Лили Иванова: Пътят ми е предначертан още от раждането и никой друг не може да мине по него
Вярвам, че пътят на всеки от нас е предначертан още от раждането и никой друг освен мен, не може да мине по моя, защото е отреден само за мен. Това каза в интервю за бТВ примата на българската естрада Лили Иванова.
„Не ходя по църкви, но вярвам и спазвам правилата. Те са много важни, защото, ако ги нарушиш, рано или късно, те „чукват“ по главата“, заяви певицата.
Тя разказа за времето, когато столичните бюрократи я мотаели и не й давали да се качи на сцената. На въпроса как от трета категория певица, за каквато е обявена в началото, се е превърнала в най-голямата звезда на българската естрада, тя отговаря, че това е станало с много работа, а не да си седи и мисли, че е най-великата.
„Чувала съм упреци, че комунизмът ме е създал. Той не ме е създал, просто съм родена или живяла по времето на комунизма. Той не може да ме създаде. Сега вече имаме пълна свобода и демокрация. Нека се създадат или самосъздадат и други”, заяви Лили.
„Съдбата е решила някои неща. Дойдоха и ме потърсиха от една селска група. Такива бяха групите. Чули, че някаква медицинска сестра пеела добре и дойдоха да ме търсят. Влязох в тази група. Вдигнах си пак чукалата и се прибрах обратно в Кубрат. Бях само на един концерт с тях. Но успях от тях да чуя много разговори, да науча, че имало Концертна дирекция... И като реших да ставам певица, знаех, че трябва да отида в София. Взех влака и тръгнах. Още тогава знаех какво искам. Тогава имаше бюро „Естрада”. Взех си хотел срещу него. Казах им, че съм певица, но почти никъде не съм пяла”, разказва Лили Иванова.
След като никой не я потърсил, тя се прибрала в родния си град. Не се отказала обаче от мечтите си и отишла в София втори път – със същата цел.
„Посрещна ме един мой съученик – Павлин Иванджиков, който е син на моя учител по пеене в Кубрат. Той беше студент тук в Консерваторията. Каза ми: „Ти луда ли си да дойдеш тук? Тука са лъвове”. Имаше там на ъгъла един ресторант и магазин за цветя. Попитах го дали вижда онзи магазин за цветя и му казах, че оттам ще ми купуват букети за концерта”, споделя естрадната прима.
Съдбата я отвежда в Букурещ, където пее в театър „Танасе” и в хотел „Амбасадор”.
„Там живеехме всички, групата ми и аз и пеехме в ресторанта, имахме програма – 20 минути. След това пеех пък в театър „Танасе”. Тогава самите музиканти ми предложиха да направим запис. Те работеха в „Електрикорд” (техният „Балкантон”). Затова първата ми плоча беше издадена в Румъния, а не в България. Тук никой не ме зачиташе. Бях едното нищо в нашата страна”, разказва певицата.
Тя сподели, че да бъде взискателна към тона, се научила от композитора Иван Пеев. Като изпея нещо фалшиво, той го чукаше на пианото и аз се стараех много да няма и един грешен тон. Всяка нова песен ми е любима, но повече си падам по бавните, добавя любимката на няколко поколения българи.
На феновете си тя пожела здраве, щастие, да имат работа, за да може да си позволяват да ходят на концерти. Добави Коментар