Климатичните аномалии по света – какво се случва?

Много от тазгодишните рекорди и аномалии вероятно се дължат на явлението Ел Ниньо

Ключови думи: климатични промени, температурни рекорди, наука, анализ

17 Юли 2023, Понеделник, 20:30 ч.

Автор: Николай ПЕТКОВ - климатолог*

Учените са изумени от повсеместно наблюдаваните световни рекорди

През последните седмици бяха регистрирани масови метеорологични аномалии и рекорди по целия свят. За няколко дена в началото на месец юни глобалната средна температура беше с повече от 1,5°C над средното ниво отпреди Индустриалната революция, a в началото на юли беше отчетена най-горещата седмица на Земята в историята на метеорологичните наблюдения, а вероятно и за последните сто хиляди години, със средна температура около 17,24°C. Според учените сред причините за това са явлението Ел Ниньо, съчетани с все по-засилващите се проявления на климатичните промени. Публикацията обобщава най-важното по темата – относно прекрачването на прага от 1,5°C, рекордно високите температури на океанските води, топенето на ледовете и др.

Какви са настоящите рекорди и аномалии?

Прекрачване на прага от 1,5°C

Серията от регистрирани екстремни температури започна през юни, когато бе публикувана информация, че за първи път е прекрачен прагът от 1,5°C и е достигната степента на затопляне, която не бива да бъде прекрачвана според Парижкото споразумение за климата. След тази граница се приема, че последствията за околната среда и човека ще станат трудно управляеми. За няколко дни в началото на месец юни глобалната средна температура беше с повече от 1,5°C над средното ниво отпреди Индустриалната революция (Фиг. 1), по данни на Европейската агенция Коперник. Всъщност това не е първият път, когато този праг се преминава. Но досега средни температури с повече от 1,5°C аномалия в световен мащаб са били отчитани единствено през зимата и пролетта на Северното полукълбо – през 2015, 2016 и 2020 г. Сега обаче за пръв път се наблюдава затопляне с над 1,5° през месец юни, което прави с голяма вероятност изминалия месец най-топлия юни в историята в световен мащаб. А през месец май темепературата беше едва с 0,1°C по-ниска от досегашния рекорд.

Важно е да се отбележи, че аномалия над 1,5°C за ограничен период на време не означава, че битката е загубена. Това ще се случи, ако средната температура се задържи над този праг за период от няколко десетилетия, обикновено за такъв се счита за 30 години. Но все по-честото прекрачване на тази граница е признак, че целта от 1,5°C се изплъзва и е поредният красноречив сигнал, че са необходими спешни мерки за смекчаване на климатичните промени.

**Фигура 1.** Горе – Средната глобална температура за последните няколко години, вкл. и 2023 г. до началото на юни, съпоставена със средното за периода 1940 – 2014 г. и праговете от 1,5°C и 2°C над средното спрямо 1850 – 1900 г. (използван за апроксимация на прединдустриалната температура). Долу – повишение на глобалната средна температура през 2015, 2016, 2020 и 2023 г. спрямо 1850 – 1900 г. Източник.

Освен преминаването на въпросния праг, в началото на юли беше отчетена и най-горещата седмица на Земята в историята на метеорологичните наблюдения, когато прагът от 1,5°C отново бе прекрачен, със средна температура около 17,24°C, според данни на Световната метеорологична организация (СМО). Според палеоклиматолози е почти изключено да е имало дори и кратък период с толкова висока температура на Земята през последните 100 000 години, тъй като се знае, че за този период до около 8000 години пр.Хр. Земята се е намирала в Ледников период.

Тези факти са предпоставка за повече и по-сериозни екстремни метеорологични явления. При по-висока средна темепратура логично следват по-чести горещи вълни, но освен това при затопляне на атмосферата се усилват и процесите на изпарение, което може да бъде предпоставка за по-интензивни валежи в някои райони и за засушаване в други. Припомняме един от основните изводи от последния оценъчен доклад на IPCC, според който човечеството вече е повлияло на климатичните екстремуми.

Рекордно висока температура на морската вода

Средната глобална температура на повърхността на водата в океаните достигна рекордно високи стойности през май, юни и юли (Фиг. 2), според експерти от СМО.

**Фигура 2.** Графика на средната глобална температура на повърхността на водата от 1981 г. до юни 2023 г. вкл. Температурата през 2023 г. е обозначена с тъмно черно. Източник: Climate Reanalyzer.

Особено впечатление правят отклоненията от нормата в Северния Атлантически океан, като експертите на СМО описват измерените температури за периода като “драматично високи” (Фиг. 3). СМО определя събитието като гореща морска вълна, която ще се отрази негативно върху риболова и океанските екосистеми, което ще има допълнителни ефекти върху климата. Например по-високите температури на водата допринасят за образуването на по-мощни тропически циклони, които са способни да нанесат значителни щети и човешки жертви.

**Фигура 3.** Средната глобална температура на повърхността на водата за района на Северния атлантически океан на 21 юни за всички години от 1982 г. насам. Източник.

