Валентин Василев: Морето загива и трябва да потърсим помощ от европейските институции, за да го спасим!
Вече 40 години бившият министър Валентин Василев поделя живота си със синия безкрай.
08 Септември 2015, Вторник, 13:49 ч.
Сероводородът унищожава живота в крайбрежната зона, а на места мъртвата материя е с дълбочина 20 сантиметра, каза бившият министър и водолаз
Морето загива. Трябва да обявим тревога и да потърсим помощ от европейските институции, за да го спасим, призова водолазът-политик Валентин Василев пред камерата на БНТ. Бившият министър на околната среда в правителството на Филип Димитров и на търговията и туризма в кабинета на Иван Костов, се гмурна в дълбините на морето, за да покаже тинята, която е покрила дъното.
Като всеки подводничар, той има свое любимо място, на което се гмурка и където познава всяко камъче. То е край Приморско и от него се виждат Змийският остров и Ропотамо.
„Това е най-тихият залив по нашето Черноморие. Той е двойно затворен. Там са си докарвали лодките, за да ги обработват със смола, да не пропускат вода“, обяснява водолазът. Кътчето е извадено като че ли от Рая, твърди той.
Десетилетия не може да се наслади на картините, които му подарява морето. Вече 40 години той поделя живота си със синия безкрай.
„Не мога без морето. Ако няколко месеца не го видя, съм болен. То ми дава спокойствие, зарежда ме с енергия. Там има баланс. Хищната риба, когато засити глада си, спира да убива, за разлика от човека, който е много алчен и унищожава всичко наоколо“, разказва бившият министър.
Той е бивш състезател по подводен риболов. Зад гърба си има натрупан опит като журналист, писател, политик, но винаги и навсякъде част от съзнанието му е заето с морето.
„Морето загива. Достигнат е критичният момент. Нека се обединим и да го запазим! При всяко докосване до дъното, се вдига мътилка, която прилича на тиня. На места мъртвата материя е близо 20 см. В морето се вляха много вещества, съдържащи фосфати и нитрати. От 1970-та година насам се забелязва усилен цъфтеж. Водораслите в един момент започват да измират, утаяват се на дъното и се размножават бактерии, които живеят и без кислород. Дъното се покрива с тиня. Така сероводородът унищожава живота в тази крайбрежна зона“, обяснява екологът.
Наистина рибата намалява драстично.
„България не може да се справи сама и затова трябва да обявим тревога, да потърсим помощ от европейските институции. Имах удоволствието да познавам лично Жак-Ив Кусто. Той е идвал тук, когато бях министър на околната среда. Кусто предрече катастрофа за Черно море, ако не се вземат мерки“, добавя Василев.
„Имам чувството, че морето говори. Всеки момент е различно“, каза още той.
В категории:
Приморско
Приятелка от Турция ми издаде рецептата за този хляб по 100-годишна рецепта – без месене и точене, готов за 5 минути!
Джулая в Бургас ще бъде невероятен
14/05/2024, Вторник 17:30
0
С този уникален трик дрехите ми са като нови - просто слагам гъба за чинии в пералнята
Финалът на Капките би рекордите, вижте колко милиона бяха пред телевизорите
Не е време за забавления, отсече кметът на Тел Авив и отмени гей парада
14/05/2024, Вторник 17:00
0
Футболна звезда изпрати брат-близнак да играе в Румъния и получава 18 хил. евро заплата
14/05/2024, Вторник 16:31
0
Стана ясно с колко процента ще се увеличат пенсиите тази година
14/05/2024, Вторник 16:24
2
Инцидент с Рачков на финала на "Капките"
14/05/2024, Вторник 16:22
0
Влезе в сила първият закон на ЕС за защита на независимостта и плурализма на медиите
14/05/2024, Вторник 16:16
0
Клиент си купи кълцаник от голям хипермаркет, но вижте какво намери
Аз съм супергерой, но в Хелс Китчън изглеждах зла, твърди тази участничка
14/05/2024, Вторник 16:00
0
Всички говорят за него, след като спечели Капките, но малцина помнят, че е бил барман на Халваджиян
14/05/2024, Вторник 15:42
0
Работи в ММЦ до 1997 като организатор към Културен отдел. През 1994 почти всички в отдела са съкратени и тя остава да работи сама в Летния театър. На практика няма никаква работа и по цял ден нищо не прави. Директорът Стамат Стаматов е наясно с нея и въобще не я търси за нищо. За него тя е един невидим човек, когото той не забелязва. А когато трябва да се свърши нещо конкретно в отдела Стаматов кара други хора да вършат работата, защото на Ваня и да й говори и да не й говори – все тая. Затова Ваня е принудена да имитира дейност, по цял ден обикаля центъра и виси на главите на колегите си в администрацията или в другите отдели и им надува главите с това, което уж свършила или щяла да свърши, но не можела, защото все нещо й пречело и не си дава сметка, че на никой му се слушат глупостите й.
Например, Ваня се оправдава, че за нея нямало работа, защото… в Народното събрание още не били приели закон за националния герб и тя не знаела какво да прави със знамената. Трябвало да изкара знамената на централната алея, но ако законът бъдел приет, после трябвало пак да ги сваля и да им слага новия герб. По цял ден ходи нагоре-надолу из ММЦ-то и се жалва на колегите си, как можело такова нещо – Народното събрание още не било решило какъв да бъде герба и така те спъвали и нейната работа. Колегите й в администрацията започват да се майтапят и питат всяка сутрин, какво стана с герба, решиха ли най-после какъв да бъде. Но се намират и такива патки, които й се връзват на приказките и най-откровено негодуват. Ама как може, за какво ги избираме тия депутати, за какво получават заплати, кога най-после ще решат въпроса с герба, че и Ваня да решава какво да прави с нейните знамена, това вече на нищо не приличало… Общо взето това й е методът на работа и темите за разговор. В началото ти е интересно да я слушаш, но после си даваш сметка, че насреща си имаш една тъпа патка, която плещи несвързани приказки и преставаш да я чуваш какво ти говори.
