Изповедта на една българка за възродителния процес
През 1989 година е била принудена да напусне родния си край заради т. нар. „възродителен процес" и да пусне корени в неизвестността.
„Пристигнахме в Бурса цялото семейство с много малко багаж. В България съм била на тютюневите ниви от зори до залез, зная как да събирам камъче по камъче, за да засадя картофите, така че многото работа, която ме очакваше тук, не ме уплаши. Отначало работих по зеленчуковите ниви с надница, миех съдове в различни ресторанти. България ме научи на труд. Сега имам къща", разказва баба Фатма.
Тя е родена на 3 февруари 1927 година в Светулка в бедно земеделско семейство. На полето е от малка, родителите й били тютюнопроизводители. На 19 години се омъжва. Със съпруга си Ръфкъ Кадъоглу, починал през 1999 година, са били сплотено семейство и са отглеждали с голяма любов и всеотдайност своите наследници. Имат четири дъщери и двама синове. Радва се на 10 внуци и 13 правнуци. В момента всички живеят в Турция. Тя е живата история на Светулка. Помни все още създателя на турската република Мустафа Кемал Ататюрк. Разказва за дядо си Осман Чауш, който е работил в Истанбул и след създаването на турската република се е завърнал в родния си край.
На 3 февруари баба Фатма е навършила 90 години. Щастливото събитие юбилярката е отпразнувала заедно с най-близките си. До нея били дъщерите й Мурадие, Нурие, Калбие, синовете й Мелтун и Меджит, снахите, внуците и правнуците й.
Синът на баба Фатма – Мелтун, е бивш директор на симфоничния оркестър в Бурса към Министерството на културата и туризма и главен художествен ръководител на фолклорен хор „Севги" (Обич) в Бурса.
„Мама винаги е била много работлива. Сега вече трудно ходи, но все още е бодра и жизнена. Всички я уважават за добротата й. Надявам се догодина всички пак да се съберем заедно на празничната софра", споделя Мелтун Кадъоглу. За тях тя е борбена и силна личност, която е искала единствено децата й да са честни и учени хора.
2
Коментара по темата
2.
Бай Тошо
12.02.2017 11:02:26
Тия така наречени изселници никой тогава не ги боцкаше по корема да искат автономия и да правят атентати.От сутрин до вечер им пълнеха главите по турските радиостанции как майка Турция ще ги приеме всички.Оказа се обаче че си е кьор фишек и в един момент станаха заложници на турската политика и държава която не издържа и хлопна кепенците.Затвориха границата.И те ни турци в Турция ни българи в България.Сами са си виновни че станаха маша на турските служби и ги използваха с тях да вадят горещите картофи.Преди да започнат тия събития всички те си живееха добре и с честен труд си вадеха хляба.Никой не ги гонеше за нищо.Както е казал народа Да би мирно седяло не би чудо видяло.
1.
e sq
12.02.2017 06:05:32
da si sedi v turkistan tuka e Bulgariq