Депутати легализират преработката на индустриален коноп - не е марихуана, а бонус за зелената икономика
Законопроектът е внесен на 21 април, ден след международния ден на конопа
Абсорбира въглероден диоксид, помага на почвата и има предимства пред царевицата за производство на биогорива. Индустриалният коноп да може да се преработва, а не само да се отглежда у нас, предлагат 9 депутати от “Демократична България”, “Има такъв народ”, “Възраждане” и “Продължаваме промяната”.
В четвъртък те са внесли в Народното събрание изменения в 3aкона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, пише 24chasa.bg.
В него индустриалният коноп, в който активното наркотично вещество е под 0,2%, се разграничава от индийския, от който се произвежда марихуаната.
Отглеждането на индустриален коноп е легално, но не и преработката.
Това принуди много производители да се оттеглят от България и да работят в Румъния
С промяната в закона депутатите предлагат цялостната преработка на безвредния Cannabis SativaL, без условия коя част от него може да се използва за суровини. Сега всички продукти от индийски коноп за медицината и козметиката са внос от чужбина. “България има природни дадености, за да навлезе в европейската тенденция за развитие на зелената икономика, включително чрез продукти от индустриален коноп”, пишат вносителите, сред които са Владислав Панев, Пламен Абровски, Росен Костурков, Иво Атанасов и Даниел Петров. Според тях отглеждането и преработката на растението ще създаде устойчиви земеделски практики и ще увеличи износа и брутния вътрешен продукт.
Посочено е, че страната е била водещ производител на коноп през ХIХ и ХХ в., а в средата на миналото столетие то е забранено и включено в списъка с наркотични вещества. Днес България е една от малкото страни в ЕС, в които преработката на растението и производството на вторични продукти е ограничено до влакна, семена за фураж и семена за посев
“Основният проблем е неправилното обвързване на индустриалния коноп с марихуаната. Това са две растения от едно семейство, но са от различен вид. Индустриалният коноп не е наркотично растение, защото съдържа под 0,2% тетрахидроканабинол и е с висока концентрация на канабидиол в листата, цветовете и плодните връхчета. Там няма психоактивно вещество\", пише в мотивите към предлаганите промени в закона.
Депутатите ползват експертни становища, според които индийският коноп, който се ползва за дрога, съдържа от 20 до 40% активно наркотично вещество, братовчед е на индустриалния, изглеждат по сходен начин, но имат различен химичен състав.
Индустриалният коноп расте и се отглежда без пестициди и с малко вода, а при растежа се абсорбират 1,6 тона въглероден диоксид, мотивират се депутатите. Кореновата система на индустриалния коноп достига до 200 см и повишава качеството и състава на почвата. Всички негови части могат да бъдат използвани и продавани. Продуктите от индустриален коноп са природосъобразни.
Маслото от семената на индустриалния коноп се използва и за биоетанол, което е гориво. Сега за това се преработва царевица. От един декар индустриален коноп може да се произведе два пъти повече биоетанол, отколкото от един декар царевица, обясняват в мотивите си депутатите. Освен това консумира с 66% по-малко вода, отколкото традиционната култура.
Екстрактът от конопеното семе традиционно се използва в козметиката срещу акне.
Добив на биопластмаса е друга възможност за преработката на индустриалния коноп. Влакната от стъблата се ползват за производство на изолации и хартия.
“От един декар коноп се произвежда хартия колкото от 4 декара дървета. Конопът расте за 4 седмици, а дърветата - за 20 години”, дават пример народните представители.
Българската асоциация за индустриален коноп настоява за промените в закона за контрол на наркотичните вещества от няколко години.
Внасянето на законопроекта е факт на 21 април, ден след международния ден на конопа.
Това е перфектната рецепта за бухтички – без мая, но се надуват двойно в тигана и не попиват олио!
Терзиев дарява заплата за пострадали от наводненията
Задържаха близо 400 г наркотици в Софийско
Аз предлага да не печели нито мафията, нито държавата, а народа!
