Цвети Стоянова с първо интервю след инцидента: Това не бе най-тежкият момент в живота ми
Ето какво споделя тя на въпроса дали според нея дължи факта, че е жива, на намесата на някаква помощ от страна на майка й, на която тя посвещавала всяка своя победа:
"Определено нямам друго обяснение, освен нейната намеса. Наистина бях между живота и смъртта и в момента на падане, и по време на възстановяването ми, когато бях до толкова зле, че не пускаха никой външен човек, за да не внесат микроби, които да са фатални за мен. Цялата бях в трабички, изолирана в стъклена, стерилна стая. Бях неадекватна от медикаментите, които съм приемала. Стопих се с 20 килограма, от 55 до 35 килограма. До толкова бях изтощена, че не можех да комуникирам с близките си."
Тя е категорична, че това не е бил най-трудният момент в живота й:
"Много хора смятат, че това е било най-тежкото нещо, което ми се е случвало, но ако трябва да сравнявам трагедиите в живота си, съвсем не е най-тежкото. Освен майка си, която загубих едва на 10 години, след това почина и дядо ми, който ми беше като баща. Той ме отгледа заедно с баба ми. Много голяма загуба беше това за мен, бях на 17. Като най-тежък обаче, бих нарекла момента, в който брат ми имаше сериозни здравословни проблеми."
Освен, че у нея липсва егоизъм и егоцентризъм, Цвети доказва и, че е много над всякаква пошлост и спекулации, като не коментира подробно отношенията си с момичетата от ансамбъла.
В момента тя се е отдала на ежедневните рехабилитационни процедури, тъй като има все още силна болката в гърба, която е нормално да изпитва на този етап, имайки предвид множеството пирони, които има в гръбнака. Не може да движа и левия си крак, и най-вероятно това ще остане завинаги, тъй като има засегнат нерв на гръбнака. Това обаче не й пречи да живея пълноценно, да подкрепя любимия си човек - вратаря на Локомотив (София) Александър Любенов и да създава уникални дизайнерски модели на дрехи, върху които оставя своя личен почерк, а именно много блясък, камъни и перли. Добави Коментар