Покрай празните й приказки понякога се случват и оригинални проблясъци – бисери, които само тя може да измисли. През есента на 1994 г. във връзка с предстоящите парламентарни избори тя води открита пропаганда срещу СДС. Разпитва хората за кой щели да гласуват и като й кажат СДС, тя ги разубеждава със следните аргументи: Чула отнякъде, че Филип Димтров сe събличал чисто гол в Народното събрание и така се разкарвал по коридорите – гол. Това негово поведение било достатъчно условие, за да не гласуват за него, така смята тя. Хората са малко шокирани от този нетрадиционен начин на предизборна агитация и споделят един с друг какво им е казала Ваня. В първият момент е много трудно да схванат логиката й, но постепенно стигат до извода, че Ваня донякъде има право. Щом Филип Димитров се събличал чисто гол, значи той излага себе си, но тъй като е партиен лидер той излага и своята партия – СДС, а щом партията му така се излага, значи хората не трябва да гласуват за нея… Изборите се провеждат през декември 1994 г. и СДС наистина претърпява съкрушителна загуба, в резултат на което Филип Димитров си подава оставката и на негово място идва Иван Костов. Кой знае, вероятно за всичко това е допринесла и Ваня с нейната предизборна агитация. Ами да, има логика, ако Филип Димитров не се беше събличал гол сигурно партията му щеше да спечели изборите!
Друг път Ваня шашва слушателите си с някакво друго нейно прозрение. Видите ли, някой си, който едва след като станал на 50 години, се сетил, че трябва да строи къща в Приморско. Това било голям срам, как можело такова нещо. Вижда, че никой не й обръща внимание и тя започва да разпитва, дали някой знае на чие име е записан имота – на негово или на сина му, сякаш това е много важно за нея. Разбира се никой не знае и никой не го интересува, но тя пак продължава да си лае и да се възмущава от оня, 50-годишния, как не го било срам!…
През есента на 1997 г. се провеждат изборите за общински кмет. Приморско е отскоро община и затова се провеждат извънредни избори. Тук Ваня води яростна предизборна агитация за Гихора. Изгражда му ореол на мъченик, който вече бил пострадал за Приморско, защото преди една година (м. май 1996) ял бой от някакви мутри. Версията на Ваня е следната. Имало някаква пързалка на плажа, от която мутрите печелели някакви фантастични суми, но Гихора като дошъл на власт през 1995 г. ги настъпал и им отнел пързалката в полза на общината… Други хора развиват други версии, как Гихора отнел плажа от концесионерите и засегнал интересите на много други хора. Спрягат се Корона Инс, ВИС-2, Иво Карамански, дори Илия Павлов с неговата Мултигруп, който пък искал да си присвои северния плаж и Перла… Версии много. Излиза че всичките престъпни босове по цял ден за това мислят, как да набият Гихора, щото много им пречел.
В ММЦ през периода 1993-95 г. с екскурзиите до Турция се занимава един братовчед на Ваня, който владее турски език – Янко Димитров. Той е кореняк от Приморско, но се е преселил и живее със семейството си в Поморие. Двамата с Ваня явно са нещо скарани, защото не си говорят. Самата тя се хвали с този факт и го изтъква на всички. Бащите им са били първи братовчеди и носели едни и същи имена, но тя не си говорела с Янко. Вероятно става въпрос за семейни конфликти по повод на имотни делби. В тази връзка Ваня не пропуска случай да говори против Янко Димитров и да го злепоставя. Говори за него как на времето работел към ВКР и как там го научили на турски език и… нататък версията на Ваня граничи с научната фантастика и приключенските романи. Говори за Янко, че го пращали на разузнавателни мисии в Турция, където той се внедрявал в харемите като се обличал като кадъна с фередже за да подслушва какво си говорели тези които преследвал… Веднага се разбира, че тя лъже, защото в Турция вече няма хареми, а ако става въпрос за арабските страни, то Янко там е бил непригоден, защото не е знаел арабски език.
По това време Янко Димитров строи и един частен хотел на мястото на свой наследствен имот, който се намира на края на крайбрежната улица от южната страна на полуострова на Приморско. Това също е повод за злобни коментари от страна на Ваня. Казва, че Янко бил сключил фиктивен договор с някаква банка, като теглил невъзвръщаем кредит, в резултат на който банката преднамерено фалирала, но в замяна на това хора от управителния съвет на банката се сдобили с част от имота на Янко, а той с парите от кредита си строял хотела на останалата част от имота. Тази история е много заплетена и самата Ваня не може да я обясни достоверно, затова кара тези които се интересуват да питат еди-кой си, който бил познат на мъжа й и той щял да им разкаже в детайли как станала цялата далавера. (Вероятно тук става въпрос за хотел „Метропол”, който наистина се намира на крайбрежната улица „Черно море”.)
