Иманяри търсят несметни богатства в морето край Несебър и Созопол
Една от най-популярните истории за потънало съкровище е свързана с "Черния принц". Знае се, че по време на Кримската война през 1856 г. британският кораб е плавал с тонове златни гвинеи за англо-френските войски в трюма и сега съкровището се оценява за около 2 млрд. долара.
Така твърди директорът на НИМ Божидар Димитров. "Като се презичисли стойността на монетите през годините и се съпостави със сегашните курсове се получава колосална сума. Крайната дума биха имали финансовите екперти, но стойността наистина е сериозна, особено за родните мащаби."- коментира професор Димитров. Самият кораб е траспортирал златните гвинеи за заплати на войниците от обединената антируска коалция по време на Кримската война. Той се е разбил край българските брегове в резултат на тежки поражения от страховите буря. Все още обаче мястото не е уточнено. Десетки иманярски експедиции са претърсвали дъното безуспешно. Според някои от историците корабът се е разбил край Каварна, според друг до нос Емине, според трети до сегашното селце Синеморец. Смята се, че това е станало на 7-8 километра навътре в морето при много мощно вълнение. Любопитен факт е, че дори лидерът на съветската революция Владимир Илич Ленин изпраща три кораба край нашите брегове да търсят съкровището, но без успех.
Последният хит сред подводните иманяри обаче е свързан с други събития от историята. Става въпрос за последната обсада на Константинопол. Тя е започнала през пролетта на 1453 година от османския владетел Мехмед Втори Завоевател. Тогава византийската столица е вече бледо копие на някогашната си слава. В градът са останали много малко хора, които отчаяно се бранят от нашествието на османците. Самаат Византия тогава реално вече не съществува. В Константинопал има и 10-хиляден венециански корпус, който е дошъл на помощ по линия на християнската солидарност и обещаните търговски отстъпки, ако разбира се градът оцелее. Те са водени от Джовани Джустиниано. В хода на обсадата става ясно, че Константинопол няма да издържи въпреки упоритата и геройска съпротива. Император Константин Девети Палеолог моли венецианците да стегнат един кораб и да го пратят по вода към северните краища на Черно море. Той ще бъде натоварен с повечето останало византийско злато. Целта е то да не попадне в османски ръце. Златото е било с тегло над 10 тона. В кораба е имало и много византиски монети - перпери и дори стари римски златни ауреуси. Товаварът е трябвало да акостира около бреговете на днешна Одеса, като след това е планирано да бъде транспортиран до Рим. Корабът е потеглил в средата на месец май 1453 година. Той е бил свръхнатоварен. Според историческите източници се е разбил някъде край Бургаския залив. Мястото обаче отново не е уточнено. Това означава, че търсенето отново е на широк фронт, а и на голяма различна дълбочина. Самите подводни иманяри усилено издирват византийското злато, но на този етап безуспешно. Въпреки, че разполагатс добро оборудване и техника, за по-мащабно търсене трябва много голяма инвестиция. Тя не е по силите на родните златотърсачи на този етап. Преди две години край Созопол е дошла дори международна екпедиция, която под предлог, че иска да изледва морското дъно за потънали кораби и други плавателни съдове е търсела именно златото на Византия.
От специалната книга за потънали кораби на Венецианската република пък се знае, че тяхна галера със сребро е отишла на дъното край нашите брегове, когато се е връщала от Трансилвания през 1296-а. Но къде е мястото, никой не се наема да каже. По-обещаваща изглежда историята за пометената от буря близо до Несебър през 1623 г. казашка флотилия, ограбила златната и сребърната църковна утвар от манастирите по българското крайбрежие. "Експедиция на НИМ локализира през 1994 г. една от тези лодки и я засне със сонар, но тя е на 55 метра под водата. Дълбоко е за нашите възможности", коментира Божидар Димитров.
