пъти по-, по-, по-…. Друга планета…! Която впоследствие завладя нашата… Но планета „Соц“ все пак имаше някои неоспорими достижения. Едно от тях беше спортът и изградената около него система за високо спортно майсторство и успехи.
Защото колкото и вида шоколад да имаха немците и французите, колкото готини и бързи да бяха колите им, ние редовно си ги спуквахме от бой по спортните терени и площадки!
Соц спортистите бяха галениците на системата, нейната витрина пред света. Не беше лесно и даром. Скъсвахме си дупетата от тренировки. Но го правехме с желание. Бяхме целеустремени и нахъсани за успехи. Едни различни, хубави времена за българският спорт, които едва ли някога ще се повторят с такъв успех. Неоспоримо!
10
Коментара по темата
10.
Ъ
17.07.2017 07:11:41
Е сега също се спортува:друсане,суйнгър...кеф...
9.
Боксьора
16.07.2017 15:09:03
По онова време се водиш към някой завод на заплата само ходиш там за заплатата, иначе си тренираш само. Тези където са изброени маргени, маджо, тиквата те са неуспяли спортисти нямат медал от републиканско даже успелите са бат Боян Радев, Валентин Йорданов, Сашо Томов и др
8.
Заключение
16.07.2017 13:55:08
Масова деградация-витрината на България през така наречената демокрация!
7.
Sportal
16.07.2017 12:54:39
Kuv harakter izgrajdal sporta. Vasil Iliev Georgi Iliev Ilia Pavlov GRISHA GANCHEV MARGINITE MADJO YORDAN LECHKOV boiko birisiv aleksei petrov i mnogo drugi...
6.
до Ротердам
16.07.2017 12:07:19
Гастербайтерче дърпай към Анадола.Турция никога не може да ни стигне
5.
до 3 чики
16.07.2017 10:09:42
упаковка ???? направо кефиш , напиши още нещо да се посмея
4.
Сти
16.07.2017 10:03:06
Стига с тази политика всяка неделя.Стига пропаганда.Оставете хората на спокойствие.
3.
чики
16.07.2017 09:46:11
сега нали и ние имаме лукс, цветове и всичко, само дето гнием морално и изчезваме като нация, като всяка една некачествена стока с красива упаковка, демокрацията се оказа красива упаковка под която гние цял народ
2.
*********
16.07.2017 09:40:04
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.
1.
Ротердам
16.07.2017 08:58:23
Тъпанари,учили здраво - пълни глупости. Мислеха само за безплатните хотели,турнири по света, ядене и секс.Затова след 1989 г.от тях ставаше само биячи или пазачи.