Потомка на героя Трендафил Керелов: За него не е била страшна смъртта, а робството (ВИДЕО)
Ключови думи:
Батак, мъченици, светци, Трендафил Керелов, потомка, поробители, робство, Априлското въстание, Теодора Пейчинова,
България се прекланя пред мъчениците, загинали в Баташкото клане. Тази година отбелязваме 141 години от Априлското въстание.
Пред камерата на бТВ потомка на героя Трендафил Керелов припомни думите му, че не е страшна смъртта, а робството и разказа как е загинал в страшни мъки, набит на ръжен.
Батак дава най-много жертви в Априлското въстание. От 7-хилядното население, живи остават около 1200 души. Близо 2000 души са убити в църквата.
Белезите на жестокото клане все още личат върху стените на храма в центъра на Батак, а по-възрастните пазят родовия спомен за потушеното Априлско въстание.
„Иван Вазов казва, че и Хеопсовата пирамида би била малка за паметника на Батак. Дядо Трендафил е изгорен жив, за да каже къде са неговите синове Стефан и Ангел Керелови, които са командвали чета от 500 души. Той е събирал пари за пушки, за да бъде защитена Баташката република. 30 минути, след като е бил набучен на ръжена, умира в страшни мъки“, разказва неговата потомка.
Правнукът на Мария Чаушева пък разкри как тя е оцеляла при клането.
„Благодарение на църквата съществувам, тъй като моята прабаба е била ранена в храма, но остава жива, ражда пет момчета и три момичета. Скрила се е между труповете“, добавя той.
Директорът на Историческия музей в Батак Теодора Пейчинова пък каза, че кървавото писмо не е пристигнало в Батак, но на войводата Петър Горанов е донесен калпак с лъвче и това било знак да обяви Батак за независим от османската власт.
„Той прави това на 21 срещу 22 април 1876 г. Следващите дни са наречени на Баташката република, когато народът се готви да защитава свободата си. Тя трае десетина дни. На 30 април селото осъмва оградено от 8-хилядна башибозушка армия, а на 1 май пламва от четири страни. След това в продължение на пет денонощия боевете преминават през всяка къща и двор, а хората се борят кой с каквото намери“, разказва Пейчинова.
„В храма пристигат около 2000 души, които са предимно жени, деца и старци, с идеята, че башибозукът няма да влезе в християнски храм и стоят затворени три дни без храна и вода, а децата непрекъснато плачели. Старец дал съвет на майките, че отвън до стената на църквата има орех и в корените му трябва да има вода. Жените с голи ръце копаят кладенец, който хората пазят и до днес. Пролетта обаче е била суха и вода не потекла“, уточнява шефката на музея.
„Тогава започнали да дават на децата си олиото от кандилата, а когато и то свършва, започват да квасят устните на малчуганите с кръвта на загиналите край тях. На третия ден башибозукът докарва с волски каруци кошери с пчели, слама и газ. Палят сламата и хвърлят кошерите в храма. Всички тези пушеци, пламъци, жиленето на пчелите кара хората да отворят вратите и тогава започва страшна борба. Всяка педя земя е напоена с човешка кръв. Затова всяка година по това време България с прекланя пред подвига на батакчани“, каза още Теодора Пейчинова.