ГЕРБ: Бургас е българският шампион през последните четири години
В препълнения Летен театър снощи ГЕРБ обяви старта на предизборната си кампания за президент и местна власт. Тук дойде целият елит на партията – премиерът Бойко Борисов, вицепремиерът Цветан Цветанов, в момента шеф на предизборния щаб, кандидат-президентската двойка Росен Плевнелиев и Маргарита Попова, всички кандидати за кметове в областта, кандидатите за общински съветници на община Бургас.
Решението да дадем старт именно от Бургас, а не от София или друг град на страната, не е случайно. От изоставащ, само за четири години Бургас се превърна в отличник на България, казаха от партията.
Кметът Димитър Николов бе представен първи на хората. „В Бургас се случиха най-хубавите неща в живота ми – тук срещнах жена си, тук се родиха децата ми, обичам града си“, каза той в пуснатия преди излизането му на сцената предизборен клип.
Невижданите досега мащаби в благоустройството на града, успешното усвояване на европейските фондове, ремонтът на училищата и детските градини, фестивалът Spirit of Burgas, който прослави градът ни в цяла Европа, добре поддържаните улици, отлично ремонтираната Морска градина – това спомена Николов в краткия си отчет за свършеното през първия му мандат. „Бургазлии вече се женят в новото морско казино, Бургас ще има първия в страната интегриран градски транспорт, всички автобуси ще бъдат чисто нови и екологични, ще възстановим остров Света Анастасия и символа на Бургас – моста. Аз не съм по девизите, просто действам“, каза Николов под бурните аплодисменти на присъстващите.
Той представи и кандидатите на ГЕРБ за общински съветници, начело с Магдалена Манолова. „Изключително скромен, трудолюбив и интелигентен млад човек, с две висши образования, перфектно владее английски и френски език, управлява най-големия жилищен комплекс в Югоизточна България – Меден рудник, повече от 80 000 жители търсят решение на проблемите си при нея“, представи я Николов. След нея в листата са Диана Йорданова, предприемачът Димитър Людиев, радетел за изграждането на общинска зона, Семир Абумелих, който като общински съветник от ГЕРБ в сегашния ОбС заставаше зад всяка кауза в полза на Бургас, досегашният председател на ОбС Снежина Маджарова, предприемачът Жечо Станков, Деян Димов – човекът, изправил на крака бургаското пристанище, Антон Берданков, Георги Георгиев, Виолета Илиева, Живко Иванов. (всички кандидати за общински съветници от ГЕРБ виж във видеото).
„Преди четири години ние от ГЕРБ обещахме Бургас да стане лидер на страната и днес това е факт. Сега амбицията ни е лидер да стане Бургаска област“, каза кметът Димитър Николов, преди да представи кандидат-кметовете на ГЕРБ в областта.
Пред множеството бе представена и кандидат-президентската двойка на ГЕРБ. „Аз идвах често при вас през последните години, защото вършех много работа – магистрала „Тракия“ напредва и догодина хората ще пътуват от Бургас до София много по-безопасно, при това само за 3 часа, проектът за детелината на „Меден рудник“, който 25 години бе вашия кошмар, вече се строи и догодина ще имаме отпушване на цялото Южно Черноморие. Морска градина, нов градски транспорт, пешеходни зони, училища и детски градини, велосипедни алеи, инфраструктура… Това вече се случва, Бургас е българският шампион през последните 4 години“, каза кандидатът за президент Росен Плевнелиев, доскоро министър на регионалното развитие и благоустройството.
„Всички ангажименти, които поехме към Бургас, ги изпълнихме. Росен Плевнелиев ги изреди, пропусна само ремонтът на жп линията Бургас – Пловдив“, започна словото си премиерът Бойко Борисов. Той е сигурен, че след 23 октомври президентът на България ще бъде от ГЕРБ и му пожела да следва европейския път на страната. „Пожелавам на всички умна кампания, казвайте какво сме направили и какво ще правим, оставете другите да се занимават с нас“, каза Борисов. С аплодисменти и викове „Победа“ хората изпратиха кандидатите на ГЕРБ.