Не само температурата на водата на повърхността, но и тази на целия океан се затопля и поглъща енергия, която освен това ще остане там в продължение на стотици години, отбелязват експертите.

Рекордно малко количество лед около Антарктида

Нивата на морския лед в района на Антарктида са достигнали най-ниската си степен през месец юни от началото на спътниковите наблюдения, според СМО. Със 17% под средното ниво, тазгодишната площ на леда е значително под предишния рекорд от юни 2022 г. и с около 2,6 млн. км2 под обичайните стойности за последните десетилетия (Фиг. 4).

Фигура 4. Площта на морския лед около Антарктида през 2023 г. (синьо), 2022 г. (бяло) и вариациите за периода 1979 – 2021 г.

Майкъл Спароу, ръководител на Световната програма за изследване на климата, подчертава, че “наистина е напълно безпрецедентно” да се наблюдава такова намаляване на морския лед около Антарктида. “Обикновено се смята, че регионът на Антарктида е относително стабилен; той е много по-студен от Арктика. Свикнали сме да наблюдаваме такива големи намаления на морския лед в Арктика, но не и в Антарктика.”

Океаните променят цвета си

Любопитни, но и потенциално тревожни резултати от научно проучване бяха публикувани преди няколко дни в списание Nature. Те показват, че океанската вода е променила цвета си през последните 20 години и това е директно следствие от климатичните промени. Промяната е едва доловима за човешкото око, като също така не е изцяло ясно какви са последиците от това – но според извършилите проучването, най-вероятно става въпрос за промяна при популациите на планктон. А те са в основата на хранителната верига и засягат всички останали видове, а в същото време те са от значение за улавяне на въглероден диоксид от океаните (океаните улавят около 30% от антропогенните емисии на въглеродния диоксид и по този начин смекчават човешкото въздействие).

Повод за тревога ли е това?

Много от тазгодишните рекорди и аномалии вероятно се дължат на явлението Ел Ниньо – топлата фаза на колебанието на морската вода в централните и източните райони на Тихия океан (Фиг. 5). В годините с Ел Ниньо водата в тези райони на океана е значително по-топла от обичайното. Тази година се наблюдава начална фаза на Ел Ниньо, като явлението се очаква да се засили през следващата година.

Фигура 5. Отклонение от нормата на океанската вода над Тихия океан за юни 2023 г., с видима фаза на Ел Ниня западно от Южна Америка. Източник.

Явлението влияе значително на световния климат – в години с Ел Ниньо средната температура на Земята може да бъде с до 0,5°C по-висока, спрямо години с Ла Ниня (студената фаза на колебанието). Също по време на години с Ел Ниньо, явлението води до преобладаване на по-сухо или по-топло от обичайното време в голяма част от районите около Тихия океан (но и не само там), докато за някои области ефектът да е противоположен. Като цяло, по време на години с Ел Ниньо се образуват по-малко тропически циклони. За по-отдалечени от Тихия океан райони, например в Европа, влиянието на Ел Ниньо e по-слабо, индиректно и по-трудно за оценяване, въпреки че такова със сигурност има, включително и за района на България.

За момента е трудно да се направи оценка дали настоящата продължителна гореща вълна в България има връзка с това явление или с измененията на климата. От една страна, температурите в страната ни не са достигнали или надминали абсолютните исторически рекордни стойности – на този етап най-високите измерени температури в най-топлите места в страната не надвишават 39 – 40°C, докато абсолютният рекорд за България е в Садово от 45,2°C през 1916 г. Също така горещите вълни сами по себе си не са нещо необичайно за региона. Но е факт, че за района на България през последните десетилетия се наблюдава съществено затопляне през лятото, което се изразява в зачестяване на периоди с опасно високи температури. Най-опасният аспект на настоящата гореща вълна не са максималните температури, а нейната продължителност, както и високите температури през нощта, които в голяма част от страна не падат под 20°C, което не позволява ефективно охлаждане и почивка на организма.

В скорошно изявление експерти от СМО предупреждават, че по време на години с Ел Ниньо става ясно колко силно човечеството е повлияло и “форсирало” световния климат. Това е така, защото тогава към предизвиканото от човечеството затопляне на климата временно се добавя затоплящо действие от Ел Ниньо, което води до повече топлина и енергия, която се предава от водата в атмосферата. Поради това очакванията са за повече екстремни явления и рекорди.

Според експертите, в момента Земята се намира в “неначертана територия” с подходящи условия за иначе изключително редки екстремни явления.

По-рано тази година бе публикуван доклад на СМО, според който има голяма вероятност средногодишната температура на една от годините от 2023 до 2027 г. да бъде със средна температура над прага от 1,5°C.

Според представителите на СМО, тепърва предстои засилване на Ел Ниньо до края на тази и на следващата година, със съответни по-съществени последици върху времето. Ако явлението се засили догодина, има голяма вероятност още 2024 г. да се окаже най-топлата в историята, подобрявайки предишните рекорди от 2016 г. и 2020 г.

*Николай Петков е част от авторския екип на Климатека. Той е завършил магистратура специалност „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. Работи в екологично сдружение „За Земята“ като експерт и координатор