Спомени от соца: Българската бира - каква беше тя тогава и различна ли е днес?
Причините са не само в навици на пиене, а и защото от 1990 г. до днес България е изгубила около 20% от населението си. Бирените фабрики в България често изтъкват историята си, как са основани в миналия век от някой чешки или немски пивовар. И понякога си приписват имена и марки, какъвто е случаят с бирата „Ариана”. Както e ставало дума тук, тази марка като име и рецепта е създадена през 90-те години във фабриката в Горубляне. Тя няма нищо общо с братя Прошек, както се опитва да ни убеди една реклама. Но малко се знае за историята на бирата от социализма, когато са построени повечето фабрики, приватизирани през 90-те години, след падането на комунизма. Каква бира се е пила тогава, каква сега?
В годините на социализма „народната власт”, за да задоволи „все по-нарастващите потребности на населението” (както се казваше тогава), построява 13 бирени фабрики, основно през 50-те и 60-те години. Някои от тях са модернизирани стари бирени фабрики, построени преди войната. Други са съвсем нови. Разположени са така, че да покриват равномерно цялата територия на страната с бира. Това е важно защото по онова време бирата не е пастьоризирана и стабилизирана и не може да се съхранява дълго и да се транспортира надалеч. Разваля се за 1-2 седмици и това означава бързо да се транспортира от завода в магазина. Казаните за варене са медни, технологията е предимно пилзенска, някои майстори от пивоварните заводи са изпращани на специализация в братска Чехословакия, където независимо от идеологията на власт, бирата се прави както преди 150 години. В България т. нар. „специално пиво”, се появява по-късно, има трайност от един до три месеца и е в по-ограничени количества на пазара.
Повечето видове бира до средата на 70-те години се продават в бутилки без етикет, а понякога и с обикновени капачки без марка на производителя. Така до към 80-те години бирите в България са били основно регионални. Благоевградчани са пиели „Пиринско пиво”, пловдивчани – „Каменица”, бурзаглии – „Бургаско пиво”. Северозападна България е оставена на пивоварните в Лом и Мездра. Централна България пие великотърновско и плевенско пиво, североизточна – шуменско и варненско. В София властва „Столично пиво” и „Люлин”, но от края на 70-те години и през 80-те години в столицата започват да прииждат бири, произведени и от други пивоварни.
Търговията между отделните „бирени” области ставала само с писмени молби и устни кандърми. При ремонт на някоя фабрика или при внезапен остър дефицит, чиновници от стопанско обединение „Българско пиво” се съгласявали да пренасочат камиони с каси към жадуващи градове и курорти. През зимата, заради намаляващото потребление, бирените фабрики затваряли. През 50-те и 60-те години българинът още няма навици в пиенето на бира.
Българи, като ходели по командировки в Чехословакия, с учудване разказвали – „Абе, те, чехите, като идат в магазина, заедно с хляба си купуват и бира в шишета”.
Тогава изглеждало необичайно, у нас пиели бира само през лятото и предимно в кръчмите. „Загорка” е една от пивоварните, която прави пазарен пробив и променя навиците на българина. На тази пивоварна принадлежи първата реклама на бира. Известна волейболистка старозагорка е снимана по бански, нещо невиждано дотогава в България. Еротика и реклама за пръв път у нас (за съжаление снимка на тази реклама не се намират). Снимката е голям формат, отпечатана върху гланциран картон, с фирмения знак и краси стените на заведения и хотели.
Шофьори успяват да се докопат до снимката и украсяват с нея кабината си. Много брадясали българи са скърцали със зъби и пили бира под погледа на красавицата. Днешните собственици на „Загорка”, ако знаят какво е направила тази жена за тяхната марка, ще я издирят и ще й дадат пенсия. Статистиките показват, че от 60-те до 70-те години „Загорка” е утроила производството (нещо, за което сегашната „Загорка” не може и да мечтае). Наложило се е разширение и модернизация на пивоварната. Средства обаче плановата икономика не отпуска. За техника е трябвала валута „по второ направление” както се казва тогава. Валутата не се отпуска току-така и директорът на „Загорка” Генчо Станчев, който е начело на пивоварната от 50-те години до 1975, проявява инициативност и пазарен нюх при тогавашната икономика.
С преварения отпадъчен малц пивоварната започнала да угоява прасета и телета в помощно стопанство. Това е широка разпространена практика в бирените страни, дори има термин „малцови свине”. Изнасяли прасетата и телетата чрез ДСО „Родопа” на Запад. Станчев издействал част от доларите да му ги отпуснат за модернизация. През 1973 г. обновил завода с техника от Германия и той бил тържествено открит от тогавашния пръв партиен и държавен ръководител Тодор Живков. От тогава „Загорка” става една от най-търсените бири у нас. За дефицитната „Загорка” при соца стават опашки, бой, рушвети. Днешната „Загорка” се прави в нов модерен завод, а не по старите чешки технологии. Сега бирените фабрики са като нефтохимически инсталации, бирата минава по тръби от един стоманен съд в друг. По-старите пиячи знаят, че вкусът вече е друг.