„Тук съм да подкрепя кметът Димитър Николов. Само за един мандат той преобрази града ни и с право се ползва с такова огромно одобрение от хората – близо 70 процента. Но искам да кажа чрез вашия сайт нещо много важно на всички – не смятайте, че победата му е предопределена и без вашия глас, излезте и гласувайте, ако сте доволни от това, което се случва в града ни. Само така ще му дадем шанс да продължи това, което е започнал“, каза на излизане от театъра млада жена.
Ужас на пътя: Автобус с пътници се преобърна край Чепеларе
Поморие се преклони пред паметта на Ботев и загиналите за Освобождението
Кандидат-депутатът от "Левицата" Севда Димитрова със силно послание от Топчийско
Сливенският митрополит Арсений с първа служба в Бургас (НА ЖИВО)
Днес има къде да спортуват бургазлии - затревени игрища, а не неравни асфалтови площадки...
Вече не си трошим колите, минавайки по ул. "Христо Ботев", "Цар Симеон" и т.н.т.
Вече имаме нови автобуси, с работещи климатици в тях...
Вече имаме велоалеи, красиви печеходни зони, а Морското казино не застрашава живота на преминаващите около него граждани...
За времето от 1995 до 2007 г. в Бургас бяха направени 2-3 градинки, половината от които вече на нищо не приличат (поради некачественото изпълнение на СМР)...
Сгеа има нужда това развитие да продължи...
Това е което мога да кажа на живеещите в юрити, някъде в монголските степи "коментатори", публикували шизофреничните си мисли по-надолу...
Николов е бил особено активен играч в търговията с украинско сухо мляко, което буквално заля България преди повече от 10 години и съсипа тотално родното животновъдство поради дъмпинговите цени, с които се продаваше на вътрешния пазар на млекопреработвателните предприятия. Точно оттогава се заговори и за „края” на оригиналното българско кисело мляко, тъй като продуктът масово започна да се произвежда от чужда консервирана суровина. По документите от тази търговия ясно личи, че Димитър Николов, чрез собствената си фирма „Бове - 1" е държал определено „канал” за нелегален внос основно през Дунав мост. Контрабандата е била извършвана по класическия начин. Вносителят не е декларирал в крайния пункт на получаване - митница Бургас - истинските количества, които е вкарвал в страната с тирове. Не е съвсем ясно обаче защо засечката е станала цели 3 години след реалното престъпление? Митничарите се усещат, че фирма „Бове-1" е вършила продължителна и системна измама по документи едва в началото на 1998 г., след като недекларираните тонове сухо мляко отдавна вече са били пласирани и консумирани в страната. Криминалисти допускат, че разкритието е станало поради смяната на правителствата и съответно ръководствата на ГУ „Митници” през 1997 г. Това е косвено доказателство, че Николов е вършел успешно печелившата си контрабанда под надежден политически чадър, който добре го е покривал, за да не излезе на бял свят далаверата. Схемата На 13.01.1998 г. в Районно митническо управление в Бургас се получава писмо N 44-02-002/13.01.98 г. на Главно управление „Митници”-София с приложени към него оригинални фактури и документи за осъществен внос на сухо мляко. В писмото специалистите от София са описали, че е засечена подмяна на действителните фактури по приключени митнически манифести с N 311/23.01.1996г. и 414/31.01.96 г. на фирма ЕТ ”Бове - 1" с президент Димитър Николов. С митническа декларация за временен внос N 730/23.01.96 г. Николов декларира пред РМ - Бургас, че е внесъл на 23.01.1996 г. 15 000 кг нетно тегло сухо мляко от Украйна. Стоката е пристигнала през Дунав мост, където обаче Николов е представил оригинална фактура N 2/12.01.1996г., в която е било отбелязано доста по-голямо количество, а именно - 18 000 кг нето. Докато пристигне от Русе до Бургас внесеното мляко се „стопява” с цели 3 тона и пред местната митница изведнъж се представят различни данни в официалните документи. Абсолютно идентичен е и случаят с деклариране на следващата партида внесено мляко в началото на 1996 г. от „Бове - 1". В завереното копие на фактура N 2/22.01.96г., представена пред митницата на Дунав мост, фигурира също 18 000 кг мляко на прах в чували. В клетка 38 на митническата декларация N 737/31.01.96 г. по манифест 414, в Бургас, Димитър Николов отново попълва силно занижени данни и декларира, че е внесъл само 15 000 кг, т.