Данък 0%
Докато Наполеон се бори с канабиса в Египет, в Европа се наблюдава ново раздвижване в интелектуалните среди. Романтизмът, ориентоманията и прехласването по психичните и паранормални явления се съчетават чудесно с вече широко разпространеното сред висшите съсловия модно увлечение към опиума и неговата тинктура, лауданум. Всичко това се оказва благоприятната среда, в която баснословните наслади на хашиша могат да бъдат изпитани на дело от дръзновения и неконвенциално настроен индивид. В сравнение с днешните условия, трудно можем да си представим по-различна законова среда, както и интелектуална нагласа към дрогирането от тези в началото на XIX в. Опиумът и хашишът не са влизали в списъка на забранените субстанции и в тяхната употреба не е имало нищо нередно. Тютюнът и кафето вече отдавна са били популярни в стария континент и включени в ритуалите на европейската цивилизация, така че няма нищо изненадващо в това, че фантастичните разкази на пътешествениците за наркотичното блаженство и трансцендентните видения подтикват мнозина да експериментират с канабис. В началото на 40-те години на XIX в. група френски литератори, сред които Теофил Готие, Шарл Бодлер, Жерар дьо Нервал, Дюма-баща и Балзак, както и скулптори, художници и други представители на артистичната бохема, създават знаменития Club des Hachichins. Членовете на клуба се събират всяка седмица в пищните ориенталски покои на парижкия хотел „Люзан“ в Сен Луи. На тези частни сбирки пътешественикът и психиатър Ж. Ж. Моро дьо Тур предлага желиран алжирски хашиш, известен като дауамеск, с който споменатите литературни светила охотно експериментират. Само след няколко години, по време на вълненията от 1848 г., студентите от Сорбоната разлепват по улиците плакати с искания за свободното разпространение на канабиса и етера. През 1842 г. лекарят У. Б. О’Шонеси се оказва първият популяризатор на ганджа, силния индийски канабис, в Англия, чрез своята Bengal Pharmacopeia. Канабисът е включен в списъка на стандартните лекарства и се появява по рафтовете на всяка аптека. Взаимодействието между опиума и хашиша във формирането на европейското въображение е комплексно и синергично. Опиумът има много по-дълга история на употреба в западния свят, отколкото канабисът. Известен е и използван още от древноегипетските и критските лекари и играе съществена роля през късната, декадентска фаза на минойската религия. Канабисът е въведен в Европа доста по-късно и най-вече вследствие от интереса към променените състояния на съзнанието, вече станали обичайна практика за любителите на опиума. Независимо че канабисът е бил известен на Изток от много столетия, вероятно само шепа европейци са били запознати със свойствата му, преди да се появят сензационните разкази на Марко Поло в края на XIII в. Въпреки че през XVI в. немският учен Йохан Вайер[11] споменава за употребата на хашиш във вещерските ковъни, дрогите, извличани от конопа, отсъстват от инструментариума на алхимията и явно не са били внасяни в по-съществени количества в Европа до 40-те години на XIX в., когато О’Шонеси и неговият френски съвременник, Обер-Роше, препоръчват тяхната употреба.През 1845 г. Ж. Ж. Моро дьо Тур публикува своя труд Du Hashisch et de l’Alienation Mentale (За хашиша и душевните заболявания). Неговите подробни описания на въздействието на хашиша привличат интерес и в медицинските, и в литературните среди и предизвикват вълна от експерименти. Но дори и тогава интересът към хашиша едва ли излиза извън онези парижки кръгове, в които се движи самият Моро дьо Тур. Консумацията на хашиш никога не се превръща в масово европейско увлечение през XIX в. Тя си остава ограничена най-вече в Близкия изток и Централна Азия.
Ако се свари и изпие, то предизвиква безумие, изразяващо се във видения от най-необичайно естество. Теангелисът, казва той, пък расте по Ливанските планини в Сирия, в планинската верига Дикта на остров Крит, а също и край Вавилон и Суса в Персия. Настойката от него вдъхва пророчески сили на маговете. Същото важи и за растението гелотофил, виреещо в Бактрия и по бреговете на Бористен[7]. Ако се изпие със смирна и вино, явяват се видения от всякакъв вид, предизвикващи неудържим смях.