Пивоварните днес търсят по-масов вкус, използват видове хмел с по-малко горчивина. Ферментират при по-висок градус, отлежаването е по-малко. Вкусът се нагажда към женската аудитория, което според маркетинг стратегиите носи растеж на продажбите. До средата на 70-те години у нас се произвежда само непастьоризирана бира. За пръв път бутилки с пастьоризирана бира излизат от пивоварната „Шуменско пиво”. Това са прочутите ниски и тумбести бутилки с Мадарския конник на етикета. „Бомбичките” от 330 милилитра с „Шуменско специално” стават въпрос на престиж за всеки български ресторант. Към края на 70-те на пазара излиза и „Загорка” със зелен етикет в средата с жълт ечемичен клас. С въвеждането на новите технологии през 80-те години се оформят три асортимента – обикновено пиво, наричано още „светло”, с трайност до 14 дни, специално пиво, с трайност 30-90 дни и луксозно, с трайност 90-180 дни. Разликата между тях освен в трайността е и в концентрацията на екстракта (10%, 11%, 12% – това е съотношението на количество ечемик към количество вода).
Днес бирите са пастьоризирани и стабилизирани, трайността им е от 6 месеца до 1-2 години, според вида. Затова повечето пиячи най-харесват най-леката бира – „светло”, с най-малка концентрация на екстракта. Според повечето пиячи от специалните и луксозни видове остава вкус в устата, боли глава, ожадняваш. По правило в бирените страни в Европа най-много се пие наливно и непастьоризирано пиво, и жива бира, от малки местни пивоварни. Сега у нас най-много се пие от пластмасови бутилки, заради цените. Бирата в кегове, пластмасови и стъклени бутилки е една и съща, еднакво пастьоризирана.
Удължаването на трайността на бирата дава отражение на вкуса, но е необходимо на производители и търговци. Така един вид бира може да се транспортира надалеч, да престоява в складове и магазини, да покрива пазара на територията на цялата страна и да се рекламира чрез телевизиите като марка. Отпада регионалния принцип и нуждата от 13 пивоварни от времето на социализма. Затова новите собственици на българските пивоварни закриха плевенската, бургаската, варненската, софийската (в Горубляне) и др. Останаха няколко по-големи завода, които произвеждат различни видове бира.
12
Коментара по темата
12.
Morukutu
05.03.2017 19:30:29
До 11:
Пич, кат си паралия пий си кротко крафта, ние тука обсъждаме биритена народни цени и пак казвам, за 2 лева Бритос дават най много!
Пич, кат си паралия пий си кротко крафта, ние тука обсъждаме биритена народни цени и пак казвам, за 2 лева Бритос дават най много!
11.
оффф...
05.03.2017 13:44:54
Всички изброени марки сега са газирана вода с малко хмел. От половин година пия само КРАФТ бира - хиляда истински вкуса. Ако няма от къде да си взема крафт, предпочитам изобщо да не пия...
10.
Ъ
05.03.2017 13:28:10
При соца имаше истинска бира от хмел и истински мъже,сега има вода-спирт-химия=бира и меки китки!
9.
Ra
05.03.2017 10:22:17
http://www.dnes.bg/stranata/2011/03/30/misho-birata-otkrit-myrtyv-v-hotel-v-pravec.114917
8.
Cvetanov
05.03.2017 09:59:53
Koi ubi misho birata i jena mu
7.
Gocho
05.03.2017 09:53:45
Бирата е най-вредния концентрат в момента.Няма нищо общо с истинската бира.За бога,не пийте бира.Вече бира пият само циганите.
6.
morukutu
05.03.2017 09:49:28
Единствената свястна горчива бира с много хмел е Бритос от Велико Търново! Останалите са сладникави набързо забъркани пикни!
5.
Hn
05.03.2017 09:45:12
Nqkoi cherven bokluk deto iska todor jivkov sa varne
4.
55
05.03.2017 09:38:52
КОй ви налага тази поредица за соца?
3.
Bo
05.03.2017 08:59:48
Бирата беше пълна пикня през соца
2.
Бирата
05.03.2017 08:32:47
Бирата някога беше наистина БИРА - по хубава от немската и чешката дори. Сега особено в пластмасовите 2 литрови бутилки се продава абсолютна "пикня" с вкус на бира. За нищо не става.
1.
Бургас
05.03.2017 08:05:49
„Балкантурист” беше лицето на България цели 40 години.
Чужденците спяха в хотелите „Балкантурист”, ядяха в ресторантите към хотелите, пътуваха с автобусите с тази мярка.
Когато нямаше достатъчни чужденци, и ние, простосмъртните, се възползвахме от лукса и разкоша.
Едно българско селище ставаше истински град, когато на площада – редом с Партийния дом, се издигаше и хотел „Балкантурист”.
Вечер там можеше да бъде открит цветът на младежта, а в банкетната зала – градския елит.
„Балкантурист” беше като „Макдоналдс” – всички хотели и ресторанти си приличаха, менютата бяха стандартни, цените – също.
Където и да влезеше човек, знаеше, че може да намери кока-кола на цена 0,26, водка по 0,55, а спането ще струва 2,50. Най-много 2,70.
Чужденците спяха в хотелите „Балкантурист”, ядяха в ресторантите към хотелите, пътуваха с автобусите с тази мярка.
Когато нямаше достатъчни чужденци, и ние, простосмъртните, се възползвахме от лукса и разкоша.
Едно българско селище ставаше истински град, когато на площада – редом с Партийния дом, се издигаше и хотел „Балкантурист”.
Вечер там можеше да бъде открит цветът на младежта, а в банкетната зала – градския елит.
„Балкантурист” беше като „Макдоналдс” – всички хотели и ресторанти си приличаха, менютата бяха стандартни, цените – също.
Където и да влезеше човек, знаеше, че може да намери кока-кола на цена 0,26, водка по 0,55, а спането ще струва 2,50. Най-много 2,70.