е. с 3 000 кг по-малко от действително внесеното. Освен това проверяващите са констатирали, че номерата на различните фактури съвпадат, само че вътре са посочени различни доставчици. Фактурите са били подменени от вносителя и измамата лъсва, когато от София изпращат в Бургас оригиналните копия на фактурите, представени от Николов на входния пункт на Дунав мост. Фактически едва 2 години след консумиране на престъплението то е било разкрито. Следва съставяне на акт за митническо нарушение против лицето Димитър Николов Николов от с. Ветрен, Бургаска област, президент на фирма „Бове - 1". В акта буквално е описано следното: „С деянието си гражданинът Димитър Николов Николов е нарушил разпоредбите на чл. 51 от Закона за митниците (контрабанда - б.а.).” Актът е подписан от адресата, който не е направил никакво възражение по него нито тогава, нито впоследствие. Продължаващата проверка с допълнителни данни и документи изпратени от ГУ ”Митници” до бургаските им колеги разкриват, че въпросната контрабанда не е била инцидентна. Столичните митничари прилагат нови доказателства, че фирмата на Николов е продължила да съставя документи с невярно съдържание и да лъже държавата при вноса на сухо мляко от ОНД. Шокираните служители се натъкват не на един, а на още цели 5 фалшифицирани митнически манифеста. Следващите престъпления на Димитър Николов обхващат периода до края на месец юни 1996 г. при 5 последователни партиди с внос на млякото. Измамата е протичала по абсолютно аналогичен с описаните случаи начин, като фирмата е внасяла през Русе и Добрич сухото мляко. Общото количество на вкараната в България стока от едноличната фирмичка на Николов е било 70 000 кг за 5 месеца. В крайния пункт на получаване обаче са били декларирани с подменени фактури едва 54 000 кг, или 16 тона са били укрити от митницата, като впоследствие са били пласирани на вътрешния пазар, без за тях да се плащат каквито и да било митни спорове, мита, акцизи. Количеството не е било обявено пред държавата, следователно е било също така продадено на черно на вътрешния пазар, което означава, че Николов не е декларирал, нито е платил на държавата каквито и да било данъци върху приходите от въпросната търговия. Заедно с първите засечени контрабандни пратки на канала от ОНД равносметката е 22 000 кг контрабанден внос от общо внесени в страната 106 000 кг, или повече от 1/5 от цялото количество. Вносителят се е опитвал да заблуди официалните власти и с местоположението на фирмата си. В приложените към съответните митнически манифести „Инвойс фактури” Николов е посочвал непрекъснато различни адреси на „Бове - 1", абсолютно различни от истинския. Фирмата вносител е обявила седалища на ул. "Самуил" 38 А на някои от фактурите, а на другите на ул. "Батак" II в Бургас. И двата адреса нямат нищо общо нито със съдебните адреси, нито с личните такива на Димитър Николов, нито с посочените за дейност и кореспонденция в съда. Това говори, че митническите власти са били най-малкото дезориентирани за действителното местоположение на фирмата-контрабандист. На съставените допълнителни актове Димитър Николов също не е възразил, а е подписал прилежно и собственоръчно. Наказанието за подобно престъпление е точно посочено от законодателя, а то е конфискация в полза на държавата на предмета на контрабанда и глоба в размер на равностойността му. На 21. 04.2000 г. Министерството на финансите в лицето на ГУ „Митници” - София и митница Бургас съставя две наказателни постановления срещу Димитър Николов Николов, въз основа на констатираните престъпления за контрабанда. Необяснимото в случая е подчертаната мудност на митничарите, които изготвят постановленията с поредни номера 3 и 4 от 1998 г. едва две години по-късно, или цели 4 години след извършване на нарушенията. Стари служители в системата коментират случая с типичната за България „презумпция за безнаказаност” на крупните стопански и митнически престъпници през времето на „прехода”, когато контрабандата беше един от изпитаните методи за натрупване на мръсни пари на гърба на държавния бюджет и българския данъкоплатец. Прави впечатление и „наглостта” с която „Бове - 1" самоуверено продължавала да внася незаконно в страната мляко на прах по твърде прозрачна и лесна за разкриване схема. Източници от кухнята на подобни далавери са категорични, че никой вносител не би действал в продължителен период толкова смело в престъпна дейност, без да има сигурен гръб и протекции на политическо и държавно равнище.
