ТОП 5 на най-впечатляващите изоставени обекти по Черноморието - от Лятно кино “Космос” в Приморско до бункера край Черноморец

В тази класация ще ви покажем само най-впечатляващите пет от тях, за да ви насърчим сами да откриете другите

Ключови думи: изоставени обекти, Черноморие, Приморско, ММЦ, кино, Черноморец, бункер, ресторант, спомени, плаж, Флагман

Слънце, плаж, крясък на гларуси и безкрайна морска синева… С тези думи най-общо можем да опишем нашето крайбрежие в летни условия. Като добавим и две-три разхладителни питиета и малко цаца, картинката става пълна.

Този класически аутфит обаче е само една малка част от многоликото разнообразие на Черноморието. Потънали в тишина сред буйната растителност, само на няколко метра от плажната ивица, тайнствените останки на отдавна изоставени обекти, като тези на Рибарското училище в Созопол, очакват да бъдат открити от своите изследователи.

В тази класация ще ви покажем само най-впечатляващите пет от тях, за да ви насърчим сами да откриете другите и дори да ги споделите с нас. И тъй като всеки от тези обекти притежава свой собствен постапочар, придаващ му характерен облик, няма да вървим по възходящ или низходящ ред, а ще тръгнем от юг на север…

Лятно кино “Космос” и изоставените ресторанти в ММЦ Приморско

През 1955 г. с постановление на Президиума на Народното събрание е взето решение никому неизвестното дотогава крайбрежно село Приморско да се преврърне в курорт от международна величина. През 1957 г. в района на залива Атлиман започва строителството на международен младежки център, придобил популярност под името ММЦ “Георги Димитров”.

На територията на курорта са изградени голям брой хотели, бунгала и ресторанти. В началото капацитетът на легловата база е едва 2300 души, но този брой бързо се увеличава и в най-добрите години от съществуването му през международния младежки център преминават над 70 000 души годишно.

През 1972 г. ММЦ-то се сдобива и със собствен летен театър с 3500 места, на чиято сцена се играят различни постановки и се прожектират популярни филми. Театърът става известен като лятно кино “Космос”, а гвоздеят на програмата му са традиционните нептунови празници, ознаменуващи финала на всяка една смяна почиващи “международни” младежи.

Този курорт е оставил траен отпечатък в сърцата на много юноши и девойки от по-възрастното поколение, прекарали някои от най-незабравимите си лета на територията му. Всичко хубаво обаче си има край, а краят за ММЦ “Георги Димитров” настъпва в началото на 90-те заедно с политическите промени в страната. Туристите намаляват, алеите опустяват и над комплекса се спуска забравата…

Днес ММЦ Приморско продължава да съществува. По-голямата част от него вече е собственост на частни дружества, които продължават живота му – вече по други правила. Трите големи хотела “Бисер”, “Нептун” и “Хоризонт” все още са си там и приемат туристи.

Но нещо се е променило.

Между напуканите от времето алеи се прокрадва сянката на миналото. Кино “Космос” е погълнато от гъстата растителност и завинаги е потънало в мълчание, а в околностите край него са празпръснати останките на различни увеселителни заведения, неуспели да се промъкнат през тясната фуния на времето, разделяща минало от настояще.

Забравеният бункер от Втората световна война край Черноморец

Бурните събития, връхлетели света и страната ни в периода на Втората световна война принуждават българското правителство да създаде широка укрепителна система, която да подсигури както сухоземната, така и морската ни граница.

За отбраната на родните брегове е създадена специална групировка, наречена “Черноморска отбрана”, която след вклюването на България във войната се заема усилено с изграждането на крайбрежни артилерийски батареи.

Една от тези батареи е построена на живописния нос Акин край село Св. Никола (старото име на Черноморец). Въоръжението се състои от няколко 15-сантиметрови брегови оръдия “Круп”, а задачите му са да осигурява кръговата отбрана на тази част от крайбрежието и да прикрива работата на действащите на територията на Бургаския залив миноносци и торпедоносци.

В навечерието на деветосептемврийския преврат командирът на батареята – поручик Марко Дилов – изиграва важна роля за утвърждаване на новата власт в района на Черноморец. Това събитие бележи края на бурния период от живота на батареята. След приключването на Втората световна война тя изпълнява спомагателни функции. До разформироването ѝ през 90-те години много български мъже са отбили военната си служба из нейните бетонни подземия.

