Трафиканти на бебета от Камено: Децата ни са стока, майките са фабрики, а ние директори

Източник: Преса

Трафиканти на български бебета в Гърция от Камено застават пред Бургаския районен съд на 19 май. Според обвинителния акт босове на мащабен канал за продажба на новородени са Стефка Райчева и семейство Рачо и Силвия Динкови. Всички са от ромската махала на Камено.

„Това не са деца, а стока. И тези, които раждат, не са майки, а фабрики. А ние сме директори на фабриките.“ Така мъж от ромски произход с цял ред златни зъби в устата си повдига завесата на най-перспективния бизнес в най-бедната община в Бургаски регион - Камено - трафика на бебета.

Там са пионерите в бранша. Търговията с новородени цъфти от 20 г. „Поточните линии“ тръгват от съседни селища в регио­на - Екзарх Антимово и Рудник, където насред калища, планини от боклуци и смрад до небесата е изникнала своеобразна Силиконова долина. Вместо високи технологии там се създава... човешки материал.

От неговата продажба в Камено израства своеобразен квартал на богатите, а ромските фамилии, които ръководят трафика на родилки, тънат в лукс.

Точно там ръст извисява и къщата на тарторката Стефка Райчева. Тя се намира на ул. „Стара планина“ в Камено. 41-годишната дама е вдовица, води се безработна, сама се грижи за трите си деца, а пред очите на съкварталците, които се редят на опашки за социални помощи, дефилирала натруфена в златни накити. И се оплаквала, че през ден трябвало да кара на ремонт кабриолета си „Пежо“, който се разбивал заради лошия път към Камено.

„Имаме една крава, дава по 2 литра мляко и го продаваме. Едва свързваме двата края. Чакаме социалните помощи“, казва свекървата на Стефка Милка Атанасова.

„Стефка гледаше баби в Гърция, с тези пари си купи колата. Много й завиждаха и днес отиде да я прехвърли в Бургас“, обясняват „експертно“ обитателите на ромската махала.

Според обвинителния акт през 2009-2010 г., а според криминалисти и до средата на миналата година, когато се върнала от Гърция, Райчева е стояла в основата на канал за продажбата на бебета в съседната ни държава. Схемата на действие била следната. Брат й с прякор Талиша причаквал бременни пред гинекологични кабинети в района.

Обещавал по 7000 лева за мъжка рожба, осиновена в чужбина. Лично той с колата си транспортирал майките зад граница. Талиша ги настанявал в частни квартири в Гърция, стопанисвани отново от жители на Камено. Непосредствено преди раждането жените били откарвани в болница, а щом децата им поемали първа глътка въздух, автоматично преминавали в ръцете на сестра му. Тя уреждала документите за осиновяването, а в съдилищата в Гърция се представяла за преводачка.

Събрани са доказателства за две продажби, уредени от нея само в рамките на няколко месеца. Антимафиоти допускат, че случаите са много повече. За едното от момченцата родната му майка Станка Гарджева - на 23 г., от село Екзарх Атимово получила 7000 лева, щом подписала всички документи за осиновяването му в Атина. Друга майка - Мария Бонева (на 29 г.), отново от ромски произход и с местожителство Екзарх Антимово, взела 6500 лева за новородения си син в Солун.

Там отново я откарал братът на Стефка. Понеже нямало предварителна заявка за осиновяване, Талиша оставил майката на „отговорно пазене“ в квартирата на други трафиканти - Рачо Динков, на 36 г., и съпругата му Силвия Динкова от Камено. Заверата се разпаднала, щом из село Екзарх Антимово се разнесла вестта, че едни майки прибират повече пари за продажба на децата си от други. Разгневена, една от родилките проплакала в полицията и трафикантите били разкрити. Те били арестувани, но по-късно пуснати на свобода срещу подписка.

Едва трима души с ефективни присъди за една година

За трафик на хора законът предвижда от 5 до 12 г. лишаване от свобода. Практиката обаче показва съвсем друго - през миналата година в районния съд в Бургас са осъдени 12 души, замесени в схеми за незаконна продажба на новородени. Петима от тях са се разминали с условни присъди, четирима - с глоби, а само трима са получили ефективно наказание.

Магистратите в Бургас признават с неохота, че Гърция спъва делата срещу трафик на българчета, които се водят у нас. Преписките с молби за съдействие, които нашите власти изпращат до колегите си от южната ни съседка, се чакат с години, а има и случаи, в които потъват в небитието. Без оказаната международна правна помощ разследванията у нас се точат с години, през това време свидетели изпадат в амнезия, а обвиняемите дори и в случаите, в които са задържани, трябва да бъдат освободени, защото са изтекли всички разумни срокове, твърдят магистрати.

„Оказваме се с вързани ръце, поставени в незавидната позиция да наблюдаваме как целият ни труд отива на вятъра“, споделят прокурори. „Парадоксът е, че съдебните поръчки за правна помощ, които изпращаме до различните точки на света, пристигат по-бързо от Америка, отколкото от съседна Гърция“, казват магистрати.