Развръзката
В крайна сметка далаверата е разкрита и доказана по неопровержим начин. Бъдещият лидер на ГЕРБ в Бургас е наказан подобаващо, като му е отнето в полза на държавата цялото количество от 22 000 кг сухо мляко, внесено в първата половина на 1996 г. на стойност 69 323 лв. Освен това „лицето” е заставено да заплати същата сума на бюджета, като равностойност. Нарушителят е глобен и заради извършеното престъпление със 75 478 лв. Общо наложената парична санкция на Николов само заради 7-те контрабандни партиди, с които е ощетил държавния бюджет, става 214 124 лв. към момента. Едва тогава, вероятно силно притеснен от наказанието, което му бърка в джоба, търговецът обжалва наказателните постановления на митницата пред Бургаски районен съд. Жалбата е входирана непосредствено след получаването на постановленията и е заведена под N 4674/22.06.2000г. по описа на Районния съд. Това, което прави веднага впечатление по жалбата, е, че Николов посочва адресна регистрация в с. Ветрен, ул. „Чавдар” 42, адрес, който никъде не присъства в регистрите на едноличната му фирма. Според проверка в регистрите, във Ветрен живее бащата на Николов, а през 1992 г. като седалище на „Бове - 1" е посочен подобен адрес, само че ул. ”Чавдар” 40. Николов не посочва никъде истинското си местожителство за кореспонденция, а именно реалния си адрес - ул. „Абоба” 14 в Бургас. Основният аргумент на санкционирания за контрабанда бизнесмен за обжалването на постановленията на митницата са изложени от него самия в жалбата по следния начин: „Преди всичко действията, описани и в двете постановления са извършени от мой пълномощник Славей Николов и аз не съм участвал и не съм попълвал никакви документи”. В следващото изречение обаче самият главен вносител признава: „И в двата случая има извършено престъпление и е следвало, като установи това, наказващият орган да изпрати преписката на Прокуратурата”. Журналистическата проверка доказа, че преписката все пак е била изпратена на Прокуратурата за разследване. С писмо N 1326/98 - 22.02.2000 г. Районна прокуратура - Бургас е уведомила митническите власти, че „срещу виновното лице е образувано следствено дело N 5105/98 г. по чл. 313, ал.1 от НК, т.е. за докуметна измама, което предвижда лишаване от свобода до 3 години. Следственото дело е отлежавало дълго из чекмеджетата на магистратите и сигурно е последвало съдбата на предходно следствено дело, съставено също за контрабанда на сухо мляко от „Бове - 1" - Димитър Николов, само че за предишни вносове по канала през 1995 г. Последното, под N 7301/95г. образувано по чл.282 от НК, още се търкаля неприключено в прокурорските архиви цели 12 години след началото му! По това обвинение наказанието достига вече до 10 години затвор за този, който бъде признат за виновен. Докато не приключат наказателните дела, митницата не може да образува административните наказания по контрабандата, признават специалистите. До момента в РМД - Бургас няма върнати прокурорски проверки и заради това няма наказателни действия от тяхна страна, признават инспектори. Което доказва, че едно престъпление може да не получи никога възмездие заради съзнателно, или несъзнателно бездействие на съдебната система в България. Нещо повече - то може да бъде успешно прикривано и дори да изчезне просто по давност в един момент след години. Наблюдаващият в момента прокурор по делото - Желязко Георгиев, отказва да дава информация, с оглед на следствената тайна. Тайна, която прикрива в продължение на години крупни стопански престъпления на един човек, който има амбицията да се представя за политик от ново поколение, който се бори с престъпността и корупцията в България. „Борбата със самия себе си е най-тежкото изпитание” споделя Буда пред учениците си, малко преди да достигне съвършенството. Нещо, което звучи много адекватно за живота и политическата кауза, прокламирана от кандидата за кмет на гр. Бургас Димитър Николов. Само че когато фактите говорят, и Бойко Борисов трябва да замълчи. Магистрати признават, че подобни папки с доказани престъпления отлежават дълги години в следствието и прокуратурата без движение, когато трябва да бъде покрит потенциален виновник, който със сигурност ще бъде осъден, ако преписката бъде завършена професионално, в срок, и бъде внесена в съда.
