Срещу какво точно протестираха с жълти жилетки съветниците от Средна европейска класа
Държавата трябва да мисли за подпомагането и развитието на предприемачите в България, категорични са от партията
С жълти светлоотразителни жилетки участваха в работата на последното заседание на общинския съвет членовете на групата на „Средна европейска класа“.
По този начин Константин Бачийски, Христина Секлемова, Кирил Начев, кап. Георги Събев и Красимир Калудов подкрепиха протестите на различни браншови организации срещу планираното за 31 януари въвеждане на новите промени в наредба „Н-18“.
„Изразяваме нашата подкрепа към българските предприемачи, към всички представители на малкия и среден бизнес, от които сме част и ние. Смятаме, че влизането в сила на наредбата в този и вид ще нанесе тежък удар върху малките и средни фирми, които са гръбнакът на българската икономика и които се управляват от онази част от активните хора, които въпреки трудните условия все още са избрали да останат в страната и не са предпочели да търсят реализация в чужбина" – коментира зам.-председателят на партията Константин Бачийски.
Той и останалите съветници от Средна европейска класа се обединиха около позицията, че е за голяма част от бизнеса е непосилно да покрие в пълна степен изискването на наредбата в такива кратки срокове, която е била променяна няколко пъти през изминалата година, а последната и корекция е направена на 28 януари, буквално дни преди евентуалното влизане на новите промени в сила.
Бачийски посочи, като значителен проблем и това, че данъчната администрация не е в състояние да отговори еднозначно на многобройните въпроси отправени от предприемачи във връзка с документа и по сходни казуси различни служители на НАП дава взаимноизключващи се тълкувания, което води до това, че прилагането на наредбата ще зависи от тълкуванието на конкретен служител на НАП, което от своя страна е предпоставка за злоупотреби и корупция.
Съветниците на Средна европейска класа сложиха жълтите жилетки по време на сесията на местния парламент в Бургас, за да изразят и опасенията си, че наредба Н-18 в настоящия си вид генерира предпоставки за злоупотреби от страна на контролиращите органи, тъй като НАП вече не само ще контролира приходите от продажбите на бизнеса, не само ще контролира отчетността, но и ще има пълен достъп до търговски и фирмени тайни, включително до това, кои са доставчиците и на какви цени дадена фирма купува.
Недобронамерено използвана на тази информация поставя всяка една компания под угроза за нерегламентиран натиск, а и не изключва опити за овладяване на чужд бизнес, ако той е достатъчно апетитен. Осигурява се достъп и до редица лични данни, а както всички се убедихме през миналата година, НАП не е най-добрия пазител на лични данни и дори и да няма злоупотреба от вътрешни служители, рискът новосъбраната информация да се появи след време в публичното пространство, е достатъчно голям – твърди Бачийски.
Той и колегите му смятат, че този спорен документ далеч надхвърля целите на чл. 118 от ЗДДС, а именно регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти, при които има задължение за издаване на фискален бон.
Според зам. председателя на Средна европейска класа вече обявеното отлагане с шест месеца на наредбата би имало смисъл единствено, ако това време се използва за прецизиране на спорните текстове.
Отделно във връзка с привеждането в съответствие с наредбата финансовата тежест за малкия и средния бизнес се оказва значителна и в много случай не е еднократна, тъй като много от производители на софтуер възползвайки се от това, че държавата задължава фирмите да притежават такъв софтуер си променят търговската политика и спират да продават софтуера, както до сега и почват да го предлагат на месечна база. По този начин за много от фирмите с повече работни места възниква още един допълнителен месечен разход съизмерим с работната заплата на един служител.
Константин Бачийски припомня, че преди години, когато НАП въведоха електронно подаване на ДДС декларации, на бизнеса беше предложен безплатен софтуер с базова функционалност, който може да се ползва от всяко лице, а фирмите желаещи разширени възможности, можеха да закупят софтуер от други производители.
Не само общинските съветници с жълти жилетки от СЕК, но и избирателите им в община Бургас смятат, че във връзка с новите изисквания на НАРЕДБА 18 към софтуера , отново НАП трябва да предостави безплатен софтуер с базова функционалност отговарящ на изискванията, а фирмите които искат софтуер с разширени възможности биха могли да си го купят от други доставчици, т.е подходът да бъде същият като при безплатните електронни декларации за ДДС.
Нека бъде даден избор на малките и средни предприемачи и ако някой иска да притежава по-добър софтуер, тогава да може да си закупи такъв – обясни идеята Константин Бачийски.
Водачът на групата съветници на Средна европейска класа припомни и това, че срещу наредбата има вече заведено дело, което е във ВАС и през месец май се очаква да бъде взето решение, а шансът промените да се окажат незаконосъобразни не е никак малък.
„Ние сме на страната на закона, ние сме на страната на държавата в намерението и да изсветли бизнеса, но сме против това държавата да надхвърля целите на фискалния контрол. Наредбата вече нито е за касовите апарати, нито за софтуера за тяхното управление, а е за начина, по който в България може да се прави бизнес. Нека държавата има пълен и постоянен контрол върху приходите, но не и върху лични данни, ноу-хау, фирмени и търговски тайни на всеки бизнес – коментираха Константин Бачийски и колегите му от Средна европейска класа, които прогнозират ,че ако наредбата не бъде променена, една част от бизнеса, чийто дейност позволява, ще се премести извън България и ще плаща данъци в чужди държави, а друга част от по-малките предприемачи вероятно ще затворят обектите си в България и ще търсят реализация в чужбина.
Държавата трябва да мисли за подпомагането и развитието на предприемачите в България, защото те допринасят за голяма част от постъпленията в хазната, те създават много от работните места в нашата родина, а не да ги принуждава да мислят как да емигрират – призовават от ПП СЕК.
на хората в нета
За кое говориш? За завода лукойл нефтохим ад или за търговците лукойл еоод?
Питам за един приятел де...
Докато компанията майка в Русия - "Лукойл Руска федерация" годишно отчита нераздадена печалба от порядъка на 80 милиарда долара.
Горната схема представлява скрито разпределение на печалба между свързани лица, която се санкционира от ДОПК и ЗКПО с глоба от 20% от оборота. Самия Лукойл декларира, че внася и изнася петрол и горива само през офшорката си Литаско - свързано лице. Нито ДАНС, нито НАП, нито Прокуратура извършват проверка и фактически прикриват най-голямото данъчно престъпление, извършвано в България. Ако го прави българска фирма - ще я разкостят.
Съдете сами - ако се приложи закона, глобата ще е по-голяма от стойността на цялата рафинерия, нейната инфраструктура и веригата с бензиностанции.
Това с достъп в реално време НАП да достъпват чрез техни служители базите данни на фирми не е ли нарушение на права и възможност данни да попаднат при конкурентни фирми?