Учените откриха ключа към дълголетието в мъжката ДНК
Новооткритата генетична мутация е една от многото в дългия списък на генни вариации, които оказват влияние върху дълголетието на хората.
Когато става дума за това колко дълго живеят хората, обикновено прехраната има превес над природата. През 1875 г., например, продължителността на живота в Германия е била по-малко от 39 години, докато днес е над 80. Германците не са се сдобили с тези допълнителни няколко десетилетия, защото удължаването на живота е променило техните гени, а защото са получили достъп до чиста вода, съвременни медицински услуги и други опазващи живота мерки.
Наследствеността все пак играе умерена роля в това колко дълго живеят хората. Например, редица проучвания разкриват, че еднояйчните близнаци, които споделят едни и същи гени, имат сходна продължителност на живота, в сравнение с двуяйчните. При проучване от 2001 г. сред амишите в Пенсилвания, учените откриват, че близки роднини е по-вероятно да имат еднаква продължителност на живота от по-далечни.
Въздействието на наследствеността върху това колко дълго ще живее човек се оказва толкова голямо, колкото влиянието й върху развитието на високо кръвно налягане. Но проучвания върху ДНК разкриват само няколко гена с ясно влияние върху дълголетието.
Други учени се насочват към биологията. При много животински видове, например, има връзка между размера и продължителността на живота. "Ако погледнете кучетата, мухите, мишките, което и да било животно, по-малкото живее по-дълго", обяснява Гил Ацмон (Gil Atzmon), генетик в Университета в Хайфа, Израел.
Именно подобни резултати карат учените да погледнат по-отблизо молекулите, виновни за растежа на телата ни. Един от най-важните е хормонът на растежа (соматотропин), произвеждан в мозъка. Близо една четвърт от хората имат мутация в гена на този хормон - една значителна част от ДНК липсва. Хора с такава мутация могат да произвеждат работещи хормони, но тяхната форма е леко отличаваща се.
Проучвания от средата на 2000 година показват, че тази мутация вероятно прави децата по-ниски. Именно връзката между височината и дълголетието кара д-р Ацмон и неговите колеги да проучат гена на хормона. Те секвенират гени от 567 евреи-ашкенази над 60-годишна възраст и на техните деца.
Мутацията, която откриват, е била налице в 12% от мъжете на възраст над 100 години. Това ниво е около три пъти по-високо в сравнение със 70-годишните мъже. При жените, обаче, тази мутация е била представена почти еднакво и в двете възрастови групи.
След това д-р Ацмон и колегите му проучват гените в група дълголетници от САЩ, друга от Франция и трета от общността на амишите, с което общият брой на изследваните хора става 814 души.
И в трите групи учените наблюдават един и същ ефект - сред мъжете мутацията на гените на хормона на растежа е свързана със значително удължаване на живота.
"Резултатите ми изглеждат убедителни", коментира Али Торкмани (Ali Torkamani), директор на геномна информатика в института Scripps в Ла Джола, Калифорния, който не е част от изследването. П. Елин Слагбум (P. Eline Slagboom), генетик от Университета Leiden в Холандия, обаче изказва резерви относно резултатите, тъй като проучването е относително малко по обхват.
През 2008 г. същият екип учени открива мутация в друг ген, свързан с растежа, който може да удължава живота - но този път представен само при жените. Комбинирани двете изследвания показват, че жените и мъжете имат различни генетични пътеки към дълголетния живот. Кои точно са тези пътеки обаче все още не е известно.
Учените се надяват да успеят да имитират ефектите от новооткритата мутация като намалят нивата на хормона на растежа при възрастни хора. Те вече са постигнали някои обещаващи резултати в тестове с животни, като са изполвали лекарството за диабет Метформин. Добави Коментар