Според него една от най-ценните находки на подводна археологическа експедиция у нас е намереният край Калиакра слитък във формат на бича кожа от времето на Троянската война със състав 30% злато, 27% сребро и останалото - мед. В Бургаския залив и около него над 30 кораба са от миналия век - като българския "Родина" и румънския танкер "Пелеш". В по-стари времена пътят на корабите е минавал на 10-12 мили от сушата - достатъчно далече, за да не станат жертва на крайбрежни пирати, и достатъчно близо, за да се ориентират каботажно, по линията на брега.
От Първата и Втората световна война пък има останали по дъното и немалък брой бойни кораби. Повечето от тях са свалени чрез морски мини. Има и няколко стари руски подводници, които са останали на дъното.Най-интересен е случаят от 1941 година, когато край Варна потъва руската подводница С-34 . Първоначално се смята, че тя е свалена от немска подводница, но след това става ясно, че е поразена от подводна мина. В периода 1944-1989 година родните брегове често са "обслужвани" от съветски кораби и подводни съдове. Според една от легендите точно подводница на СССР потъва на 8 мили от нос Емине в средата на 70-те години на миналия век. Случаят обаче е потулен от тогавашните власти и не е ясно каква е причината за този инцидент.По време на мащабните военни учения на Варшавския догоров ШИТ-82 пък в района на Бургаския залив има свалени два изтребителя МИГ- 25. За тях също не се знае почти нищо.Цялата инфомация е архивирана като строго секретна и на този етап няма никакви данни за въпросните самолети. В самото учение участваха всички видове армии от тогавашните братски страни, които проведоха учение на голяма територия.
Изключително интересен факт е, че на дъното на Черно море е открита голяма подводна река. Тя се отличава с огромен дебит – 22 хил. куб. м в секунда, а на сушата по този показател би била шестата по големина в света. На места дълбочината й достига над 35 м, а широчината й е около километър. Скоростта на течението е около 7,5 км/час. "Морската" река дори си има бързеи и водопади, досущ като земните.
Изследователите са използвали подводница робот, за да изучат за пръв път дълбокия канал, открит на морското дъно. Водният поток е образуван от проникването на по-солената вода на Мраморно море през Босфора в по-малко солената среда на Черно море преди много векове. По тази причина реката е с висока концентрация на сол. При движението си тя образува своеобразни брегове и долини, също като реките на сушата.
Морето е бедно на острови и кислород
Черно море е почти четири пъти колкото площта на България . Максималната дълбочина на морето е 2212 м. Ако в най-дълбоката му точка се постави връх Мусала, той ще се извиси със 713 м над морското равнище. Интересно е, че максималната дълбочина на Черно море е равна точно на височината на най-високия връх в планината Славянка – Гоцев връх или Алиботуш, 2212 м. Заобиколено е от шест държави
Едно от най-интересните неща около нашето море е неговата карта. Бреговете му граничат с Турция, Румъния, Украйна, България, Русия и Грузия. Разположено между Югоизточна Европа и Азия, то се простира на 159,600 кв. мили и е свързващо звено между двата континента.
Любопитен факт за Черно море е безкислородната му вода. То е най-големият воден басейн със слоеве от вода, които не се смесват помежду си (меромиктичен басейн). Това позволява и съхранението на предмети в него. На дълбочина над 200 метра почти няма живот, концентрацията на сероводорода е голяма и не позволява проникването на кислород, като по този начин дървото и въжетата се предпазват от гниене. До момента са открити малко кораби на дълбочина над 30-40 метра – според професионални водолази трудно се прониква по-дълбоко и поради това предстои да бъдат открити нови находки, които ще са напълно запазени.Черно
Черно море е дом на много малки острови. Те са около десет на брой и съхраняват невероятно разнообразие от флора и фауна, които правят нашето море наистина уникално. Разположени са в ширините на три различни държави, което прави всеки един от тях уникален сам по себе си. Добави Коментар