Не казвай нищо 24 часа! Отлагането на реакцията при гняв е единственото разумно действие
Когато Гурджиев бил само на 9 години, баща му умрял. Бащата бил беден. На смъртния си одър извикал Гурджиев и му казал:
- Нямам какво да ти оставя като наследство. Беден съм и моят баща също беше беден, но ми даде едно нещо, което ме направи най-богатият човек на света, въпреки че отвън останах беден. Мога да ти предам това нещо.
Това е съвет. Може би си твърде млад и няма да можеш да го следваш още от сега, но го запомни. Когато можеш да действаш според този съвет, действай. Съветът е простичък. Ще го повторя и тъй като умирам, слушай внимателно, повтаряй след мен, за да си отида удовлетворен, че съм ти предал послание, което може би в продължение на векове е минавало от баща към син.
Поел си за последно дъх, после продължил:
- Ако някой те оскърбява, дразни, провокира, просто му кажи: „Разбрах твоето послание, но обещах на баща си, че винаги ще отговарям 24 часа по-късно. Разбрах, че си гневен. Ще дойда и ще ти отговоря след 24 часа“. И така, за всичко прилагай отлагането с 24 часа.
Деветгодишното момче повторило точно съвета на баща си – дума по дума и баща му затворил очи, но предаденото в този момент послание се запечатало в съзнанието му завинаги. Когато повторило думите точно, бащата за последно промълвил:
- Добре. Нека да е с теб моята благословия. Сега мога да умра в мир.
И предал Богу дух. Гурджиев, макар, че бил само на 9 години, започнал да практикува бащиния завет. Ако някой го оскърбявал, той отвръщал така:
- Ще дойда и ще ти отговоря след 24 часа, защото така обещах на баща ми преди да умре. Точно сега не мога да ти отговоря.
Понякога, когато някой го биел, той казвал:
- Можеш да ме удряш – точно сега не мога да ти отвърна. След 24 часа ще дойда и ще ти отговоря, защото това съм обещал на баща си на смъртния му одър. По-късно, след години, разказвал на учениците си:
- Това простичко послание ме трансформира напълно. Човекът ме удряше, но аз не можех да отвърна на ударите в същия момент. Нищо друго не ми оставаше освен да наблюдавам. Сега ме биеха, а аз трябваше да съм просто зрител! Не можех да направя нищо в близките 24 часа.
Наблюдението на биещия ме човек създаваше у мен един нов вид кристализиране. През тези 24 часа можех да виждам по-ясно. Моите очи в началото бяха пълни с гняв. Ако бях отвърнал в същия миг, би трябвало да се боря с този човек, да го ударя – и всичко това би било неосъзната реакция. Но след 24 часа можех да мисля за случилото се много по-спокойно, по-тихо.
Човекът или е бил прав - което означава, че съм направил нещо неправилно и съм заслужил да ме удрят и оскърбяват, - или е бил абсолютно неправ. Ако е бил прав, нищо не ми оставаше освен да се върна при него и да му благодаря. Ако ли пък е бил абсолютно не прав… тогава няма смисъл да се боря с човек, който е толкова глупав и върши напълно неправилни неща. Това е безсмислено, просто празно губене на време. Той не заслужава отговор. И след 24 часа всичко заставаше по местата си. Идваше яснотата.
С тази яснота и наблюдателност на мига, Гурджиев се е превърнал в едно от най-уникалните същества на онзи век. И това е бил фундаментът на кристализиране на цялото му същество.
Ти винаги си отвън. Просто наблюдавай! Добави Коментар