За тези които не са от Приморско историите, които Ваня разправя за Янко Димитров и семейството му не представляват интерес, защото това за тях са непознати хора. Но кореняците от Приморско започват живо да се интересуват и разпитват – кой пък е тоя Янко, защо не са го чували. Казват им, че бил баща на някой си Фильо. Други казват, че не бил на Фильо, а на Мечо… (Няма значение, все на някой е баща). И така Ваня подхранва интереса на местните към този човек с разкази за някакви страшни далавери и нечисти сделки и хората се връзват и подхващат мълвата, но само дотолкова доколкото да имат теми за разговори по кръчмите вечер, а на другия ден всичко забравят. На Ваня не й остава нищо друго, освен да злобее и да се чуди какво да измисли по адрес на Янко Димитров. В края на краищата през м. август 1995 г. човекът загива при катастрофа по време на поредната екскурзия до Турция и Ваня се чувства удовлетворена. Разбира се тя не го показва открито, но се усеща радостта й и вече с по-спокоен тон обяснява, че някога е имало вражда между техните семейства, но вече всичко било свършило и след като човекът бил починал нямало смисъл да говори по негов адрес.
През останалото време, когато не се занимава с интриги и клюки Ваня надува главите на колегите си със семейно-битови истории. Каква зимнина била приготвила, как я била приготвила, какво била сготвила предния ден, кой от семейството й какво и колко бил изял. Така тя може да говори с часове с доста висок глас, че чак главата те заболява като я слушаш. Отделно, научаваш подробности от семейния й живот, кога и как били осиновили голямата си дъщеря Десислава, как като родила Стела била на системи и не можела да кърми и като я върнали след раждането вкъщи била все още на легло… Глупости, глупости! Хората се чудят за какво ги говори всичките тези неща, след като никой не го интересуват. Но не могат да й запушат устата, защото за нея това е естествено състояние – 24 часа да си приказва и да не спира, каквото и да е, само да си говори там нещо!
На 15 юли 1997 г. се сменят директорите на ММЦ, на мястото на Стамат Стаматов идва Васил Камберов. Ваня е възхитена колко „културно” и „цивилизовано” станала смяната на директорите и споделя това мнение с всеки. Как Стаматов представил новият директор на управителите и началник-отделите, какво точно бил казал, как пожелал успехи на новия директор, въобще тя е възхитена, че всичко станало по такъв цивилизован начин. Но е възмутена, от еди коя си управителка, че се държала много некултурно и гледала в обратно посока към вратата, а не към Стаматов докато говорел. После използвала случая да поговори със Стаматов на прощаване, и му изтъкнала някои от грешките, най-вече това, че той обръщал прекалено много внимание на хотелите и ресторантите, а пренебрегвал Културния отдел на ММЦ.
Атмосферата на „културната” и „цивилизована” смяна на директорите трае няколко дни, след което някак от само себе си започва кампанията на тотално оплюване на Стаматов и всичко свързано с него. Тук Ваня се чувства в свои води и ръководи тази кампания. Ама как, тя винаги го е мразила Стаматов, такъв лош директор не била срещала досега, той бил такъв и такъв. Добре че го махнали, добре че дошъл такъв свястен човек като Камберов да оправи нещата в това ММЦ. Камберов я трае известно време, докато накрая – на 9 декември 1997 я привиква в дирекцията и й съобщава, че е уволнена. Аргументите му, които той споделя в по-тесен кръг – трябват му хора за работа, а не подмазвачи.
Тя се опитва да приеме уволнението стоически и се оправдава пред бившите си колеги: „Аз без работа няма да остана. Още сега ще ида при Гихора и той веднага ще ме вземе на работа. Гихора и моя мъж са приятели и съученици, двамата са делели една квартира в Пловдив и много пъти ми е казал, идвай и веднага те назначавам в общината… Тъй че вие му мислете, мойта е лесна!”
Наистина Гихора веднага назначава Ваня в общинската администрация. Там тя отговаря за образованието и културата. Парадокса е, че тя няма образование за тази длъжност, но това за Гихора е без значение. На него му трябват верни хора, а не специалисти и поради това работата в общината като цяло куца.
Учителското съсловие също е шокирано. Как може такова нещо, учителите са вишисти, а за техен началник в общината е назначен човек със средно образование. Недоумяват и в РИО – Бургас, но явно нищо не могат да направят срещу решението на Гихора. А на кмета не му остава нищо друго освен да си чука главата с подобни кадри, които нищо не вършат.
В началото Ваня се опитва да играе ролята на началник на Налбантов и учителите, но бързо се отказва, защото Налбантов я поставя на мястото й като демонстративно й затваря телефона, а веднъж дори я кара да чака пред дирекцията цял час докато дойде нейният ред да влезе при него. За да не изтърпява подобни унижения тя престава да посещава училището и си върши работата (или това което тя си мисли, че е работа) само в общината. Всъщност и тук не става въпрос за работа в истинския смисъл на думата, защото Ваня и в общината продължава да си е същата каквато е била и в ММЦ. Имитира дейност и по цял ден надува главите на колегите си с измислени от нея клюки, интриги и битовизми от семейния й живот.
