Геймърите в BG печелят над 4 млн. долара
Иван Бориславов е сред най-известните топ 10 в света
Над четири милиона долара – такава е равносметката на българския професионален геймър Иван Бориславов Иванов, по-известен в средите с псевдонима MinD_ContRoL, за последните пет години. Според справка в сайта esportsearnings.com той е участвал в общо 61 турнира, от които е спечелил общо 4 483 493 долара.
Големия си пробив MinD_ContRoL прави през 2017 г., когато с отбора си Team Liquid печелят едно от най-оборотните международни състезания - The International. Само от него Иванов печели 2 млн. долара. "Светът на електронните спортове е интересен и вълнуващ. Често любовта към видеоигрите води много от геймърите към професионална реализация. Те започват да играят в онлайн турнири, които ги водят към международната сцена. Някои от тях като The International 2019 са с наградни фондове от 30 млн. долара“, съобщиха експерти от сферата на електронните спортове, пише "Монитор".
Иванов, който е специалист в играта Dota2, категорично е най-успешният български геймър, като попада и в световния топ 10. Към момента той е на осмо място по печалби от любопитната си професия. Капитанът на неговия Team Liquid – германецът Куро Такхасоми (с псевдоним KuroKy), е шести в класацията с общи печалби в размер на 5 128 788.
Той е участвал в общо 104 турнира. „Златото“ пък е за датчанина Йохан Съндстейн. От 108 турнира той е спечелил близо 7 милиона долара. Стотици българи са опитвали късмета си като професионалисти в електронните спортове. Болшинството от тях далеч не достигат до милионни печалби. Средно от заниманието си те изкарват по 132 хиляди долара.
Сред най-често играните електронни спортове от наши сънародници са Dota2, Counter-Strike: Global Offensive, League of Legends, World of WarCraft, Hearthstone и др. България, впрочем, има повод за гордост, когато става дума за електронни спортове. През 2003 г. страната ни става едва третата в света, която признава тяхното значение, като създава и федерация, посветена на тях. „Много хора си мечтаят за такава професия. Отстрани изглежда, че да играеш игри, както и да стриймваш, е лесна работа, но всъщност изисква много труд, дисциплина, тренировки, участие в турнири, работа с феновете, събития и т.н.“, казват ни още запознати със сферата.
10 часа тренировки на ден, казват в средите, са оптималният минимум, с който един геймър се подготвя за професионалната esport сцена, като някои ентусиасти прекарват и двойно повече време на денонощие в игра. Въпреки че преобладава мнението, че геймърите нямат допирни точки с атлетите, електронните спортове не само придобиват все по-голяма популярност както у нас, така и на международно ниво, но и постепенно започват да се третират наравно с футбола, баскетбола, бейзбола и др. „Електронните спортове изглежда се вписват безпроблемно в останалата част от нашата традиционна атлетика. Има повече прилики, отколкото разлики. Подобно на традиционните, и електронните спортове събират студентите заедно.
Имат треньор, развиват роли и учат на работа в екип“, гласи мнението на Ранди Симински, атлетичния директор в Щатския университет на Ню Йорк в Кантон. Нещо повече, сред недостатъците на кариерата в електронните спортове и тук е сравнително краткият професионален път. Според данни на изданието Ranker средностатистическият професионален геймър се „пенсионира“ в средата на 20-те си години, защото рефлексите и сръчността му са намалели до този момент и не могат да бъдат сравнявани с тези на по-младите им колеги. Когато включим в общата картина и ентусиастите, които играят непрофесионално, средната възраст на геймърите – според изследване на екипа на ESL (Electronic Sports League) в Югоизточна Европа – достига до 35 години.
Проучване, проведено от ESTAT през 2015 г., обаче показва, че 71,9 на сто от българските геймъри са на възраст между 18- и 23-годишна възраст. Повече от половината от тях казват, че се забавляват с видеоигри от повече от десет години. 38% пък предпочитат да играят през нощта. Макар на световно равнище процентното съотношение между мъже и жени геймъри да е в относителен баланс с разлика от под 10 на сто, в България повечето от ентусиастите на тема видеоигри са мъже. Едва 11,6% от геймърите са жени. Все повече българи проявяват интерес и на другия фронт – тяхното създаване.
Само през последните пет години – от 2016 г. насам, са основани над 17 родни компании, които разработват видеоигри сочат неофициални данни от анкета, проведена от Game Dev Summit сред българските студиа. Общо на пазара функционират над 60 фирми, като голяма част от тях са инди (малки, независими) студиа, които работят с до 5 служители. Палитрата от заглавия, които всички те създават, е голяма. Няма един конкретен жанр, в който се специализират родните game dev професионалисти, като проектите им са образователни, екшън приключенски, мултиплейър, игри с виртуална реалност, стратегии, мобилни игри, пъзели, интерактивни наративни заглавия и т.н.
Сред успешните продукции на българските студиа са например: Haemimont Games, Tzar:The Burden of the Crown (броени месеци след създаването й са продадени над 50 000 игри само в Испания), Imperia Online (има над 1 милион инсталирания само от Google Play), Guns and Robots (през 2016 г. се отчита с 1 милион играчи), Dust And Salt и мн. др.
У нас имаме офиси и на световноизвестни студиа, като Ubisoft, Creative Assembly, Gameloft, които също имат много успешни игри. Пример за това е Ubisoft Sofia, чиито кадри участват дейно в разработката на изключително популярната игра Assassin’s Creed. „Последното постижение е участието в разработката на Assassin’s Creed Origins. Имахме и водеща роля в разработката на митологичното DLC на Assassin’s Creed Origins – The Curse of the Pharaohs, както и на Assassin’s Creed Rogue Remastered“, хвалят се от българския офис на Ubisoft.
Самият успех на дадена видеоигра пък е субективно понятие. „За много малки indie студиа успех значи поне да не са на минус. За големите компании едва ли има формула, по която да изчислим успеха – продажби, редовни играчи и т.н. Браншът е изключително разнообразен и е трудно да бъде сложен в стандартна рамка“, казват още от Game Dev Summit. Основен проблем в сферата продължава да бъде пиратството като все още и у нас много потребители предпочитат да изтеглят играта от торент сайтове, вместо да си я купят. Физическата продажба на заглавието обаче е само един от начините за печалба от видеоигра. Предпочитан метод е и внедряването на „вътрешни покупки“ (in-app products) в самата игра с цел напредване в нивата, подобряване на героите в игрите и т.н.
Средна цена трудно може да се определи, като проучване на „Монитор“ показва, че има „артикули“, които се котират и на цени до 700 лв. Има, разбира се, и заглавия, които не залагат подобни предмети за закупуване. Относно колко струва изработването на една игра – категоричен отговор на този въпрос също няма. Причината – всичко зависи от предварително поставените цели и типа на разработваната игра - може да е малка флаш игричка, направена за 3 дни от двама ентусиасти, или AAA заглавие, направено от огромно студио с 300+ човека.
Сред тях може да има както програмисти, така и аниматори, специалисти по наративите на игрите, продуценти и много, много други. От особено значение са и тестерите на заглавията. Срещу средна заплата от около 600 лв. у нас тяхната работа включва проследяването на възможните развития на сюжета в самата игра, като те следят за бъгове в играта, нарушаване на графиката и т.н.
Кой е Мохамад Мохбер - новият президент на Иран
Много важна информация от АПИ за пътуващите по АМ "Тракия"!
