Шокираща история! Ампутират пръстите на овчаря Румен
"В момента състоянието на пациента е стабилизирано, а хипотермията на цялото тяло вече е преодоляна. Засега изчакваме, тъй като при измръзването има особености, така нареченото демаркиране, тоест невиталните вече тъкани умират, за да определим линията на ампутация.
Такава, за съжаление, със сигурност ще има, като е възможно да е на целите ходила или само на пръстите на краката". Това коментира д-р Иво Найденов от болницата в Горна Оряховица. Заедно с екипа си хирургът успя да върне от смъртта 51-годишния овчар Румен Илиев, който в продължение на месец живя в заледен фургон при над -15 градуса и се храни само със сняг и ледени късове, пише всекидневник.
Медикът добави, че организмът сам определял границата, при която тъканите да бъдат спасени, като при Румен това щяло да стане ясно до няколко дни.
Драматичната история на несретника достига своята кулминация, когато той бил докаран в болницата МБАЛ „Свети Иван Рилски" преди седмица с трета степен на хипотермия и телесна температура 33 градуса. Хирурзите веднага започнали да се борят за живота му. Назначили му цяла палитра медикаменти и пребиотици и сухи обвивания на измръзналите крайници и локални грейки. На 3-ият ден Румен бил вече извън опасност и успял да сложи първия залък хляб в устата си от няколко месеца. След като се съвзел, овчарят разказал и потресаващата си история. Той бил родом от еленското село Константин. Бащината му къща отдавна била изгоряла. Работил много години като кравар и овчар в Старозагорско. Последно бил нает в кравеферма в село Боховци. През лятото получавал около 500 лева за чобанлъка, но през ноември фермерът разпродал животните и той останал без работа. С последните си 20 лева Румен се качил на автобуса и стигнал до Велико Търново. Оттам обаче нямал пари да се прибере в родното си село и тръгнал пеша, като вървял около 60 км. Стигнал до с. Константин и намерил изоставен фургон в края на селото. Без ток, вода и пълен със сняг. Свил се под една стара черга и така изкарал повече от 2 седмици.
"Аз с шепи съм ял, лед с шепи, сняг с шепи, кво да ям друго? Нямам пари, зарад туй и се докарах, до туй положение се докарах!", потресъл медиците с разказа си.
"Смятам, че Господ ми дава втори шанс да живея", казва Румен. Той е подготвен, че ще загуби пръстите си, и се надява след болницата да го приютят в Евангелската църква в града. Добави Коментар