ВАСКО МИНЕТА
Васко Минета работи в ММЦ до декември 1997 г. Бил е ел. техник до 1987, управител на къмпинг „Лес“ от 1987 до 1992 и управител на хотел „Дружба“ от 1992 до 1997. Голям образ – ексцентричен, емоционален, известен с това че говори глупости и приказки без покритие… общо взето цинизми, сексуални истории и преживявания, които е имал с германки, рускини, чехкини, а извън сезона и с българки, като цяло всеяден – чука наред каквото му падне (с малки изключения все пак), а тъпи жени бол – дават му се и после стават героини в разказите му, защото той умира да се хвали. Иначе хората не гледат сериозно на приказките му, защото му знаят репертоара – винаги едно и също: коя чукал и какви минети му правила. Езикът му е много колоритен и става за компания, колкото да разсмее хората около себе си. Иначе като управител е много неорганизиран и не му се занимава със сметки и изчисления за нощувки, групи, брой туристи и пр. Оставя тая работа на старшата администраторка и на жените от счетоводството. Често го викат в счетоводството да уточняват бройки туристи, групи и сметките им. Съгласява се с всичко без да навлиза в подробности, защото в главата му е каша и не помни нищо, нито може да изчисли сам сметките. Слуша безизразно и без да разбира какво му говорят за групите на някой си туроператор – примерно „Алматур“ – и накрая той прави своето гениално заключение нямащо нищо общо с темата: „А знаеш ли каква дъщеря има този човек!!! (става въпрос за дъщерята на туроператора) Нещо велико! А-а-а, ама наистина нещо велико!!!“ Жените в счетоводството се смеят: Какво му става на тоя Васко? Те му говорят едно, той мисли за друго... Ако е в мъжка компания Васко се отпуска и дава израз на възхищението и въображението си: „Ама то момичето направо като изваяно! Що така бе, някъде някой на някого е давал-давал, че се забравил – и бедра му дал на момичето, и цици му дал за чудо и приказ, апък задника му да видиш как е изваян – не гъз, а чудо на природата… да бе, истина ти казвам, гъза му е направо едно от Седемте чудеса на света!!!“ И това му е репероара, който се повтаря като види някоя готина мадама.
Но все пак и той отбира и не се пуска на всяка срещната. По думите му Ваня Парушева му се била сваляла, ама той не бил все още толкова закъсал, че да чука някоя като нея и да си представя, че е с друга… освен ако й сложел една кофа на главата, за да не я гледал… Но не, не можел той така да се прежали, той, който бил имал толкова много и първокласни путки в тефтера си, да се унижи дотам и да легне с нея.
Ваня Парушева наистина не представлява интерес за Васко и на практика той нито я забелязва, нито я коментира. Когато в компанията стане въпрос за нея Васко обикновено мълчи, гледа безизразно и сякаш мисли за нещо друго. Само веднъж по време на един такъв разговор, когато се говори за Ваня Парушева, Васко сякаш не издържа и започва да я коментира, но коментарът му така и не е по темата: „Чудя се тоя, нейния мъж, как ебе жена като нея! Направо му се чудя, възможно ли е да я ебе въобще! Трябва да имаш голямо въображение и да си представяш, че спиш със жена, щото аз не мога!… Не, честно ви казвам, не мога! Ами на мен първо хуя ми няма да стане! Не че съм импотентен, ама то тука си има някаква мярка и граници, които аз не мога да прекрача!“ Хората го слушат и си умират от смях. Най-после разбират какво толкова го е мъчило по отношение на Ваня Парушева и защо досега той все е мълчал, а той за какво си мислел? - Как било възможно мъжа й да спи с нея и т. н.
През зимата често му се налага да разпределя бригади от служителки, които да чистят и подреждат бунгалата в „Дружба“. Докато е покрай тях в някое бунгало се майтапи и се прави на остроумен, но когато излезе навън и попадне в мъжка компания не може да се сдържи и си казва мнението за жените, с които е говорил току що: „Ама много им се чудя на тия патки като им слушам приказките!… Абе тия жени за ебане не говорят ли бе! Как може да говориш на такива тъпи теми и оттам да черпиш вдъхновение – коя каква манджа сготвила, как я сготвила, какво правила в къщи… Не, не мога да ги разбера! За какво живееш ма, путко заспала, като не си хванеш нещо за ебане и не си начешеш сливата! Ами то това е живота, другото е лъжа! Хвани си някое гадже, наеби се, пък после се върни вкъщи и излъжи нещо мъжа си. А те.... заспали шматки!“
Васко ръководи и мъжките бригади, които също работят в бунгалата и вършат някаква друга по-тежка работа. Понякога той се присъединява към тях и покрай другото ги занимава с вечния си репертоар – коя наебал, какви минети му била правила и пр… На мъжете им е весело, темите им са приятни и го насърчават да им говори още и още – за тази, за онази, ами за другата, да кажел нещо и за нея... Васко обича да говори за една от последните си бройки - някаква мутреса. През последния си работен ден в ММЦ - 9 декември 1997 г. Васко за последно преразказва (за кой ли път) историята с мутресата. Мъжът й, някакъв престъпен бос, бил ангажирал една от луксозните вили за цяло лято и я оставял сама дълго време, докато той се скитал насам натам из страната с джипа си. "И как да не й обърнеш внимание на тая самотна жена като виждаш как й се ебе, а оня го няма никакъв... Не, не искам да се самоизтъквам, че уж съм по-добър от него. Тя самата ми го призна, че го прави просто така - само защото й е било кеф, а не че той не можел да ебе. Ама все пак човекът го няма, а тая путка иска ебане мааму дееба, то е близко до акъла... И затова аз съм насреща!" Веднъж Васко се оказал нещо ангажиран и не й обърнал внимание и тя веднага си хванала друго гадже - някакво младо момченце, с което се показвала нагоре надолу и хич не се пазела да не ги видят заедно. Васко направо се ужасил: "Извиках го хлапето и му се скарах. Викам му, ти в ред ли си бе, поне се крий! Знаеш ли, че ако му кажат на оня идиот какви ги вършиш с жена му и с тебе е свършено... Ще дойдат мутрите му и ще ти счупят кратуната за едното нищо! Ами тъй ми, то и аз го правя същото с нея, ама поне се пазя и гледам никой да не ме разбере, а тоя хукнал да се показва на всеки срещнат... Просто момче!" После Васко се връща на темата за тая мадама, ама колко секси била, ама какви форми имала, ама какви минети му правела... Тогава един от слушателите - Петко Жмитката, го пита: "Тя хубу ти е правила минети, ама ти не й ли удари и един език? Я си признай!" Тук Васко е неподготвен да отговори и за момент блокира и мълчи. Но след малко се окопитва и рязко отвръща: "Е-е-е, ама ти пък много питаш!..." Другите се смеят, а той мълчи, мълчи, но после продължава по темата: "Ами много ясно, че и аз трябва да направя нещо по въпроса! Жената се раздава и прави всичко да ми направи удоволствието, а аз да стоя кат пън и нищо да не правя ли? Чак такъв егоист не съм!" Петко Жмитката продължава по темата. Говори как веднъж една чехкиня го била карала да я лиже и той решил да опита: "Викам, добре! Наведох се над оная й работа, разтворих я леко... и като видях там едни лиги как се точат на конци, направо щях да повърна!"... Отново всеобщ смях! И Васко като специалист и многознаещ в областта си дава компетентното мнение: "Ти пък, къде се завираш чак там като някой гинеколог?! Ами по-нагоре ще пускаш езика и няма да гледаш много-много какво лижеш, че то никак не е за гледане... Ами тъй ми!"
Петко Жмитката и той се впуска да разказва от своите истории, а той ги има много такива - с чужденки, курортистки и какви ли не още... всички го знаят, че чак бълдъзата си бил ебал. Веднъж една чехкиня го накарала да влизат вечер в морето и да плуват, а времето било студено и ветровито. "Още като излязох горе на дюните и като ме духна тоз студен вятър, че като ме схвана един кръст и направо не можех да мръдна, ходя приведен на два ката, а тя на всичкото отгоре иска и да я чукам! Ужас!" и т. н.
Мильо Ботев пък разказва своята история как с еди-кой си шофьор чукали веднъж една камериерка, ама оня бил голям ебач и направо й разпорил оная работа от ебане: "Апък аз с мойта малка пишка, вика Мильо, дрънча наляво-надясно в путката й като с малка лъжичка в тенджера... Срам голям!"
Докато си говорят сладко-сладко по темата се обаждат на Васко, че директорът Камберов го вика. Васко оставя мъжете да продължат разговора вместо него и тръгва радостен към дирекцията. Той смята, че Камберов е силно негов човек - същият антикомунист като него, който най-после дошъл да смени оня боклук бившия директор Стаматов, и да изчисти окончателно комунистите и всички останали боклуци от ММЦ... Следобед става ясно, че Васко е бил извикан в дирекцията, за да му кажат че е уволнен. Мотивите на Камберов - Васко бил човек на Стаматов и затова го уволняват. Пълна лъжа! казва Васко, ама карай, не му се сърдя на Камберов. Щом така е решил, негова работа!
ВЪПРОС:
Имали сте много жени, изневерявали ли сте?
ДИМИТЪР БОЧЕВ:
- Аз не съм човек който изневерява. Не че съм моногамен, но предпочитам нещата да са ясни. Аз не съм човек, който ще каже на жена си, че има среща с приятели, а да ходи при друга. Мен такива лъжи ме обременяват. Всяка изговорена лъжа те натоварва и те трови, трови ти душата. По чисто прагматични съображения е добре да не се лъже. Тогава животът ни става по-прост, по-ясен, по-безпроблемен, по-малко натоварен. Лъжите усложняват живота, убиват любовта. Защо трябва да живея, лъжейки, след като мога да живея, казвайки истината?!
Из "Спомени за писателя-дисидент Димитър Бочев":
....
Веднъж проф. Андрей Пантев почивал в ММЦ Приморско в хотел "Нептун" заедно с любовницата си, някаква негова студентка. Заедно с тях в същият хотел имало и друга двойка техни приятели – писателят-дисидент Димитър Бочев, който също бил с любовницата си. Димитър Бочев бил много известен философ, поет и писател на разкази и есета, близък приятел на д-р Желю Желев, който през 60-те години му бил преподавател в СУ. Впоследствие през 1972 г. Бочев избягал в Западна Германия, където живял около 20 години и след промените отново се завърнал в България.
Между другото, когато гостувал в Приморско на директора на училището Стоян Налбантов, Димитър Бочев отказал предложения му алкохол като твърдо заявил, че пиенето на алкохол в учебно заведение е престъпление и че ако това се случело в Германия, директорът веднага щял да бъде уволнен дисциплинарно... Бил възмутен също така как можело училището да носи все още името на Вапцаров, който според Бочев бил отявлен комунист и терорист... Налбантов само се смеел на тези забележки на Бочев и после го коментирал зад гърба му с думите: "Този човек нещо не е наред! Живял е в Германия дълго време и затова е толкова неадекватен и говори глупости!"