Диоскорид, автор от I в., дава чудесно описание на канабиса и споменава за неговото приложение във въжарството и медицината, обаче не казва нищо за халюциногенните му свойства. Тъй като климатът е благоприятен за отглеждането му, а и ислямът насърчава неговата употреба за сметка на алкохола, канабисът се превръща в предпочитания интоксикант в Близкия изток и целия арабски свят. Впрочем по времето на Пророка употребата на хашиш и канабис отдавна е била утвърдена традиция, което обяснява защо алкохолът е изрично забранен на правоверните, докато хашишът е обект на теологични спорове. През X в. употребата (и злоупотребата) с хашиш явно е била толкова широко разпространена, че става постоянна тема в литературата. Властническата нагласа намира съвършен израз в следния откъс — едно от най-ранните описания на адиктивно поведение, с които разполагаме:
Един духовник произнесъл в джамията пламенна тирада срещу бенга, чието основно свойство е да опиянява и приспива. По време на проповедта така ръкомахал, че от пазвата му изхвърчало късче хартия, в което било увито същото вещество, което той така яростно заклеймявал, но сам често използвал, и паднало сред насъбралите се слушатели. Ораторът не изгубил самообладание и тутакси се провикнал: „Ето го този враг на правоверните, демона, за който ви говоря! Силата на моите слова го накара да побегне, затова внимавайте сега да не се всели в някой от вас!“ Никой не посмял да докосне „бенга“, а след проповедта наглият софист най-невъзмутимо си го прибрал.
Както става ясно от този анекдот, егото на монотеиста е податливо на най-невероятни самозаблуди.
Пет века след Марко Поло френските колониални власти в Египет се провалят в опитите си да контролират производството и продажбите на канабис. В отговор на една от поредните забрани, гръцките контрабандисти моментално започват да внасят хашиш в Египет и черният пазар бързо процъфтява.
Във военно отношение египетската експедиция на Наполеон е пълен провал, но ако я разглеждаме като опит за контакт между две взаимно изключващи се култури, тя определено е пожънала успех. Наполеон закарва в Египет цяла библиотека плюс екип от 175 изтъкнати учени, които наблюдават, скицират, картографират и събират езиковедска и културна информация. Венецът на тяхната дейност е публикуването на 24-те тома под общо заглавие Description d’Egypte, излизали от 1809 до 1813 г. Поредицата вдъхновява безброй бъдещи автори на пътеписи и в крайна сметка оказва огромно влияние върху европейското въображение.
Китайската традиция гласи, че отглеждането на коноп започнало още през XXVIII в. пр.Хр., когато легендарният втори император Шъннун научил поданиците си да плетат въжета от него. В един трактат от 220 г. лекарят Хуатоу препоръчва като обезболяващо средство вино, в което е прибавен екстракт от канабис, със следното пояснение: „Само след няколко дни или най-много до месец пациентът напълно ще се възстанови, без да е изпитал ни най-малка болка по време на самата операция.“[5]
В Индия канабисът е известен като растение с огромна спиритуална мощ много столетия, преди да започнат да го пушат. Явно същото важи и за опиума. Най-ранните свидетелства за употребата на канабис в Индия са от началото на първото хилядолетие преди Христа, като по това време със сигурност е бил използван и като лечебно средство — ако съдим по първите индийски фармакопеи, еуфоричните му свойства са били добре познати. Но усвояването му е било извънредно бавно и едва през X в., т.е. малко преди ислямското нашествие, употребата му става широко известен факт. Канабисът е бил тясно свързан с езотеричните направления и в индуизма, и в исляма. Езотерични практики от типа на Йога и аскезата на отшелниците садху, както и ударението върху прякото преживяване на трансцендентното, преспокойно се вписват в тогавашното отношение към канабиса в Индия.
