Зарзаватът на сергията с име и адрес на фермера и нивата му

Ключови думи: пазар, новини, търговци, зеленчуци, зеленчукови производители

Зарзаватът, плодовете и другите растителни продукти на сергията на фермерските пазари ще трябва да са с етикет с името и адреса на фермера, който ги е произвел и мястото на нивата му. Това е записано в публикуваната за обществено обсъждане наредба за изискванията за директни доставки от производителя на малки количества първични продукти от растителен произход, става ясно от справка в сайта strategy.bg, пише вестник Монитор.

Срокът за изпращане на предложения по текстовете в нея е 30 ноември.

Освен това задължително трябва да се посочи и кога са добити въпросните растителни продукти.

Друго важно изискване, предлагано в бъдещия нормативен документ, е забраната фермерите да правят директни доставки на неузрели и прогнили плодове. Те трябва да са цели и здрави и със задоволителна степен на зрялост, да са чисти, без видими странични примеси, да нямат неспецифичен мирис и/или вкус и да са с цвят, характерен за продукта.

За целите на проследимоста, бъдещата наредба ще изисква от бизнес операторите (в случая фермерите) да водят записи, съдържащи задължително информация за вида на продукта, общото произведено и доставено до крайния потребител количество и отделно на местни търговски обекти, включително имената и адресите на тези обекти. Изисква се още да се записва датата на добива, на доставката и мястото, където е пристигнала продукцията. Седмият елемент са името и подписът на бизнес оператора. Тази информация е част от задължителната декларация за съответствие,

която е в едно от приложенията към наредбата. С декларацията производителят гарантира, че описаните продукти са добити при спазване на изискванията на наредбата (включително и без забранени препарати за растителна защита) и са предназначени за директна доставка.

В текста на бъдещата наредба са записани специални изисквания за картофите и ядките, които ще се доставят директно на потребителите. Според тях картофите трябва да са цели, здрави, без замърсяване от почвата и други примеси, без повреди от вредители, без повишена повърхностна влажност, без загниване и поставени в подходящи опаковки. За ядките пък се изисква да са цели, здрави, чисти, нормално развити, да имат цвят и мирис характерен за продукта и без специфичен мирис и привкус. Забранява се наличието на загнили ядки и със странични примеси или повредени от насекоми или гризачи, или в тях да има наличие на живи/и или мъртви вредители. 47 са общо растителните продукти, упоменати в наредбата

и лимитът на малките количества за доставка. 11 от тях са плодове, сред които са ябълки, круши, сливи и десертното и виненото грозде. Зеленчуците са 14, а зърнените култури и соята - 8. Максималното количество тикви, например, за директна доставка е 800 кг, за пъпеши - 1 тон, а за дини - 2 т. За ябълките лимитът е 1100 кг. Най-малки са количествата за лешниците - до 50 кг. Допуска се директна доставка до потребителя и на жито, ечемик или суха люцерна до по половин тон. Най-висок е лимитът за патладжаните - 3 тона. От останалите зеленчуци за малки доставки се смятат до по 2 т домати, краставици, корнишони, моркови и кромид. За картофите пък лимитът е 2,2 тона, пише още в проекта на наредбата.

С проекта й се определят национални мерки в съответствие Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните.