ГЕРБ са свръхпредставени в местната власт, но вървим към нормализация
Подкрепата за „Няма такава държава“ е умерена - Слави Трифонов е популярен, но в обществото няма значими нагласи за радикална промяна, казва експертът от "Алфа Рисърч"
Павел Вълчев е роден през 1976 г. в София. Магистър по социология от СУ “Св. Климент Охридски”. Работил е в Българското сдружение за честни избори и граждански права, като наблюдател към ОССЕ и като лектор за обучение на наблюдатели. Автор на ръководството “Светът на анкетите – предизвикателства и възможности”.
Г-н Вълчев е част от екипа на агенцията за маркетингови и социални проучвания „Алфа Рисърч“ от 1999 г. Старши изследовател с дългогодишен опит в разработването и реализирането на социално-политическите и маркетингови проекти на агенцията. Има задълбочена експертиза в качествените методи, иновативните техники, както и в изготвянето на стратегически анализи и оценки на политики.
- Г-н Вълчев, доколко тези местни избори са важни и ключови за политическата ситуация в България?
- Всички видове избори имат силно влияние върху политическата ситуация. Специфичното за местните избори, е че резултатите от тях са с най-пряко отражение върху ежедневието на хората, тъй като засягат най-непосредствените страни от живота им – работа, улици и пътища, осветление, благоустрояване, детски градини и училища, общинско здравеопазване… и т.н. Затова и по правило интересът към тях е по-висок, което намира израз в по-високата избирателна активност.
- Бившият премиер Иван Костов заяви, че всъщност изборът на главен прокурор е по-важен от местния вот. Така ли е?
- Изборът на главен прокурор по своята същност е различен от местните избори и не ми се струва удачно тяхното сравняване или противопоставяне. Главният прокурор се назначава от Президента по предложение на ВСС, а при местните избори имаме пряк избор на общинска власт. При първия може да има различни институционални и лични надмощия, докато при втория имаме упражняване на всеобщото избирателно право и възможностите на гражданите да влияят върху избора е много по-голям. Доколкото и двете са част от политическата реалност в страната, за мен би представлявала интерес степента на влияние на единия избор върху другия, а не толкова това кой е по-значим.
- В София доколко е сигурно, че ще има балотаж между Йорданка Фандъкова и Мая Манолова?
- Данните показват, че ще има втори тур на изборите за кмет на София. И то между г-жа Фандъкова и г-жа Манолова. При измервания паритет в подкрепата към двете и значителната преднина, която имат спрямо останалите кандидати, най-вероятен остава балотажът именно между тях двете.
- Според вашето изследване двете са с почти равни проценти за първи тур с леко предимство за Фандъкова. Какво обаче ще се случи на балотажа?
- Много е важна подкрепата, която ще получат на първия тур – т.е. коя ще има повече гласове и каква ще е дистанцията между тях. Избирателите на отпадналите от надпреварата кандидати за кмет ще определят следващия градоначалник на столицата. И кой мотив ще е водещ – отношението към статуквото или към политиките. Отношението към статуквото ще се изрази във вот за запазване или промяна на управлението, а към политиките – във вот за ляво или дясно управление.
- Какви са Ви наблюденията в страната? В кои общини може да има неприятен развой за управляващите?
- ГЕРБ постигнаха изключително добри резултати на местните избори през 2015 година. Те успяха да победят в почти всички (без три) общини - областни центрове. В този смисъл летвата е вдигната много високо. ГЕРБ са свръхпредставени в местната власт и най-вероятно ще се върви по-скоро към нормализация на това представяне.
- Ще има ли явен победител след вота като цяло? Може ли да има голям губещ?
- По правило след избори, особено след местни, повечето политически партии се обявяват за победители. В България има 265 общини и при част от тях водещи са кандидатите на местни коалиции. В този смисъл резултатите за политическите сили от местния вот са по-трудно съпоставими на национално ниво. Все пак победители и губещи ще се определят през спечелени, загубени или запазени управления на общини. Но и тук има една уловка - ако при битката за кметското място победителят е ясен, то при общинските съвети управляващите коалиции често се променят във времето.
- Сериозен трус за властта доколко е вероятен? Каква е вероятността да се стигне до ситуация, която да накара премиера Бойко Борисов да подаде оставка?
- Смятам, че резултатите от местните избори няма да са еднозначни. Как ще се възприемат от обществото и от г-н Борисов е трудно да се предположи. Но нека първо да изчакаме конкретните резултати. Във всички случаи вотът в големите общини, както и спечелените места за общински съветници ще са показателни за политическото здраве на партиите, а оттам – и за способността на сложната управленска коалиция да продължи своя мандат.
- Как очаквате да се представят парламентарните формации?
- Трудно е да се направи обобщена прогноза за толкова общини. Парламентарните формации ще съумеят в различна степен да запазят националните си позиции на местно ниво. Важно е напомнянето, че около 10-15% от гласоподавателите избират местни кандидати и коалиции, които не са значими на национално ниво.
- Кои извънпарламентарни сили имат потенциал да поднесат изненада?
- От извънпарламентарните сили, с потенциал, заявен още на европейските избори, е Демократична България.
- Тайнственото учредително събрание на партията на Слави Трифонов фалстарт ли беше? Какъв е потенциалът на „Няма такава държава“?
- „Алфа Рисърч“ измери стартовите позиции на „Няма такава държава“ още преди учредителното събрание. Тогава нивата на подкрепа бяха умерени. Казвам умерени, поради високата популярност на Слави Трифонов от една страна, но и защото няма значими нагласи в обществото за радикална промяна, с която той се асоциира. Не смятам, че начинът на провеждане на учредителното събрание е оказал съществено влияние върху подкрепата за него. Бъдещите политически стъпки и кадрови решения ще са от първостепенно значение за разгръщането или свиването на електоралната тежест на новата партия.
Ерген №1 Виктор попари Алек