По време на престоя си в Приморско двете двойки (Пантев, Бочев и любовниците им) прекарвали голяма част от времето си заедно, като към тях се присъединявал от време на време и Налбантов. Веднъж Налбантов и Пантев били заедно в кафе-сладкарницата на хотела и чакали останалите да дойдат при тях. Дошло само момичето на Пантев, но било много разтреперано и уплашено. После разказало какво му се било случило. Била отишла да извика другите двама, но заварила в стаята само Димитър Бочев. Той я поканил да влезе, след което заключил вратата и скрил ключа. Момичето много се уплашило, защото мислела, че Бочев ще я изнасили. Той започнал да си разкопчава панталона, като й казвал да не се страхува, нямало да й направи нищо лошо. После си извадил пениса и започнал да мастурбира пред очите й. През цялото това време Бочев наблюдавал реакциите на момичето, която очевидно е била много изненадана и стъписана. Явно е, че тези нейни реакции го възбуждали, но така или иначе той не й посегнал. След като свършил Бочев отключил стаята и пуснал момичето да си ходи.
Докато разказвала какво се било случило, Пантев и Налбантов буквално се превивали и тресяли от смях. После Налбантов се подигравал на Бочев: "Бе какво си направил ти бе?! Кви са тия сеанси, кви са тия нестандартни изпълнения? Ми внимавай малко! Много си го изплашил това момиче!"
Пантев обаче се скарал на Бочев: "Как не те е срам, бе? Ми ти по тоя начин се подиграваш на момичето, унижаваш му човешкото достойнство..." Казал и други такива умни мисли и прозрения, каквито само Пантев бил способен да измисли. Въобще Пантев много мразел да лицемери и открито споделял мнението си, показвал грешките и недостатъците на околните, независимо от неудобното положение, в което ги поставял.
Явно е, че пребиваването на Пантев и Бочев в Приморско не било лишено от емоции и случки от всякакъв род. На Пантев му се отдала възможност да си го върне на Бочев, но се случило така, че се възползвал само Налбантов. Веднъж когато цялата компания била в кафе-сладкарницата на хотела, Бочев станал и се запилял нанякъде като дал да се разбере, че скоро няма да се върне. След това станали и момичетата за да се приберат в хотела. Любовницата на Бочев казала, че ще си вземе един душ, на което Налбантов веднага отговорил, че щял да дойде и той под душа. Последвал разговор в тази насока уж на майтап, но Налбантов усетил, че мацката му се слага. В разговора от време на време се включвал и Пантев – започнали да говорят за групови изпълнения, тройки и пр. Когато момичето си тръгнало Налбантов и Пантев започнали да обсъждат положението, как да подходят, как да я свалят, кой да е първи, кой втори като през цялото време Налбантов убеждавал Пантев: "Чуй ми думата, тая е силно вътре! Веднага я усетих. Не видя ли как сама се предлага?... Направо ще я скъсаме от ебане!" Като по-млад Налбантов отстъпил на Пантев привилегията да е първи. Пантев тръгнал към стаята на момичето, но много скоро се върнал. „Не мога бе, Стояне, не ми става пишката! Я по-добре отивай ти! Ти си младо момче и по- ти прилягат такива авантюри." Налбантов само това и чакал. Изстрелял се в стаята на момичето, влязъл при нея в банята и останалото било ясно – див и необуздан секс под душа.
Случки от образователната практика на Стоян Налбантов - директор на СОУ "Н. Вапцаров" Приморско
РИО - Бургас
ВИОЛЕТА ИЛИЕВА - началник РИО - Бургас
(Из "Записките на българския учител")
"... 7-8 месеца по-късно имах назначена проверка от инспектората. Аз естествено бях притеснен дали ще се представя добре. Тогава Налбантов ме успокояваше по следния начин: "Не се притеснявай! Разбери, тази инспекторка не идва при теб – тя идва при мен, за да я чукам". Т. е. проверката била фиктивна, само повод за осъществяване на любовна среща. Инспекторката се казваше ВИОЛЕТА ИЛИЕВА – специалист по професионална подготовка (понастоящем началник РИО-Бургас). За целта Налбантов състави един много сложен сценарий, по който трябвало да протече проверката: Когато инспекторката дойдела те щели да се заключат в дирекцията, той щял да я напие с алкохол, за да се поотпуснела и след това щял да я съблече и да правят секс. През това време аз трябвало да си карам часовете нормално, както винаги. Към 11 ч. след като часовете ми свършели трябвало да вляза при тях в дирекцията. Те вече щели да са свършили със секса, щели да бъдат облечени и да ме чакат, за да направим разбор на часовете ми и да попълним необходимата документация, все едно че наистина е имало проверка.
Право да си кажа, тогава му повярвах. Мислех си, че всичко ще мине така, както той го е предвидил по сценария. Дори не ме интересуваха моралните аспекти на въпроса. Единственото, което исках, беше тази жена да не влиза в часовете ми и затова искрено се надявах "сценарият" да се осъществи...
За съжаление "сценарият" не се осъществи (то кога ли съм имал късмет). Инспекторката дойде и си проведе проверката. По нищо не личеше, че проверката е фиктивна или повод за осъществяване на любовна среща. Иначе Налбантов казва, че когато останал с нея насаме в дирекцията я бил понатиснал, хванал я тук-там за тялото, но не срещнал отклик и затова я оставил. Според мен много по-вероятно е инспекторката да го е отблъснала още при първите му опити за интимен контакт. Впоследствие, когато станеше въпрос за Виолета Илиева Налбантов се опитваше да наложи мнението, че уж тя много го търсела, но той не й обръщал никакво внимание и затова тя му била обидена. Като цяло това противоречи на стандартните му коментари относно служителките от Инспектората, които общо взето звучат по следния начин: "Тази съм я чукал, а тази не съм я чукал. Тази ми се натиска, ама нямам време да й обърна внимание..." Ясно е, че между Налбантов и Илиева е нямало нищо интимно, а дори и да е имало той има някакви основания да не го разгласява."
