Започва „стопанската Нова година” и черпят 9 хубави имена!
На този ден имен ден празнуват: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта. Симеоновден се счита за начало на нова стопанска година, затова се смята най-вече за земеделски празник. На Симеоновден започва бруленето и събирането на орехите, затова понякога празникът се нарича и “Симеон брульо”.
В навечерието на празника жените носят семето за посев в храма, за да бъде благословено. В зърното поставят стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер. Сутринта на празника жените замесват пшенично тесто и правят обредни питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им заедно с червени вълнени конци. В Северозападна България пред каруцата се коли курбан (за “курбан на св. Симеон”) — петле или кокошка, който заедно с питата орачите носят на нивата. Остатъците се закопават там в земята.Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата.
Нищо не се дава назаем на този ден и нищо не се изнася от къщата, защото така ще се изнесе плодородието. Не се кладе огън, докато не се върне орачът, за да се предпазят посевите от пожари. Жените не перат и не простират, за да не са празни класовете; забранена е всякаква домашна работа, свързана с вълна, за да не нападат вълци стадата. Известен е и обичаят "полазване": всички в къщата следят — ако в дома влезе богат човек, значи реколтата ще бъде добра.
По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с “пълно”, житото ще роди много зърно. В Западна България се счита, че ако на Симеоновден е слънчево и топло, такова ще е времето и през януари следващата година. В Пиринско се гадае каква ще е зимата.
В християнския календар Симеоновден се чествува в памет на св. Симеон Стълпник, известен сред българите като “Симеон Орач”. Според житието му, той е роден в Мала Азия. На 18 г. постъпва в манастир, но след това се усамотява, като си построява каменна кула, подобна на висок стълб, върху която прекарва остатъка от живота си, затова е наречен “Стълпник”. Там умира на 103 години.
Източник: imenata.com Добави Коментар