Към днешна дата, благодарение на наскоро откритата и реставрирана ранновизантийска крепост Акра, нос Акин се е превърнал в място, често посещавано от туристите. Старият бункер обаче е останал встрани от тези промени и за неговото съществуване днес говори единствено надземната му част. Всичко друго е добре прикрито от непроходими храсталаци, а подземните коридори са потънали в непрогледен мрак.

Ръждивият кораб на школата за подготовка на леководолази в Отманли

Речният кораб, бивша плаваща база на ВМФ, е докаран край бреговете на рибарското селище Отманли през далечната 1981 г. Здраво закрепен за земята с бетон, той е преустроен, за да се превърне в школа за подготовка на леководолази под шапката на Организацията за съдействие на отбраната.

Новосъздаденото учебно заведение разполага със спални помещения за 130 човека, множество учебни кабинети и дори барокамера. В началото освен курсисти речното корабче приема и обикновени летовници, но съвсем скоро персоналът му се съсредочава единствено върху учебно-тренировъчната дейност.

На това място са подготвени едни от най-добрите български водолази, а много други “проглеждат” под водата за първи път благодарение на опитните инструктори от школата. До 1992 г., когато ОСО престава да съществува, са проведени 10 учебни курса.

Днес, след много перипетии и смяна на собствениците, корабчето е оставено на произвола на съдбата. Времето е превърнало металното му туловище в ръждив спомен за времената, когато с повече желание всеки български младеж е можел да проникне напълно безплатно сред красотите на подводния свят и да получи отлична теоретична и практическа подготовка.

Паметникът на българо-съветската дружба във Варна

Един от най-внушителните соц монументи, построени за възхвала на петолъчката, е кацнал на историческия хълм Турна тепе над Варна. Създаден е през 1974 г. с доброволния труд на над 27 000 души, а мащабите му са поразителни.

10 000 тона бетон и 1000 тона арматура служат за основа на гигантския паметник. Цялата композиция заема 400 кв.м. 180 прожектора пък се грижат вечер чудото на социалистическия реализъм да се забелязва чак от корабите, плаващи в нощните води на Варненския залив. И всичко това под звуците на Ленинградската симфония на Шостакович, излъчвана от мощна озвучителна уредба.

През ноември 1989 г. обаче монуметът губи своето символично значение и оттогава из мрачните му коридори освен духът на социализма бродят само търсачите на силни усещания с афинитет към изоставеното. Допълнителен магнит за тях е подземният военновременен бункер, разположен дълбоко в недрата на земята, чийто вход е именно в основата на паметника.

Ресторант “Трифон Зарезан” и свлачището край плаж “Кабакум”

“Кабакум” е един от най-красивите плажове по Северното Черноморие, който през цялото лято се пръска по шевовете от тълпи зажаднели за ласките на морето туристи. Това сравнение, колкото и да е изтъркано, напълно подхожда на местността и по още една причина – свлачищата, буквално пръснали по шевовете десетки вили, разположени в околността.

Първото голямо свличане се случва през 1997 г. Тогава хиляди тонове земна маса помитат сгради и пътища. Прекъснати са основни пътни артерии, а десетки хора остават без покрив над главата. Същата сцена се повтаря и през 2005 г. Тогава е разрушен и култовият ресторант “Трифон Зарезан”, части от който поемат към разположената в подножието му плажна ивица.

Днес местността около “Кабакум” е все така красива и притегателна, но към слънчевия пейзаж съществува още един нов нюанс – сцени от постапокалиптичната поредица “Животът след хората”. Редом с лазурната морска синева и огряваните от слънцето златисти пясъци, пред погледа на посетителя изникват останките от полуразрушени къщи, разрязани сякаш с нож през средата. Увилите се около злощастните руини растения пък допълнително подсилват ефекта от разрухата.

1

Коментара по темата

1.

Забележка

25.07.2016 13:27:53

Цитат
„Една от тези батареи е построена на живописния нос Акин край село Св. Никола (старото име на Черноморец).“
Истината
Има едно село с име Свети Никола, но то е в Община Каварна, област Добрич и старото му име не е Черномерец. Има такъв град (не село) на черноморието ни и до него е въпросният нос Акин…
В гр. Черноморец направиха референдум за смяна на името, но той беше неуспешен и името си остана на Черноморец.

Добави Коментар