КЕВР обяви с колко поскъпват токът и парното за юли
Вижте какво съобщиха
Комисията за енергийно и водно регулиране потвърди разчетите си и цената на електроенергията и на топлинната енергия за битовите потребители от 1 юли.
С колко се вдига цената на тока
За клиентите на „Електрохолд Продажби“ /ЧЕЗ/ увеличението на крайната цена е с 2,39%, за „ЕВН България Електроснабдяване“ – с 3,46%, за клиентите на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ – с 4,56%. В тези цени са включени цената на електроенергията и цените за мрежовите услуги. Това предвижда проекта на решение за утвърждаване на цени в сектор "Електроенергетика" за новия регулаторен период 1.07.2022 - 30.06.2023 г., по който Комисията проведе обществено обсъждане.
Проектът беше публикуван предварително на интернет страницата на регулатора. В обсъждането участваха заинтересовани страни - Омбудсмана, БФИЕК, БТПП, Асоциация свободен енергиен пазар, граждански организации и сдружения.
Независимо, че енерго-преносните предприятия заявиха значително повишаване на своите разходи за пренос, Комисията намери резерви в системата за да неутрализира този фактор. За да сведе до минимум увеличението за битовите потребители, КЕВР приложи регулаторни механизми по отношение на ценовия микс за регулирания пазар. Делът на електроенергията от АЕЦ Козлодуй се увеличава до 30%. Намалява се цената на електроенергията от хидроцентралите на НЕК. Тези мерки дават възможност за да бъде компенсирано увеличението на разходите за пренос на ЕСО и на електроразпределителните дружества „ЕВН България Електроснабдяване“, „Електрохолд Продажби“ /ЧЕЗ/ и ЕНЕРГО-ПРО Продажби“, гласи съобщението на КЕВР.
С предприетите от КЕВР регулаторни мерки общото увеличение за битовите потребители е 3,3% за периода 1.07.2022-30.07.2023 г.
Въпреки минималното увеличение, цените на електроенергията за битовите потребители остават най-ниски в сравнение със страните в цяла Европа. Това защитава домакинствата от високата динамика на цените на енергийните пазари, които повишиха с 45% цената на електроенергията в битовия сектор в останалата част на континента.
На общественото обсъждане някои участници призоваха за промяна на подхода за ценообразуване, като се отчита качеството на услугите и изпълнението на лицензионните задължения и на инвестициите от електроразпределителните дружества. Изразени бяха опасения, че увеличаването на дела на АЕЦ за регулирания пазар може да създаде пречки за либерализацията на пазара, тъй би се намалила неговата ликвидност. С цел решенията на Комисията да отговарят изцяло на пазарната динамика беше предложено регулаторът да излиза с ценови решения на всеки три месеца, а не както сега – за едногодишен период.
В отговор от страна на работната група беше изтъкнато, че Комисията разработва нова методика. Тя ще даде възможност в определяните цени по-добре да се отрази качеството на услугите, които в определени райони са добри, а в други – не. По отношение на изпълнението на инвестициите от страна на ЕРП беше пояснено, че вече завършват проверките на тези дружества, включително и на място, и резултатите ще бъдат отчетени от регулатора. Като неработещо беше оценено предложението вместо от АЕЦ допълнителните количества за регулиран пазар да бъдат осигурявани от ТЕЦ Марица Изток-2. Това ще доведе, от една страна, до повишаване на цената на електроенергията за регулирания пазар, и от друга – до намаляване на количествата по дългосрочните договори за доставка, смятат експертите на Комисията.
В 14-дневен срок участниците в обсъждането могат да внесат писмени становища във връзка с предложенията за цени. На 1 юли 2022 г. КЕВР ще приеме окончателно решение за утвърждаване на цени на електрическата енергия за регулаторния период 1.07.2022-30.06.2023 г.
Общественото обсъждане беше излъчено онлайн на интернет страницата на Комисията.
С колко ще се увеличи цената на парното
Комисията за енергийно и водно регулиране потвърди разчетите си и за цената на топлинната енергия за битовите потребители от 1 юли ще бъде увеличена с 39,26% за цялата страна. Предлаганата от регулатора промяна е значително по-ниска от исканията на енергийните дружества за увеличение средно със 123,58%.
Това предвижда проект на решение на КЕВР за утвърждаване на цени на топлинната енергия за новия регулаторен период 1.07.2022 - 30.06.2023 г., по беше проведено обществено обсъждане.
За битовите потребители на „Топлофикация София“ ЕАД е определена цена от 136,82 лв./MWh, при сегашна цена 98,48 лв./MWh, което е изменение с 38,93%.
Потребителите на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД ще заплащат цена от 122,80 лв./MWh, при сегашна цена 99,55 лв./MWh, което е изменение с 23,26%.
Цената на „Веолия Енерджи Варна” ЕАД се изменя с 30,66 % и става 128,43 лв./MWh, при сегашна цена 98,29 лв./MWh.
