Капка в морето на българското плагиатство
Ако човек слуша Капка Георгиева (Сидерова) да дава интервюта с ръка на сърцето ще си каже, че по-етичен журналист от нея няма на света
30 Март 2014, Неделя, 14:40 ч.
Автор: В. ДесантКапка Сидерова изплагиатства статия на Борис Цветанов от опозиционния вестник "Десант", за да напише книгата си "Аз съм Дънов"
Ако човек, нямащ си работа, се заслуша по радиото или се вгледа в телевизионния екран, когато Капка Георгиева (бивша Сидерова) дава интервюта, с ръка на сърцето ще си каже, че по-етичен журналист от нея няма на света, че като човек моралът й е за еталон; че тя е една нова многострадална Геновева...Кое ли из нашенско не ни е менте, че и образът на една вестникарка също да не е обикновен фалшификат.
Та тази госпожа понякога пише и книжлета. Я за Ванга, я за Вера Кочовска, я за Орфей... Винаги съм се учудвал как е възможно автор, уважаващ себе си, да се захване да пише за човек, за когото вече са излезли 10, 20 и дори 50 книги. Отговорът е на повърхността: един джебчия винаги се чувства много по-добре, ако има около себе си двеста джоба за тараш, отколкото един-два.
Сега въпросната писателка е издала новата си творба, озаглавена „Аз съм Дънов", която според специалисти по всичко била хит на пазара. Жълти многотиражки отразиха събитието като тук-там отпечатват по някоя глава от гениалната творба. Зачетох се и аз – в откъса, публикуван в бр. 11 от 17 март на в. „Минаха години“. И какво?!
Усетих се, че чета себе си. И по-точно текста, публикуван в „Десант" на 19 октомври 2012 г. със заглавие: „Любомир Лулчев и разбойниците от тайните служби". За това как българският феномен открива отвлечения Мусолини.
В книгата „Аз съм Дънов“ авторката е преписала информация, публикувана досега единствено в „Десант“
|
Не съм от вчера във вестникарството, за да не съм наясно и с перверзното тълкуване на авторското право – една история, вече отпечатана, става обществено достояние. С други думи, всеки може да си бърка, да вади колкото му трябва на оня принцип от първите години на гонене на светлото бъдеще, в които хит беше мъдростта: „При комунизма всичко е общо“.
Само че то има журналистическа етика (чувал съм, че и Комисия по журналистическа етика имало към СБЖ, само дето това е като онова, което всеки знае, че го има, но никой не го е виждал).
Спомням си в тази връзка една изключителна книга на Стилиян Чилингиров – „Какво са дали българите на други народи". В нея писателят добросъвестно е отбелязъл всеки ред, който е ползвал – от кого е, в кой вестник (дори провинциален) е отпечатан...
Плагиатството! |
И за да приключим с плагиатството, ще ми се да кажа: „Абе, Капке, нали беше в миналото забравимо снаха на Радой Ралин, който бе казал: „Да преписваш ти буквално, туй е дело криминално, затова се предпазвай – не преписвай, ами преразказвай". Да беше ме преразказала!
Само Господ знае колко автори още ще прочетат себе си във въпросното книжле.
Но има и друго – многострадалният читател ще срещне в изданието и всякакви глупости и покрай преписаните свестни работи, ще вземе за чиста монета и нелепостите, които Капка Георгиева измисля, когато не преписва.
Като например, че Лулчев предупредил цар Борис ІІІ за готвения за 16 април 1925 г. атентат в „Света Неделя" и Негово величество не отишъл там, а бил на погребението на двама летци. Човек трябва доста да хвърчи из облаците, за да измисли някакви си пилоти за тая дата при цялото изобилие от подробности.
Георгиева не е пропуснала и простотия около името на култовата комунистка Цола Драгойчева. Лулчев, видите ли, бил убедил цар Борис да помилва 42-ма комунисти със смъртни присъди, една от които била на неотразимата баба Цола. Визира се времето 1941-43 г.
Само дето тогава Драгойчева е осъдена на смърт задочно. А царят (тук Капка не е виновна, нашите историци просто не са се разровили) в този период не се е занимавал с помилвания по простата причина, че това му право е отнето от деветнадесетомайци. А след като те си отиват от властта, монархът така и не си възстановява това право.
Но Капка Георгиева дрънка това най-вече, за да покаже колко върла и нагла е баба Цола. Вместо да се бори за спасяване на Лулчев от Народния съд, тя отива при съветския посланик и иска смъртно наказание за него. И московският генерал-губернатор чуква токовете пред властната дама и главата на Лулчев хвръква.
Май авторката на „Аз съм Дънов“ бързо се уморява при четене и преписване. То си е зор, та не е дочела нашата публикация в „Десант". В нея подробно сме се спрели на истината около разстрела на окултиста.
А писанията на Георгиева не са нищо повече от един случай, който е капка в морето на българското плагиатство...
В категории:
Политика
6 неща, които показват, че ще сме успешни в живота
Намериха кокаин, трева и патрони в дома на Дъмпела
Почина майката на Веско Маринов
Гриша Ганчев окончателно излиза от футбола, дари "Литекс" на Общината
Ръст на доходите с 18,6%, а на разходите – със 17,4% през тримесечието
6 неща, които показват, че ще сме успешни в живота
17/05/2024, Петък 22:00
0
5 сигурни признака, че той все още не е забравил бившата си
17/05/2024, Петък 21:40
0
Тези зодии са най-големите флиртаджии на зодиака
17/05/2024, Петък 21:20
1
Българите бедни, но не щат под наем - 85% живеят в собствено жилище
17/05/2024, Петък 19:39
9
Задържаха мъж, пребил жена си
17/05/2024, Петък 19:21
0
Барикадиралият се бивш полицай в Пловдив се е предал
17/05/2024, Петък 19:01
0
7 храни, които не трябва да ядете преди лягане
17/05/2024, Петък 18:57
0
Извадиха далака на жената от катастрофата с НСО, кракът ѝ е смазан
17/05/2024, Петък 18:44
8
Намериха кокаин, трева и патрони в дома на Дъмпела
17/05/2024, Петък 18:21
0
Роберт Фицо е бил опериран за втори път
17/05/2024, Петък 17:58
0
Путин заяви, че Русия няма да превзема Харков
17/05/2024, Петък 17:40
5
Река в Италия преля и предизвика мащабно наводнение
17/05/2024, Петък 17:20
0