Дойче веле: Президентска рулетка в България
Защо един предстоящ политически сблъсък така категорично напуска границите на политическото и се преобразява в несносно шоу на партизанлъка, в елементарна махленска авантюра или надцакване по някакъв „вторичен“ белег – мъж-жена, генерал-цивилен и т.н. На какви общонационални представи за мястото на президента и ролята на институцията, която оглавява след пряк избор, разчитат партиите, инициативните комитети и не на последно място „машината за слухове“? За какво ни говори многовариантността от спрягани лица – за проиграване на варианти или масово изхабен авторитет сред политическите елити?
Игрички
Несъмнено една заложена от месеци напред яснота по отношение на участниците в надпреварата за президентските избори щеше да успокои обществото. Х, Y и Z, или други някои можеха да оползотворят достатъчно време за представяне на платформите си и участие в дискусии, в преки сблъсъци на идеи и срещи с избирателите. Тайнствеността, към която се придържа ГЕРБ, като че ли блокира и останалите участници в политическия живот – РБ прави странни, дори неадекватни ходове и противоречиви изявления. Вътрешните избори във формацията сякаш служат повече за фон, на който ясно се открояват противоречията на партиите и носят огорчение и разочарование за симпатизантите им.
Вляво също е доста отблъскващо: след десетки привидно демократични маневри, накрая БСП, предвождано от Нинова, се разграничи от всички други леви, за да се идентифицира с един генерал. Но засега генералът продължава да е абстрактна фигура, по-точно дори – неуплътнена фигура. Кой е отвъд еполетите и самолетите, как мисли, как говори, как живее – остава загадка.
Още малко неяснота
Какво ще се случи със свръхамбициите на АБВ? Докъде се простира решителността на Татяна Дончева? Каква буря се таи зад затишието на ДПС и ДОСТ?
Повече прегледност има сред обединилите се националисти – съществува дори шанс те да получат достатъчно гласове като се вземат предвид оглушителните и страховити патриотарски патоси, които владеят напоследък българската публичност и сложната международна и междусъседска обстановка. Българите гледат с огромна страст назад, като си набавят смисъл в миналото, за което свидетелстват и множеството самодейни възстановки на исторически събития и гърмящите днес с шишанета са утрешни потенциални избиратели на Каракачанов-Нотев.
Да не пропускаме и възможността „Шоуто на Слави“ също да се включи изненадващо със свой кандидат, който да вбие прът във въртящата се политическа рулетка и да я застопори на съвсем неочаквано място.
Изненадите предстоят. Само в пренебрежението към гражданите няма никаква изненада: от тях се очаква да гласуват в един или два тура за някой от спуснатите им кандидати, след което да се върнат отвъд ограничителната линия, която ги отделя от политическата каста. Диалог и взаимообвързаност не се предвиждат. Добави Коментар