"... Веднъж при поредното ни посещение в инспектората, Налбантов ми разказа какъв диалог е имало между него и секретарката на Пренерова (началник на инспектората по това време). Докато чакал да влезе при Пренерова, двамата със секретарката са водели разговор в кръга на шегата, дали да я вземел на работа в училището или да не я вземел. Този разговор ставал в присъствието на други две жени, които също чакали да влязат при началничката. Тогава Налбантов казал на секретарката следното: "Не мога да те взема на работа, защото освен всичко друго ще ще трябва и да те еба! Не, много сложно ще стане... Как мислиш, ще можеш ли да се справяш с моите високи изисквания?" След като чули това, другите две жени се стъписали и както той казва "направо гледали като гръмнати". Когато говореше за този случай Налбантов буквално се заливаше от смях и коментираше: "Горките жени! Какво ли са си помислили - какъв е тоя ненормалния?"(т. е. тук Налбантов прави оценка на самия себе си)...."
(Из "Записките на българския учител")
ТОТКА КАЗАКОВА - експерт по история в РИО - Бургас
"...На мероприятието в хотел “Приморец” присъствала и Тотка Казакова – експерт по история в РИО – Бургас. Присъствието на Казакова дава повод на Налбантов да се подиграва с проф. Лалков, защото последният бил имал любовна връзка с нея. Пита го: “Я разправяй, успя ли да я изчукаш? Как е, бива ли я в леглото?...” Впоследствие Налбантов разгласява за връзката на Лалков с инспекторката на всеки срещнат: “Лалков ми се похвали, че чукал Казакова... Ма голяма работа била! Страхотни минети му правила!… Ма много доволен останал от нея! Била направо върха!… Ама да не земиш да кажиш на някой, щот’ тая кат’ разбере, направо ще ма убий!” Тези, на които разказвал тази история обещавали, че няма да кажат на никой и от своя страна разгласявали историята на други като ги предупреждавали и те да не казват на никой. Така днес тази история се знае от всички и едновременно с това всички я пазят в тайна..."
--------------------
ПЕПА ЧОЧОРОВА – експерт по математика в РИО – Бургас
(текста е взет от форума на www.bourgas.org)
"...Някъде по това време се беше развихрила една буйна любовна връзка между Налбантов и една инспекторка – Пепа Чочорова, експерт по математика. Нещата са били толкова сериозни, че са се обсъждали и варианти за евентуален брак. Двамата като специалисти педагози са възнамерявали да направят една главоломна педагогическа кариера, т. е. да се издигнат високо в областта на образователната ни система с придобиване на всичките му там научни степени, звания, титли. Всеки път, когато се връщаше от Бургас, Налбантов се хвалеше с подаръците, които Чочорова му правела - вратовръзки, ризи, чорапи – толкова много го обичала и едновременно с това се чудеше как да излъже жена си, защото тя щяла да го пита откъде ги имал тези неща. В тази връзка Налбантов много се страхуваше инспекторката да не му се изсипе с куфарите си в Приморско и да поиска да се оженят веднага. Чудеше се дали ще има къде да се скрие от срам, още повече че самата инспекторка била поела ангажимента лично да разговаря с жена му и да я разубеди да се разведат.
Покрай многото си срещи с Чочорова, Налбантов обича да си спомня и разказва за една много любопитна среща, която се е осъществила в кабинета й в РИО. Още щом влязъл вътре и видял, че Чочорова е сама Налбантов заключил вратата отвътре, “награбил я” и започнал да я обладава върху бюрото й. След известно време на вратата на кабинета започнало да се чука много силно и настоятелно като някой викал отвън:"Отваряйте, знаем, че сте вътре!" Според Налбантов навън се били струпали няколко инспекторки, които сега ревнували и затова му правели мръсно. По-късно, когато Налбантов говореше за този случай, той доразви версията като си фантазираше на воля. Казваше, че докато правел секс с Чочорова, отвън в коридора другите инспекторки се били наредили на опашка и чакали с нетърпение и те да минат по реда си, дори се карали коя от тях да бъде по-напред. Разбира се и самият той не си е вярвал на тези приказки, но факт е, че той постоянно се хвали и говори подобни фантасмагории на всеки срещнат.
Явно е, че за Налбантов образователната ни система си е една чиста порнография. За него Регионалният инспекторат, който олицетворява тази система не е нищо друго освен един публичен дом пълен с леки жени..."
----------------------
СТЕФКА КОСТОВА
- експерт по немски език в РИО - Бургас (текста е взет от www.makedonija.com, форум “Култура, уметност, наука”, тема “Българското училище – днес”)
Налбантов постоянно се хвали, че е правил секс с Костова. Когато стане въпрос за проверки от инспектората той успокоява учителите по чужди езици: "Няма страшно! Тази не е опасна, защото съм я ебал." Самата Костова много ценяла Налбантов, била силно респектирана от него и едва ли не изпълнявала всичко каквото й кажел, т. е. държала се като негова подчинена..."
