Вълчо Чолаков отмени бедственото положение в Бургаска област

Такава е славата на училището
03.02.2017 12:30:03

2 0
Не капачки, не благотворителни кампании и мероприятия, а много още трябва да се прави, за да се измие срама, който Налбантов докара на училището.
7.
Стига бе!
03.02.2017 12:16:30

2 0
Примерно Прокопова да влиза в дирекцията да кляка над легена и да се подмива. После други работи да прави... после влиза в класната стая и преподава на децата български... (с подмита путка?!?!?)... Тя затова избяга в Царево, ама как може да е учител такъв човек, с какви очи гледа хората?
6.
до 2
03.02.2017 11:37:21

4 0
Не, не така. Възможно е Георги Людиев сам да го е измислил това писмо и да няма намесена никаква учителка. Все пак той работеше в училището и всичко му беше ясно. Не че не са верни фактите в писмото, но за толкова години тази учителка трябваше да се разкрие и да разобличи Налбантов, а това не стана. Сигурно е била семейна и затова се крие, не знам, може и така да е. Но така ли не се намери една да каже, ето, чуках се с директора... освен Диана, разбира се, но тя си е цапната в устата и не й обръщаха внимание.
5.
Принудиха го да напусне
03.02.2017 11:27:59

4 0
Но не само че е карал учителките да се подмиват. Те го изгониха защото и не ставаше за директор.
_____________
Дългогодишният директор на СОУ „Никола Йонков Вапцаров” в Приморско – Стоян Налбантов, сдаде поста си. Той се е оттеглил сам от длъжността. На негово място е назначена Марияна Казларова – досегашен преподавател в училището. Налбантов остава на работа като учител по история, научи BurgasINFO от свои отлично информирани източници.
Името на Налбантов през последните години се свързваше както със серия скандали, така и с постижения в дейността си. По неофициална информация, той трудно се е разделил с поста си, въпреки че е почувствал умора от дългогодишната си работа като директор.
„Въпреки, че вече не е на този пост, той продължава почти всеки ден да бъде в сградата”, казаха местни жители.
В Приморско се носят легенди около личността на Налбантов, говори се, че е станал толкова самолюбив, че дори имал икона с изографисан собствения му лик.
4.
Срам голям
03.02.2017 11:22:08

5 0
То беше срамна работа да кара учителките да се подмиват в дирекцията. Къде им е бил акъла на тези учителки, направо не знам!
3.
кумарджийския измамник
03.02.2017 06:34:26

1 1
Работа на мат'ряла е,на мен не ми пречи изобщо..
2.
Прав е Георги Людиев
02.02.2017 22:42:57

6 0
Георги първи разпространи онова писмо за Налбантов. Не че другите не правят секс, ама само Налбантов се хвалеше и хората си казаха какво е това училище. Това е срамно да има такъв директор. Затова сложиха Казларова да измие срама.
1.
училището
02.02.2017 22:36:39

6 0
Налбантов го уволниха, защото много приказваше на който трябва и на който не трябва.

Ми то си е постоянно бедствието в тая държава, поне веднаж да са подготвени ма не вервам.Идва студ, пада сняг....Не пътувайте.
А винетки да плащаме ли?

В „Дневник на руския кореспондент“ на В. И. Немрович-Данченко от руско-турската война 1877-78 е описано как са „налагани“ приятелските отношения: „Аз вече няколко пъти споменавах за нагайката. Това беше, така да се каже, джобният речник за разговори с братушките. Тях не ги биеше само този, който го мързеше. При това често се случваха твърде тъжни недоразумения. Върви, например, братушка по пътя и насреща му офицер. Без много да му мисли, братушката приближава офицера и му подава ръка, за да изрази симпатията си към руснаците. За това получава удар с нагайката по главата. Особено жестоки с българите бяха интендантските, транспортните и парковите господа…Помня как един от тях описваше разправата си в село Вена. - Аз го налагах, налагах с нагайката, докато ръката ми се умори. По главата, по главата…Даже пръстите ми се вдървиха… - И защо? - Как така защо: пристигам, питам: - Има ли слама? - Няма, братушка. - Ечемик има ли? – Няма, братушка. – И почнах да го налагам. - А вие какво му предлагахте за това? - Как ли пък не! За него проливат кръв… - започна той с патос“ (В. И. Немирович–Данченко, „Година на война 1877-1878. Дневник на руския кореспондент“, том I и II“, С., Изд. Солвек, стр. 579-580).

Искаме автомати за вино и греяна ракия. Стига дискриминация.

Бойко е велик. Вчера гледам стиснал между задните бузки синджира с куката и отзаде бтр-и мтлб-та И поне 30 автомобила и дърпа яко закара ги по домовете им!
Ашколсун бе Бойко !
Машалах!