Темида гледа през превръзката
На първото съдебно заседание по административното дело срещу митницата ищецът Димитър Николов не се явява и затова на 20.10. 2000 г. съдията Даниел Марков не дава ход на делото. На следващото заседание на 11.12.2000 г. ищецът срещу митницата отново не се явява пред съда по дело, заведено от него самия - практика, която не е често срещана, коментират съдии. Съдията с изненада констатира, че декларираното в жалбата на Николов намерение да представи „Допълнителни доказателства в съдебно заседание” е само куха фраза. Обикновен трик, за да бъде мотивиран съдът да допусне жалбата като основателна и да образува дело по нея. Освен че отказва да се яви по заведеното от самия него дело в съда, наказаният контрабандист не представя чрез адвоката си и никакви нови доказателства за претенциите, че е невинен, а друг е подписвал вместо него неверните митнически декларации и е подменял фактурите по вноса. Въпреки това съдът дава ход на делото по искане на нарушителя. Основните аргументи на защитата вече се изменят в това, че Николов е бил наказан по чл. 51 от ЗМ и не може да му се търси и наказателна отговорност за едно и също престъпление. Според юристите на митницата в случая е налице както административно нарушение, така и престъпление по НК, за което деецът носи съответна наказателна отговорност, позовавайки се на практиката на Върховния съд на Р България.
Справедливост с мирис на корупция
„Установява се, че лицето Димитър Николов по безспорен начин е внесъл в страната посочените количества сухо мляко. След преписката на БРП е извършена квалификация на деянието и по чл. 11 от НК (умишлено обществено-опасно деяние, б.а.), заявява юридическият представител на държавата по делото Албена Бангиева. На 02.02.2001 г. най-после Бургаският районен съд слага край на продължилата повече от 5 години сага с част от контрабандата на сухо мляко. „Представените митнически декларации са подписани за декларатор от Д. Николов и няма изискващо се от Търговския закон отбелязване, че подписа е поставен от друго лице - пълномощник (твърдение на Славей Николов). С оглед на приетата фактическа обстановка съдът намира, че Д. Николов, като ръководител на ЕТ „Бове - 1" е допуснал да се внесат стоки, без да са предявени пред митницата по установения ред, както следва..., с което е осъществил състава на чл. 51, ал.1 от ЗМ”, констатират съдиите. Между другото самият набеден от Димитър Николов - Славей, признава, че действително е работил във фирма „Бове - 1" и е бил каран от собственика да разнася всякакви митнически документи, но никога, по никакъв повод не е съставял, попълвал, нито подписвал такива. Думите на Славей Николов изглеждат убедителни от гледна точка на това, че обвиненият в престъпление Д. Николов не е искал никога графологична експертиза на подписите си, които оспорва сам. Трудно е обаче да се каже, че справедливостта възтържествува, тъй като през годините от огромното провлачване на санкциите и делата срещу контрабандиста парите в България са се обезценили хилядократно. И така Николов е осъден да заплати на държавата за престъпленията си през 1996 г. за контрабандата на 22 тона сухо мляко и пласирането му на вътрешния пазар 687 123 неденоминирани лева. Което към момента на издаване на присъдата прави едва 687лв и 13 ст.! Смешна санкция, която, естествено, повече би стимулирала тарикатите с престъпно мислене да мамят и крадат дружно държавата, вместо да съжаляват за делата си. Обвинението по наказателните дела все още е имагинерно, а с оглед на статута на Димитър Николов в момента като член на ръководството на ГЕРБ, областен председател на партията за Бургас и кандидат за кмет на града, справедливото законно възмездие изглежда меко казано отложено във времето, а според познавачи - дори невъзможно. Едва ли има сила в България, която да накара следовател и прокурор да си плюят на ръцете и да вземат, че да тикнат не кой да е, а областният председател на ГЕРБ и член на централното ръководство на конюнктурната партия в затвора, където му е мястото, както би се изразил генерал-майор Борисов.
