Най-важен е протекционизмът на българската икономика, сега страната ни е разграден двор
- Г-н Кънев, Вие бяхте председател на Парламентарната комисия по икономическа политика и туризъм и много пъти предлагахте законови промени за подобряване на бизнес средата в България, какво постигнахте през миналия мандат?
- По тази тема ще работя твърдо в новия парламент. Всички политически сили в предизборни дебати говорят едно и също – как ще помагат на малкия и среден бизнес. А като питаш кои са малкият, кои – средният и колко са, не могат да отговорят.
Като председател на ресорната комисия за мен това беше една от основните теми. Истината е, че от 380 хиляди фирми в България около 340 хиляди са микрофирми, даже не са и малък бизнес. Микрофирми по европейските стандарти са до 9 души. В България в тези 340 хиляди фирми работят 650 хиляди души – под двама души е една фирма. Това е семейният бизнес, гаражната търговия, семейните хотелчета. Фрапиращо е, че една фирма от двама души трябва да отговаря на всички изисквания – счетоводни, охрана на труда, пожарникарски изисквания и т. н. Така се получава една хранителна верига за корупция. Тук трябва да се намесим много сериозно. ЕС ни е дал право да имаме специално законодателство за микробизнеса.
Най-важен е протекционизмът за българската икономика. В момента България е един разграден двор за селскостопанска продукция от комшиите, за нискокачествена промишлена продукция от комшиите, за боклуците на Европа, които от санкциите на Русия нахлуха в България на ниска цена. Когато една държава е разграден двор, всеки си прави каквото си иска.
Скоро бях на посещение в много модерно предприятие в Айтос, което е изключителна инвестиция за няколко милиона евро и в което работят около 50 души. Над 50% от продукцията им е само за износ. Оплакванията им се свеждаха само до едно – разграден двор на доставка на кабели от Турция и Македония, които не отговарят на никакви държавни стандарти и на никакви условия за безопасност, но са в пъти по-евтини от българските. Един Господ знае как се декларират, какви данъци плащат и т. н. С много стоки положението е същото. Ако искаме да имаме работни места и младите хора да останат в България, трябва да се грижим за доходите. А за да има добри доходи, трябва да има добра пазарна среда и българският бизнес да се развива в нормални условия, а не да бъде душен от полските картофи, македонските яйца, холандските ментета кашкавал и сирене, турските кабели и т. н.
Протекционизъм в промишлеността и българската икономика трябва да има, спор за това няма. Каква ще бъде реакцията на Брюксел – това е друга тема. Винаги може да се намери изход, това го правят и много други държави. Неслучайно санкциите на Русия удариха в най-голяма степен българските производители и много по-малко засегнаха немските и американските, например.
- Във връзка с облекченията за микробизнеса Вие имахте много предложения за намаляване на административната тежест, докъде стигна предишният парламент?
- Не можахме да се разберем със синдикатите чисто политически. Моите предложения бяха фирми, които отговарят на условията за микробизнес, да бъдат на много по-облекчен режим като изисквания – за счетоводна отчетност, екологична отчетност, статистика и най-вече отчетност по линия на условията на труда. Сами ще разберете, ако хванете една фирма и й поискате документите за проверка на Инспекцията по труда – 28 документа са.
Не е логично фирма от 2 души – съпруг и съпруга, да изработва правилник за организация на работната заплата, а е смешно, тъй като жената просто я прибира. Трябва и правилник за организацията на работното време – безумие. И така се изискват 28 документа.
президентската двойка Румен Радев и Илияна Йотова
Точно тези условия трябва да се облекчат до голяма степен. Направихме доста, но и много остана. Премахнахме задължителния график на отпуските, който беше една велика глупост на Симеон Дянков. Облекчихме условията за пенсиониране, тъй като имаше едно запушване на цялата система в държавната администрация. Решихме някои проблеми, свързани със счетоводната отчетност, но много неща не успяхме да решим. Независимо, че аз проведох срещи с министъра на регионалното развитие, министъра на енергетиката, председателя на КЕВР Иван Иванов по темите защо в България така наречената класация „to doing business” за присъединяване към електрическата мрежа е след 100-но място и за получаване на разрешителни за строеж е след 100-но място.
Който не се е занимавал с това да му пуснат ток ЕРП-а или да получи разрешение за преустройство, той просто не знае на какво е подложен българският бизнес. Това е един геноцид.
Всички преди избори подхващат темата за малкия и среден бизнес като политическа дъвка, минат ли изборите, всеки забравя какви ангажименти е поел. Дано и този път да не се случи така.