Хилядите имена, под които е известен хашишът, свидетелстват не само за неговата културна значимост, но и за свойството му да стимулира езиковите умения на поетичните натури. В асирийски клинопис от 685 г. пр.Хр. го наричат кунубу, а през следващото столетие името му звучи вече като каннапу, от което произлиза и гръцко-латинското cannabis. Той е банг, бенг или бъндж, а също и ганджа, гангика или ганга. За японците е аса, а в езика на хотентотите става дагга. Наричат го още кеф, кайф, кийф, керп, както и ма. Хашишът е вече на няколко хилядолетия, макар и да не е ясно кога точно хората са започнали да събират и концентрират канабисовата смола по този начин. Пушенето на канабис — най-надеждният и бърз начин да се изпита неговият ефект — прониква в Европа доста късно. Не бива да забравяме, че и тютюнопушенето става известно в Европа едва след като Колумб се завръща от второто си плаване.
И това е крайно любопитно: до сравнително неотдавна този изключително популярен поведенчески модел е бил практически непознат в Европа. Би могло да се каже, че европейците като цяло винаги са били консервативно настроени към новите тенденции в употребата на дроги. Например клизмите (още едно приложение на растителни екстракти) също са открити в Новия свят — от индианците в екваториалните джунгли на Амазония, които много добре са познавали свойствата на естествения каучук. Това е означавало многолетно експериментиране с най-различни растения, чийто ефект или вкус е бил повече от неприятен, особено при орален прием.
Не може да се каже със сигурност кога за първи път човекът е започнал да пуши канабис или, по-точно, дали пушенето е влизало някога в цивилизационния репертоар на народите от Стария свят, след което е било забравено, за да се завърне триумфално като внос от Новия свят по време на испанската Конкиста. Пушенето, т.е. вдишването на дим, може и да е било непознато за гърците и римляните, но това не означава, че не е било разпространено в праисторическата епоха. При разкопки на некрополи от преди 15 000 години в Нон Нак Тха, Тайланд, са открити останки от животински кости, в чиито кухини очевидно е бил изгарян някакъв растителен материал. Дори и до ден-днешен най-популярното средство за пушене на канабис в Индия е т.нар. челум, обикновена дървена или керамична цев, която се натъпква с хашиш и тютюн. Може да се спори откога в Индия използват челуми, но затова пък е абсолютно сигурно, че методът е изключително ефикасен.
Нещо за скитите
Скитите, „варварите“ номади от Централна Азия, проникнали в Източна Европа през VIII в. пр.Хр., са хората, които популяризират по тези земи употребата на канабис. Ето как Херодот описва техния новаторски метод за интоксикация, нещо като канабисова „сауна“:
В страната им расте коноп, който твърде много прилича на лен, но не е толкова дебел и голям; в това отношение конопът го надминава, и то много; той расте от само себе си, но и засят. (…) Та скитите взимат зърна от този коноп, мушкат се под покривалата и ги хвърлят върху нажежените камъни; хвърляните семена пушат и се получава толкова много пара, колкото нито една парна баня в Елада не може да даде. Скитите са очаровани от този вид баня и надават силни викове (Historiae, IV, 74).На друго място Херодот описва още един подобен метод:
(Скитите били) намерили дървета с такива плодове, че след като се съберели накуп по много хора, разпалвали огън, сядали в кръг около него и като ги хвърляли в огъня, вдишвали миризмата им и се опивали от нея — точно както елините от виното; колкото повече хвърляли от тези плодове в огъня, толкова повече се опивали, докато накрая се вдигали и почвали да играят и да пеят (Historiae, I, 202).[4]
С други думи, още скитите установили, че вдишването на дима от канабис е най-ефикасният начин да му се насладиш, независимо че не са направили логичната следваща стъпка и да открият лулата или челума. Старогръцкият ботаник и естественик Диоскорид също споменава за канабиса, но той явно се утвърждава в европейските и американските култури едва след откриването на по-ефикасни начини за консумацията му.