„КЕВР взе извънредни мерки, за да адресира извънредната ситуация с цените на горивата и да подпомогне битовите потребители за предстоящия отоплителен период. За да постигне това регулаторът използва допълнителни лостове и положи всички усилия, за да постигне максимално намаление на цената на топлинната енергия. С цел битовите потребители да бъдат защитени Комисията приложи регулаторен механизъм, с който компенсира сметките на тези потребители чрез Фонда за сигурност на електроенергийната система. По този начин те няма да се налага да заплащат цени за парно в размера, поискан от топлофикационните
дружества. Надяваме до една година кризата с енергийните доставки да отмине и битовите потребители да могат да ползват топлофикационна услуга на справедлива и реалистична цена“, заяви пред представители на медии председателят на КЕВР.
Според него в интерес на самите потребители е те да имат дългосрочна прогноза за цената на топлинната енергия за целия отоплителен сезон, тъй като по този начин ще могат планират своите разходи за по-голям времеви период. „Всички потребители в страната могат да разчитат на направените от КЕВР прогнози за цената на топлинната енергия. При настъпване на значителни изменения в ценообразуващите елементи Комисията има готовност да приеме извънредно решение, с което да ги отрази в цената на парното“, заяви категорично Станислав Тодоров.
Основните причини за предлаганото увеличение на цените на топлинната енергия са четирикратно увеличените цени на природния газ и двойния ръст на въглеродните емисии. Тези разходи имат най-голям дял като влияние върху крайните цени. За дружествата в цялата страна тези два компонента представляват средно 80 на сто от техните разходи за производство на топлинна енергия.
За „Топлофикация София“ природният газ и емисиите формират 87,61% от цената на топлофикационната услуга, за „Топлофикация Плевен“ – този дял е 85,52%, за „Топлофикация Враца“ – 83,08%, за „Топлофикация Перник“ – 81,68%. При останалите дружества делът на природният газ и въглеродните емисии при формирането на крайната цена е от 64,36% до 79,34%.
В резултат на рязко нарасналото търсене на природен газ в световен мащаб, а през последните месеци и поради военния конфликт в Украйна, цените на природния газ за нуждите на топлофикациите се увеличи почти четирикратно- от 45 лв./МВч до над 160 лв./МВч. През този период цените на топлинната енергия за потребителите останаха без промяна, което доведе до увеличаване на разходите на дружествата и акумулиране на дефицит. През новия период този дефицит ще се компенсира, тъй като в противен случай дружествата могат да фалират.
Цените на въглеродните емисии през изминалия едногодишен период от 1 юли 2021 г. също нараснаха със 79,02% - от 51 евро/тон на 1.07.2021 г. до 91,30 евро/тон към 1.07.2022 г. Това допълнително увеличава разходите на дружествата, което следва бъде отчетено в цените на топлинната енергия.
Въпреки предоставените от правителството компенсации за природен газ в общ размер над 220 млн. лв. за периода декември 2021-април 2022 г., топлофикациите са натрупали допълнителен дефицит от разходи за газ над 500 млн. лв. Само за „Топлофикация София“ натрупания дефицит през изминалия период е в размер на около 350 млн. лв.
След извършени анализи Комисията коригира редица ценообразуващи елементи на дружествата, върху които регулаторът може пряко да влияе – разходи за амортизации, ремонти, възнаграждения и др. По този начин КЕВР ограничи максимално нарастването на цените на топлинната енергия.
Комисията очаква допълнителен положителен ефект върху цените на битовите потребители в резултат на обявените от правителството мерки, свързани с намаляването от 1 юли 2022 г. на ДДС за цените на електроенергията, топлинната енергия и природния газ - от 20% на 9%. Според разчетите, ако това се приеме, средното увеличение ще бъде намалено от 39% на 26%. Предвижданото премахване на акциза също ще има положително влияние върху цените на електрическата и топлинната енергия.
В рамките на общественото обсъждане участниците направиха коментари във връзка с ценовите предложения на Комисията. Според Омбудсмана цените за крайните потребители са високи и в тях не са отчетени всички дадени от държавата компенсации. Повдигнати бяха въпроси, свързани с приложимостта и справедливостта на блок тарифи за електроенергия, парно и природен газ. В отговор от страна на Комисията беше изтъкнато, че прилаганият метод на регулиране е най-подходящ в условия на голяма динамика на цените на суровините и дава най-добра възможност тези изменения да бъдат отразени. По отношение на определянето на прогнозни цени на природния газ и на въглеродните емисии за едногодишен период напред беше отбелязано, че Комисията е извършила симулации на търговията на фючърси на европейските борси, включително и за цените на доставките на втечнен природен газ. Според експертите на регулатора необходими са сериозни инвестиции за намаляване на технологичните загуби на топлинна енергия, което би означавало през следващите 10 години цените на топлинната енергия да останат високи, а това е неприемливо за потребителите в сегашната трудна икономическа ситуация. От страна на работната група беше подчертано, че ако продължат компенсациите за енергийните дружества това ще бъде отразено в цените, определяни от регулатора.
В 14-дневен срок участниците в днешното обсъждане могат да депозират писмени становища във връзка с проекта на решение. Окончателно решение за утвърждаване на цени на електрическата енергия за регулаторния период 1.07.2022-30.06.2023 г. Комисията ще приеме на 1 юли 2022 г.