МАРИАНА ПАРЗУЛОВА
През периода 1997-2000 г. е отговаряла за образованието в Областната управа в Бургас. За кратко време /от 2000 до 2001 г./ е била началник на Инспектората. През пролетта на 2001 г. след поредица от скандали е сменена от Мария Жекова. През периода 1998-1999 г. преподава във филиала на бившия Славянски университет в Приморско, който се помещава в сградата на училището. По това време тя е постоянен гост в дирекцията на училището, където директорът я посреща с отворени обятия. Възможно е връзката им да е била много по-стара. Поради честите присъствия на М. П. в кабинета му директорът е принуден да я представя като проверяваща от Областната управа. След подобни "проверки" той се хвалел на някои колеги: "Аз я наебах и тя си отиде" и други неща от този род, т. е. благодарение на него "проверката" минала успешно и тя си отишла доволна от свършената работа и най-вече от секса. В подобни случаи директорът се хвалел: "При мен проблеми няма, бе! Аз инспекторките като дойдат ги наебавам и така решавам всичките проблеми - и те са доволни, и аз съм доволен, и работата върви, какво повече искаш от това?" Но много скоро тази жена започнала да му омръзва. Както е известно директорът е имал много претоварена програма. Освен М. П. той е трябвало да посреща в дирекцията и други жени, предимно две учителки - едната по български, другата по английски, които правели секс с него почти ежедневно. Налагало се да се крие от М. П. Когато тя го посещавала той я отпращал като си измислял поводи, че уж заминавал по важна работа в общината или че някъде другаде го викали по спешност. Но тя била неуморима и постоянно го преследвала. Директорът вече се чудел как да се отърве от нея. Много често, когато М. П. идвала в дирекцията с явното намерение да правят секс, директорът излизал и викал на помощ някои от колегите си учители: "Ох, елате да спасявате положението! Тази пак ми се натресе и иска да я еба." В такива случаи той вкарвал колегите си в дирекцията уж по работа и ги задържал като ги карал да пият алкохол, за да останат по дълго докато М. П. си отидела. Когато тя си отивала директорът въздъхвал с облегчение и казвал на колегите си с поучителен тон като човек, който много е живял и препатил, че нямало нищо по-страшно от това да те преследва разгонена жена.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ
- бивш министър на образованието и науката
Налбантов и Веселин Методиев са лични приятели. Налбантов постоянно парадирал и се хвалел с това приятелство. Понякога карал Методиев, когато имал да му съобщи нещо лично, да го направи чрез Инспектората в Бургас. Тогава Методиев се обаждал на тогавашната началничка на РИО Снежана Пренерова и я карал да предаде на Налбантов някаква лична информация – примерно, че щял да идва в Приморско и искал да се види с Налбантов или Налбантов да дойдел в София за да си поговорят. Винаги, когато по някакъв повод говорел с Пренерова, Методиев я питал: “Как е Налбантов? Какво прави?” Карал я да му предаде много поздрави и т. н. С това Налбантов искал да натрие носа на Пренерова – тя трябвало да разбере, че фактически не тя командвала, а той. Пренерова от своя страна умирала от яд, че Налбантов имал такива големи връзки и много се страхувала той да не я измести от поста й.
Налбантов винаги е подчертавал, че министрите са били все негови стари приятели, на които винаги можел да разчита. Специално с В. Методиев отношенията им са били толкова близки, че заедно са сваляли мадами. Много често е разправял за един случай, когато двамата сваляли две студентки и за целта били наели хотелска стая в един хотел в Китен. Тогава министърът бил с едното момиче на едното легло, а Налбантов с другото момиче - в другото легло.
Общо взето Налбантов не останал доволен от министъра, защото бил много вързан и не можел да сваля мацки - така цялата организация на мероприятието се паднала на него. Този случай Налбантов коментирал така:
"Е как може да е толкова вързан бе, станал цял министър, а не може да наебе една путка!? Ох, докога ще съм жив да ги оправям тези некадърници, докога ще ги нося на гърба си!?..."
Той ако бил министър, какви чудеса щял да направи...
Налбантов поддържа приятелски връзки и с Румен Вълчев – бивш зам. министър на образованието. Румен Вълчев открито демонстрира неприязненото си отношение към министър Веселин Методиев, казва за него, че бил много прост, за нищо не ставал. По-късно Румен Вълчев напуска министерството. Казал на Налбантов, че повече не можел да работи с прости хора. Налбантов се съгласил с него – В. Методиев наистина за нищо не ставал - не можел да сваля мацки: “Как може да е толкова вързан бе?! Станал цял министър, а не може да наебе една путка! Аз, ако бях на негово място какви чудеса щях да направя!” и т. н. и т. н. И двамата си попаднали на любимата тема и плюели министъра…
Тогава Мильо и Борис бяха представители на СДС в комисията за избор на кмет през 1993., защото Георги Барцулев беше дезертирал от поста. Тогава СДС издигна кандидатурата на Кольо Ходжев. И тия двамата - Милю и Борис, като бяха в комисията, раздаваха на хората белязани бюлетини, за да разберат кой за кого е гласувал, но хората си гласуваха за Атанас Стойчев и нашите умираха от яд и после им търсеха сметка: "Абе, комунист, ти защо си гласувал за Ташо?!"... Пълни откачалки! Хората им се смееха и ги подиграваха: "Що не земете да се гръмнете някъде? За който си искам за него ще гласувам!" Даже Колю Ходжев като видя колко му е акъла на Мильо и сам напусна СДС. Беше му писнало да се разправя с разни идиоти и ненормални.
Сероводорода на дъното е от гниещите останки от крайбрежната растителност на езерото, което сега се нарича Черно море.
Древните са нарекли това Потоп.
Идея си нямам как бъдещите поколения ще нарекат събитието, при което сероводорода ще изтрови цялото крайбрежие.