- Вие стоплихте отношенията с Русия. Какво трябва да направи България, за да развие още повече сътрудничеството си с този традиционен партньор?
- Темата за Русия е болна за нас. България е част от ЕС и българският политически елит не говори за никакво излизане от ЕС или НАТО. Това са пълни глупости, разпространявани от група полукретени, т.н. “грантаджии“, които ги повтарят непрекъснато. Еднозначно беше заявено поне над 10 пъти от новоизбрания българския президент, че темата не е дали България трябва да бъде член на НАТО, или не, а по-скоро какви са условията и перспективите за България в тези структури. България трябва да има своето самочувствие, не трябва да изпълнява външни решения, а да участва във вземането на тези решения.
Според мен историята с Ирина Бокова беше точката на преливане на напрежението срещу ГЕРБ. България беше използвана като „момче за мръсни поръчки“, за да разчисти терена и с Кристалина Георгиева, и с Ирина Бокова. България трябва да има самочувствието да решава сама своите съдбини, разбира се със структурите, в които тя в момента членува – ЕС и НАТО.
Русия е една велика държава. Само през последните 2 месеца бях там два пъти. Първият път бях на официално посещение по покана на комисиите по икономика и туризъм в Руския парламент, вторият път бях само преди три седмици, когато имаше годишнина на Работодателския съюз на Русия и бях награден от тях. Руската страна си дава абсолютно ясна сметка, че ние сме членове на ЕС и на НАТО.
В отношенията на Русия към България обаче има голям сантимент. Ако си дадете сметка чисто исторически, където е влязла Русия в годините след Петър I до края на Втората световна война, тя от там не е излизала. Единствената държава, която Русия не колонизира и не присъединява към Руската империя, а я създава като държава, е България. Полша, Финландия, Молдова, Киргизстан, Казахстан, Грузия, Армения – където е влязла Русия, това е станало част от Империята. За България не е така – не само, че ни освободи, на нас Русия ни създаде и държава.
Във връзка с това – за тях не е толкова важно, че сме членове на ЕС и НАТО, а уважението и отношението към Русия. Няма да забравя една среща с Путин при едно от първите му идвания в България по времето на президента Георги Първанов, когато бях негов съветник по темата Черноморско икономическо сътрудничество и присъствах на тази среща. Знам, че тогава имаше 9 проблемни точки за разговора между двамата президенти – неизплатения дълг на Русия към България, лицензите за производство на оръжие, проблема с визите и т. н. Точката, с която Владимир Путин започна, беше да благодари за отношението на България към паметниците на руската история в България.
Сами разбирате, че една държава, която като първа точка започва с паметниците си, за нея не е толкова фатално къде членуваме ние и какви глупости говорят някои от „соросоидите“ в България.
Оказа се, че когато преди 2,5 месеца отидох на официално посещение в руския парламент, аз бях първият българин, стъпил официално в Русия. Оказа се, че посещенията на нашите министри, с които ГЕРБ се хвалеше – министъра на земеделието, на енергетиката – всички са били на работни посещения във връзка с панаири, изложби, кръгли маси и между другото срещи.
Мъртвата точка премина. Самият аз бях този, който три пъти поставяше парламентарни питания по въпроса защо от 5 години не е провеждано заседание на смесената българо-руска икономическа комисия. То се проведе миналата година през януари. Трябва малко повече активност, тъй като специално туризмът ни е изключително зависим от руския поток.
- За втори път сте водач на листа на БСП в Бургас, смятате ли, че успяхте да си спечелите доверието на хората тук, Вие сте родом от Ямбол?
- Преди 3 години бях посрещнат с резерви, което е нормално. Обикновено в провинцията, когато им се спусне водач на листа от центъра, го приемат с известна доза ревност.
България и регионът ни е много малък. Напуснал съм Ямбол от 1972 г. и от 45 години съм софиянец. През 1946 г. Бургас е бил 43 хиляди души, 1965 г. вече е бил 130 хиляди души. Тази разлика от 100 хиляди души, благодарение на индустриализацията по това време в Бургас естествено е продукт на Странджа, Ямбол, Айтос, Карнобат. Бургас е микс от хора отвсякъде. Затова искам да благодаря на бургазлии, които ме приеха добре. Мисля, че и в момента кампанията върви позитивно. Доста по-меки в сравнение с преди 3 години са опонентите ни от ГЕРБ, защото виждат, че колелото на историята се върти за пореден път. Благодаря на бургазлии за отношението към мен.
- Ако БСП спечели изборите, бихте ли приели поканата да станете икономически министър, Вие сте сред водещите експерти в социалистическата партия?
- Толкова много „ако” има в този въпрос, че предпочитам да го забравим засега.