Нацисткият „стелт”: Как реактивният безопашат самолет на Хитлер можеше да промени хода на войната (СНИМКИ/ВИДЕО)
Авторът на статията Себастиян Роблин отбелязва, че „първият реактивен самолет от този тип е бил изобретен от братята Хортен. Той е получил, макар и не съвсем заслужено титлата „невидимият изтребител на Хитлер”.
Работата по създаването на Ho IX започва, след като райхсминистърът на авиацията Херман Гьоринг поставя задача да бъде създаден за Луфтвафе самолет, способен да достигне скорост 1000 км/ч при бомбен товар 1000 кг. И далечина на полета не по-малко от 1000 км. Братята Рейман и Валтер Хортен, които дълго време експериментирали с планери без опашки, представили своя проект „летящото крило” и той бил одобрен.
Благодарение на оригиналната аеродинамична схема се понижавало съпротивлението на въздуха, което позволявало да да се изразходва по-икономично горивото и давало възможност за използването на най-новите реактивни двигатели.
Самият самолет е истинска технологична революция, но най-забележителното е използването на „стелт” технологията предложена от Реймар Хортен. По негова идея корпусът на самолета е правен от смес на карбон, добиван от дървени въглища и преработена дървесна смола. Това прави самолета почти невидим за радиолокаторите през 1944 година.
Освен това корпусът му е покрит с боя с високо съдържание на графит, което допълнително затруднява откриването. Друго основно изискване за „стелт” технологията също педантично е спазено – липсата на прави ъгли в конструкцията на машината.
Скоро компанията Gotha получава поръчка за производството на 40 такива самолета. Първите изпитания на серийните екземпляри са през февруари 1945 г.
Въпреки слуховете, самолетът не е бил съвсем невидим. „Но схемата „летящо крило“ сама по себе си понижавала ефективната площ за отражение, което е характерно за самолетите-невидимки”, подчертава Роблин.
Превъзходството над противника се постигало не толкова заради „стелт-ефекта”, а благодарение на високата скорост на полета. В крайна сметка в небето на Втората световна Ho IX е можело да стане истинско страшилище. Но към края на войната той все още е бил далеч от масовото серийно производство.