Безценна ли е „Критика на способността за познание на човека“
Стремежът към познание в различните аспекти на нашето развитие е в основата на решение, взето преди година и половина от бургаската тамплиерска командерия „Св.Димитър“ да финансира издаването на един продължителен във времето труд на Пеньо Костадинов, д-р по философия. И така, днес, неговите философско-епистемологични основания на хуманитарното и етическо познание са събрани в книжовния му труд „Критика на способността за познание на човека“, който вече е в Библиотеката на Великия Приорат България под пореден №14.
Защо тази именно книга трябваше да бъде издадена със съдействието на Ордена на рицарите тамплиери на Йерусалим, Велик Приорат България?
„Събрахме смелост да издадем този текст, който е много труден за възприемане от непросветения човек, но е необходим за тези, които търсят познанието в настоящия ни живот, пропит от чалга и низши страсти, за тези, които продължават да търсят духовността в 21-ви век като комплекс от мислене, самоусъвършенстване и отваряне към другия свят - на развитие и усещане за дълбока подреденост, където, давайки и търсейки, усещаш трансцеденталното, езотеричното и различното състояние на Вселената като същност, състояща се от по-висши от нас енергии, които трябва да ни укрепват и да повдигат духа ни, за да може всеки да намери мястото си в универсума - ето такъв опит е книгата на Пеньо Костадинов, която всеки от нас трябва да прочете“, каза командерът на командерия „Св.Димитър“ Климент Атанасов, представяйки я пред отбрано духовно общество в Бургас. Гост бе Негово превъзходителство посланикът на РБългария в Чехия Здравко Попов – д-р по философия, съгражданин, съмишленик и близък приятел на Пеньо Костадинов. Анализът на д-р Здравко Попов за този стойностен научен труд е, че профанската глобална среда не е свързана само с една държава или нация, а е проблем, който ни налага да обсъждаме сериозни въпроси като тези, които е обсъдил Пеньо Костадинов в дългото време на разсъждения.
„Критика на способността за познание на човека“ е реалното отражение на преходния период в България, това е философстване във време на смяна на паридигми, ценности и ориентация. Написването й започва още преди промените, около 1985 г., когато България е под ръководството на Тодор Живков, а целия Източноевропейски блок се съобразява с Генералния секретар на ЦК на КПСС Константин Черненко. За начало служи наличният инвентар от факти, идеологизирани и неизчистени теоретически. Но това е само началото, защото Пеньо Костадинов стартира от това състояние на нашия философски живот и има невероятния шанс да я пише дълго във времето. Ако този труд бе публикуван набързо, в първите години на прехода, както постъпиха много от българските философи, след това и той като колегите си, би гледал с известен срам на собствените си книги, по причина, че те биха отразявали просто една специфична конюнктура от края на 80-е години на миналия век. Стойността й е в това, че е проектирана с продължително чувство за времето, което се оказва не най-същественият инградиент на нашето общество.
Този сложен философски труд трябва да стои в книжовното ни наследство и като лична еволюция на автора, защото е интелектуален отпечатък на едно преходно поколение, каквото сме ние и на един преходен период, в който живеем.
Тя ще бъде още по-ценна след 50 или 100 години, когато бъдещите поколения ще трябва да реконструират времето, в което сме живели, а то е кентавърско време, защото сме превърнати в сложи създания от труп на животно, глава на лъв или медуза горгона, какъвто се оказа нашият преходен период. Тази ситуация ще трябва да се предифинира вследствие на дистанция и разбиране на времето - ето затова е нужна книгата на Пеньо Костадинов – да послужи на изследователите като огледало на тези 25 години, които през индивидуалния капацитет на автора са сублимирани в книга.
Подкрепата за издаването й има голяма принадена стойност извън разбирането в икономическия смисъл на думата, тя ще има значение като свидетелство на времето, на поколението, което трябваше да пренесе от едно време в друго време значението за човешкото, моралното, културното и най-накрая - за достойнството.
От чисто познавателно любопитство към историята на тамплиерството, казва д-р Здравко Попов, смятам, че книгата отразява и характера на Вашата публична ангажираност, спонсорирайки философски книги да фокусирате вниманието към този артефакт на латинската култура, осъзнавайки, че Рицарите са приносители на особена мъдрост, която и до ден днешен не е напълно разшифрована и осветлена. В този смисъл може да се каже, че както арабската култура успява да спаси античната култура и да я даде на нова християнска Европа, така, без да сгрешим от историческа гледна точка, можем да твърдим, че благодарение на Ордена на Рицарите Тамплиери на Йерусалим е пренесена изключително важна мъдрост от Изтока, станала достояние на Европа. Днес подобна мисия е изпълнена от бургаската командерия „Св.Димитър“.