Медиен мониторинг: ГЕРБ опитват да привлекат леви гласоподаватели, а БСП - националисти (графики)
Ключови думи:
БСП, ГЕРБ, АБВ, Движение 21, Реформаторски блок, Нова република, Бойко Борисов, Корнелия Нинова, "Да, България", Обединени патриоти
ГЕРБ се опитват да привлекат избиратели от центъра и от лявото, докато БСП са се насочили към националистическия електорат. Това става ясно от традиционен медиен мониторинг на Института за социална интеграция (ИСИ), представен в БТА-София.
Според Стефан Георгиев – координатор на екипа за медиен мониторинг, за първи път в тази предизборна кампания се наблюдават нов тип говорене при ГЕРБ и БСП.
При партията на Бойко Борисов наред с традиционните десни теми за първи път се появили и такива, насочени към леви избиратели. По думите на Георгиев ГЕРБ „приватизирали” чисто леви теми като тези за пенсиите и доходите.
„Забележете кой говори за пенсии – ГЕРБ говори за пенсии. Досега бяхме свикнали, че тези, които говорят за пенсии, са винаги червените. Този път сините говорят за пенсии, повишаване на доходите. Още няколко социални теми изненадващо излязоха в платформата на ГЕРБ и в ежедневното говорене. Всички знаете – средна учителска заплата 1500 лв. Т.е. започнаха да говорят за инвестиции в образованието, физкултурен салон във всяко училище, за инвестиции в здравеопазването и т.н.”, заяви Стефан Георгиев.
Всички тези теми сега били доминантни при ГЕРБ, а не при БСП.
Изводът според Георгиев е, че ГЕРБ се опитват да мобилизират не техен електорат: „Опитват се да мобилизират или центристки, или малко по-ляв електорат – такива, които традиционно не гласуват за ГЕРБ, или разочаровани, които в момента не са склонни да гласуват за ГЕРБ. Особено след президентските избори. Още повече в контекста на това, че имаме паритет между двете сили.”
За БСП също е много интересно, обяви Стефан Георгиев. „Според мен и БСП няма откъде да мобилизират повече от лявото. Няма откъде да вземат повече леви гласоподаватели. Каквото можаха да вземат от АБВ и „Движение 21”, го взеха на президентските избори и в момента това, което виждаме и което се доказва и от тази платформа, е говоренето на струната на патриотизъм и национализъм, защитаване на националния интерес”, каза Георгиев.
БСП опрели до кривата на патриотичното говорене – сигурност, защита на границата, страха от бежанци, армията – в пряка връзка с националната ни сигурност, суверенитет, национални интереси.
Освен чисто националистическо говорене, БСП опрели и до икономиката – стимулирането на българското производство, българското земеделие и т.н.
„Характерно е за тази кампания и не сме го виждали от БСП. БСП през последните години като че ли беше доста по-европеизирана, така да се каже – облякла костюм, говорейки за европейските ценности. Сега вече пак е сложила един калпак, или нещо по така патриотично и се е върнала в това говорене”, обясни образно Стефан Георгиев.
Мониторингът на ИСИ е обхванал 20 медии – телевизии, сайтове и печатни издания. Изследваният период е 24 февруари – 16 март.
Обект на наблюдение са били 10 партии и коалиции, както и 11 политически лидери.
Регистрирани са 4645 информационни единици. Най-често попадаща в медиите е ГЕРБ (2712), следвана от БСП (2088). Двете партии са силно доминиращи. Разликата е, че за първи път БСП се доближава до ГЕРБ като медийно отразяване.
Следващите политически формации са в пъти по-малко споменавани. Това са ДПС (506), „Реформаторски блок – Глас народен” (429), „Обединени патриоти” (315), ДОСТ-НПСД (285), АБВ – Движение 21 (281), „Нова република” (224), „Да, България” (223), „Воля” (201).
Бойко Борисов е лидер по отношение на отразяване на водачите, което пак е традиция. За първи път обаче той има силна конкуренция в лицето на лидера на БСП Корнелия Нинова.
За ГЕРБ и Борисов пак традиционно преобладават положителните публикации, докато за БСП и Нинова – отрицателните. Този път обаче разликата в това отношение е по-малка.
От ИСИ са установили, че много медии не отбелязват като платени публикации, които очевидно са такива. В това отношение обаче имало и коректни средства за масово осведомяване.
Изследването е финансирано от Фондацията за европейски прогресивни изследвания, която се субсидира от Европейския парламент, обясниха от ИСИ.