Димитър Николов е бил освободен от длъжността изпълнителен директор на бургаския завод "Победа" АД заради злоупотреби със служебното положение и лоши финансови показатели на дружеството, твърди сегашният собственик на завода Сава Чоролеев.
Човекът на ГЕРБ в Бургас е собственик на един от най-големите и лъскави комплекси по южното Черноморие - хотел "Белица" в Приморско.
Човекът на ГЕРБ беше и отявлен седесар, но преди изборите бързо се пребоядиса и прегърна идеите на партията на Борисов. Това разкриват общински съветници и граждани на Бургас.
Най-скандалното е, че срещу Димитър Николов има следствени дела, наказателни постановления и изпълнителни листове за контрабанден внос на сухо мляко, с което е ощетил държавата с близо 690 000 лева. Сумата никак не е малка, имайки предвид, че далаверата се въртяла през 1995 година. Става въпрос за 22 тона сухо мляко, които не са били декларирани пред митницата и за тях не са платени съответните данъци и такси, писа в. "Политика". Вносът е реализиран с няколко партиди през 1995 и 1996 г., и според резултатите от проверките Николов е ощетил държавата с 687 123 лева.
Престъпната дейност се е извършвала
в средата на
90-те години
Вносът на сухо мляко от ОНД, предимно от Украйна, бъдещият политически лидер започва през 1995 г. и го осъществява успешно през следващите години чрез бившата си еднолична фирма "Бове - 1" - Димитър Николов, която е регистрирана на 22.05.1992 г. по описа на БОС. Странно защо обаче "Бове - 1", която е била със седалище в с. Ветрен, е прекратила дейността си 5 години по-късно, но решението за това е било вписано в партидния номер на делото едва на 19.12.2006 г., когато вече Димитър Николов е спряган за кандидат-кмет на Бургас от името на ГЕРБ. Разликата между действително внесените количества сухо мляко и декларираните е установена през 1998 г. при проверка на Главно управление, сега Агенция, "Митници". Още две години са необходими на районната митница в Бургас за проверка на проверката. Най-накрая на Димитър Николов са съставени две наказателни постановления. Интересен е фактът, че те са с номера 3 и 4 от 1998 г., но са входирани чак през юни 2000 г. и тогава са връчени на Николов. Той обжалва пред Бургаския районен съд. Оправданието му е, че митническите документи са попълвани не от него, а от пълномощника му Славей Николов. Пред съда Славей Николов отрича да е съставял, попълвал или подписвал книжата. Графологична експертиза обаче така и не е направена.
Според данните, посочени от самия Николов, личи още едно съществено противоречие. В своя автобиография Николов декларира, че от 1992 до 1994 г. е изпълнявал длъжността главен мениджър в московското дружество "ДИД-КО" АД, а в същото време излиза, че той е регистрирал паралелна фирма в България, която е с предмет на дейност: "търговия на едро с мляко, млечни продукти, яйца, хранителни масла и мазнини". Интересно е също, че въпросното московско АД не може да бъде открито в регистъра на руските фирми. В българските регистри обаче излиза напълно аналогично акционерно дружество с името "ДИД-КО Лимитед" АД, регистрирано в София, като правоприемник на "ДИД-КО Лимитид" ООД, с регистрация от 1994 г. Възможно е това да е напълно случаен факт. В регистрите може да се прочете също, че управителят на "ДИД-КО" Галин Петров е съдружник с известни величини в туристическия бизнес.
Един от най-големите и лъскави комплекси по южното Черноморие - хотел "Белица"
в Приморско, е собственост на кандидат-кмета
Това обаче удобно е пропуснато в имотната му декларация.
Той е разположен върху 13 дка, разполага с 168 стаи и 6 луксозни апартамента, парк, басейни. По Татово време тук е била почивната станция на Строително-монтажния комбинат в Бургас. После апетитният обект е приватизиран. Как и за колко не е ясно. Сега хотелът е обграден с висока бетонна ограда, зад която никой не може да надзърне.