Днес е тежък празник – честваме „обсечене”! Това е денят, в който не бива да...
Също така не се ядат плодове и зеленчуци с червен цвят - грозде, дини. Не се пие и червено вино. Това е свързано с вярването за отрязаната глава на св. Йоан.
Сече се и водата - става по-студена и затова людете не бива да се къпят в открити води. Възрастни българи от варненския край разправят, че на Секновение змиите, гущерите и другите влечуги се прибират в зимовищата си при Змийския цар. „Накрай света" отиват и самодиви, самовили, змейове и змеици и се готвят за зимуване. В този ден не се почва нова работа.
Жените не кроят, не шият, защото се смята, че дрехата, скроена или ушита на този ден, е „черна" и носи нещастие. Същите резултати носи и употребата на всичко черно, Затова, ако не жалеят, хората не носят черни дрехи на празника.
Не ядат черно грозде, а за да не боледуват, хапват бяло грозде и бяло вино пият.
Църковен празник: православната църква свързва празника с отсичането главата на Св. Йоан Кръстител и носи още името "Обсечение", "Църн св. Йоан". Св. Йоан Кръстител е обезглавен по нареждане на царица Иродиада, която встъпвайки в брак с брата на мъжа си, е порицана от Йоан Претдеча. Неговите ученици погребват тялото му, а главата остава като реликва. На същият ден се празнуват и Св.Седмочисленици (Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий) - ученици на Св. Кирил и Методий.
Според традиционните народни схващания, това е ден, в който не трябва да се работи, и да не се започва нищо ново.
Някъде през нощта палят огньове за предпазване от злите сили. Стопаните събират диви плодове (дренки, киселици) за зимнина, иначе не се работи. Вярването за отрязаната глава на св. Йоан забранява да се ядат плодове и зеленчуци с червен цвят - дини, ябълки, домати. Не се пие и червено вино.
Това е вторият летен празник (след Eньовден - празникът на раждането на Св.Йоан) на християнския светец, този път посветен на смъртта му. Той се нарича Секновение и поради вярването, че на този ден се сече лятото, секат се денят и нощта, стават равни. На Секновение водата и времето започват да застудяват, затова никой не бива да се къпе в реките; ако наруши забраната, ще се пресече.
Празникът Секновение се счита за край на лятото; той изцяло носи белезите на преходен период - между лятото и есента и поради това в народната представа е изключително опасен. Движението на влечугите и бродещите вредоносни демони маркират период на хаос. Обредността на Секновение е представена от ред забрани. По аналогия с пролятата кръв на светеца е забранена консумацията на червено вино и червени плодове. Празникът се нарича и Иван-Коприван, защото според легендата отрязаната глава на светеца била хвърлена в копривата.
И този празник има двойствена ориентация - съотнасяйки езически и християнски представи: смъртта на лятото и смъртта на св. Йоан Кръстител. Едва ли случайно те са обединени в общото название Секновение. В чисто християнски план празникът носи идеята за цикличността, защото с другите два дни в годината, посветени на Йоан Кръстител се образува системата: раждане (Еньовден) - кръщаване (Ивановден) - смърт (Секновение, т.е. отсичане главата на светеца).
Православната църква свързва празника с отсичането на главата на св. Йоан Кръстител и носи още названията: “Обсечение”, “Св. Йоан с отсечена глава”, “Църн св. Йоан”. В житието на светеца е упоменато, че св. Йоан Кръстител е обезглавен по желание на царица Иродиада, която встъпвайки в брак с брата на мъжа си, е порицана от Йоан Предтеча. Учениците погребват тялото му, а главата остава като реликва. Константин Велики я премества в гр. Емеса. По-късно е последователно пренасяна в Халкидон, Цариград и Комана.
На същия ден в България се празнува и християнският празник Св. Седмочисленици - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, и светите братя св. св. Кирил и Методий.
Източник: imenata.com Добави Коментар