Баба Цветана впечатли Борисов, премиерът заряза разговорите с кметове заради нея
Старицата стана популярна сред съгражданите си и в страната в четвъртък, когато премиерът Борисов и министърът на околната среда и водите Ивелина Василева се озоваха на кварталната уличка „Юмрукчал" в железничарския град, за да открият новоизградена канализационна система. Дочула шумотевица пред дома си, баба Цеца се оказа най-нетърпеливата посрещачка на височайшия гост в града. Цял час преди пристигането на Борисов, женицата често надзърташе от портичката на къщата си, излизаше на прясно асфалтираната улица и обикаляше около инсталираните микрофони. Още щом съзря, че премиерът слиза от черния джип, Цветана Панева чевръсто се завтече, проби си път през гардовете от НСО и се изправи пред държавния мъж. Дръпна го за ръката и му рече: „Искам да ти кажа нещо!”
Борисов заряза разговорите с кметовете от ГЕРБ от региона, които бяха пристигнали за събитието, вгледа се с усмивка в дръзката женица и се заслуша в думите й.
„И да увеличиш пенсиите. Мизерстваме, гладуваме! Много хора ровят в кофите за боклук. На теб се надяваме! Улицата хубава, всичко е хубаво, обаче оправете пенсиите! Моята да стане поне 250 лв., защото сега вземам 160 лв.”, каза баба Цеца на Борисов.
Докато му говореше, женицата го стискаше за ръката и от време на време размахваше поучително с пръст.
„Нали ще увеличим пенсиите другия месец”, успя да отвърне Борисов.
Цветана Панева не остана удовлетворена от отговора и бързо изчисли: „Е, с добавката от 4 лв., пенсийката ми от 156 лв. ще се закръгли на 160 лв."
После баба Цеца протегна ръце и майчински погали Борисов по лицето, а трогателният миг беше запечатан от журналистическите фотоапарати.
Няколко часа след паметната среща, баба Цеца шеташе из китното си дворче, но не се чувстваше много обнадеждена, че ще дочака по-достойно възнаграждение, за да изкара по-леко старините си. Беловласата горнооряховка обаче доверчиво отваря портичката на дома си и с охота приема да разговаря за живота си. Присяда тежко на дървена пейка пред кухничката и споделя:
„Тази сутрин се бях захванала да готвя бобена чорбица. Добре, че беше комшията, който ми извика: „Излизай, че Бойко Борисов ще идва”. Няколко пъти притичвах до улицата и се връщах, за да нагледам гозбата да не загори. Бях много наежена, но и готова да посрещна премиера, тук на моята маса. Щях да го нагостя с бобец. Помилвах Бойко, защото е почти връстник на малкия ми син и може да ми е дете. Не се притеснявах да говоря с него, защото си казвам истината.
Не тая гняв и ненавист, но ми се иска хората да живеят по-добре. Иначе съм доволна, подмениха канализацията, асфалтираха уличката ни, по която навремето съм газила кал до колене. Домъчня ми обаче, че повечето от съседите ми са на същия хал, но никой друг не се присъедини. Всички се изпокриха. Бяха накацали по терасите и само любопитно надничаха от прозорците. След срещата с премиера една комшийка дори ме упрекна: „Защо не му каза, да изплащат пенсиите навреме и да не ги бавят?”, възмущава се гостоприемната женица.
След миг свъсва вежди и се връща назад в годините. „Родом съм от павликенското село Паскалевец. Там се задомих и в продължение на 7 г. със свекърва ми работихме в местното ТКЗС, докато съпругът ми учеше в Свищов икономика. След като завърши, се преместихме да живеем в Горна Оряховица. Тук отгледах и двамата си синове. От 29 г. съм вдовица”, споделя Панева.
Зад гърба си има 30 г. трудов стаж. Най-дълго време се е трудила в горнооряховското предприятие за материално-техническо осигуряване. Там сред общо 400 души персонал, работела на смени на машина за рязане на хартия за опаковки в бонбонената фабрика. Пенсионирала се през 1985 г със 120 лв. Сега взема 154 лв.
„С добавката от 4 лв., през юли ще си купя 4 хляба”, казва със свъсени вежди баба Цеца.
Тя неохотно споделя, че често остава без стотинка до следващия превод. Дори преди дни взела от съседка назаем 40 лв., за да си плати тока. През зимата обаче сметките й за електричество глътват почти цялата й пенсия.
„Когато е студено, включвам радиатора за малко, а след това лягам с елечето и се увивам с юргана. Преди време ходих в социалната служба да питам за помощи за отопление, а служителите ме отрязаха: „Имаш синове, те да те издържат и да ти помагат!”, разказва с горчивина старицата.
Възрастната горнооряховка не крие, че от 2 до 7 юни ще трябва да преживее със 7 лв. „Ще изкарам някак си, няма да ми е за първи път. Готвя на три дни. Редувам боб, леща, картофки, лапад, които отглеждам в градинката си. Насяла съм и лук. С великденската добавка от 40 лв. купих захар и съм я скътала в мазето. Децата през лятото ми носят плодове, ще направя компоти, защото като нямам друго, залъгвам глада с компот и хлебец. Месце си позволявам веднъж в месеца”, доверява баба Цеца.
Тя отваря старичкия си хладилник, в средата на който основно място е заела тенджерата с боб. Бедната старица мигом се втурва към печката и изважда от фурната тава с няколко парчета баница. „Взех кори и малко сиренце на вересия от кварталната бакалия, за да направя баница и да раздам за помен от смъртта на съпруга ми”, казва още баба Цеца.
Добродушната стопанка избягва да се оплаква, но и не може да премълчи, че на тази възраст я мъчат и болежки. Цветана Панева има глаукома на двете очи и зрението й прогресивно отслабва. Нуждае се от операция, но заради липса на средства не може да проведе лечение.
Преди 2-3 години прекарала лек инсулт, а и травма на крака я тормози. Заради проблема с очите не може да гледа телевизия. Има радиоточка, но преди няколко месеца се повредила и домът й съвсем притихнал. Единственото й развлечение е да плете чорапи и да прелиства вестници, които й носят близките.
„Масово са зле пенсионерите. И както е казано: Старост - нерадост”, заключава баба Цеца.
В този момент желязната врата се хлопва, а набразденото лице на стопанката се озарява от широка усмивка при появата на малкия й син, който често я навестява.
„Майко, какво си направила днес? Станала си медийна звезда. Всички само за теб говорят”, възкликва с влизането си в къщата Мариян Панев. Добави Коментар