Къде изчезнаха жените над 50?
Те изчезнаха от екраните, те не ходят на кино, не ги виждаме в театъра. Не пътуват в чужбина. Не се къпят в морето. Къде са те?
Тях ги държат в болниците, в малките гаражни магазинчета, по щандовете на базарите и по апартаментите.
Те са беззащитни. Те не излизат почти от дома си. Те изчезнаха. Те са ненужни. Като инвалидите.
Цяло едно поколение си тръгна от живота и никой не пита къде е то. Ние крещим: "Децата са нашето бъдеще"!
Не. Не децата. Те са нашето бъдеще. Ето какво ще се случи с нас.
Цялата си кариера и реклама градим върху млади женски тела и устремени в това сме загубили милиони светли побелели глави.
Защо?! Защо съвременните млади сами не се страхуват? Нали точно тяхното бъдеще се крие от очите на минувачите?
Много тежки изпитания поеха на плещите си тези крехки жени, които сега са 50+. Страшни опашки, безхаберни аборти, тесни ботуши, износени ръкавици.
И сега отново ги притискат барабанени дупета, порцеланови лица и цветни стъклени очи.
Младото тяло шепти: "Наистина ли съм недостойна за това?" Ти си достойна. Ние не сме. Ние сме достойни за нещо по-добро.
Светът на мечтите е изпълнен с жени за еднократна употреба, които богатите мъже сменят като използвана спринцовка...
Гърди, които ще се пръснат всеки миг, напомпани до грозота устни, фабрични очи като по калъп. И цялата тази тривиално-виртуална полова възбуда, от която се ражда само посещение при лекаря.
Вие представяте ли си стихове за тази любов?
Изгонихме от света си тези, които задаваха стила и модата, създаваха вкуса към красотата и изящната словесност, те правеха политиците, те бдяха над живота на мъжете си.
На тях им крещят по болниците: "Коя сте вие, да не сте лекар?!"
"Не, не съм лекар – отговаря тя тихо. Но се боря за живота на мъжа си, защото в тази страна няма кой да го направи.".
Тези жени пазят гениите ни. Ако ги загубим, ще си идат и мъжете им – хората на конкретния резултат.
Ще останат помпозните, празноглави и безсмислени политици и няколко олигарси, от чийто личен живот никой не се интересува.
Те връчват личния си живот в напълно чужди ръце. Въпросът е само този – ще стане ли медицинската сестра от чужбина срещу много пари и любяща жена.
На 30 ще са останали само краката, на 40 – очите, на 45 талията отплува, на 50 изплуват няколко авторки на женски криминалета, на 55 – боркини за присъствие на жените в политиката, а на 60 ще изчезнат всички.
Макар че точно тези изчезнали жени създават царе и пълководци. Те са втората редица в политиката. А втората редица в политиката е най-важната.
Те ценят чувството за хумор, живописта, архитектурата и всички съкровища на света, а значи и ги плащат чрез мъжете си.
Това лято бях на един благотворителен концерт и ги видях. Тях, изчезналото в Русия племе, племето на възрастните дами – стройни, красиви, в леки шуби и фини обувки и техните мъже – малко по-възрастни.
Това беше направо тълпа от 60, 65, 70, 80, 85-годишни. Те се смееха и ръкопляскаха, танцуваха и играеха карти. Изпълваха цялата огромна зала с подвижен таван.
Това не бяха олигарси, нито министри, нито крале. Това бяха жени, чиито лица изграждат герба на Франция.
Да определиш таланта е много лесно – гледате каква жена е до него. До Пушкин, до Висоцки, до Есенин. После си спомнете какви жени стояха до Брежнев, до Хрушчов, до Сталин. Не са ги имали просто. Всичко са имали, но са нямали такива хора до себе си!
Затова ви казвам: ти си такъв, каквато жена има до теб!
От жените избирай веселите.
От веселите - умните.
От умните - нежните.
От нежните - верните.
И търпеливите. Добави Коментар