Да обичаш, значи да даряваш свобода!
26 Февруари 2018, Понеделник, 21:32 ч.
Едно прекрасно есе на тема любов
Напразно се надявах да съм приспала сетивата си с охладен таратор, потна бира и шоколадов тен. Лятото се е спекло в тиклавия чернозем на Тракия и порите на земята се отварят, алчни за всяка капчица влага. Обаче „Дъжд нямааааааааааааа да вали. Не ти се вярваааааааааааааа...“ Асфалтът е толкова сгорещен, че обувките ми залепват в него, а градската мараня обсебва площада - пуст и лъскав като празно огледало. В него за миг пробягват сенките на уморени птичета, забравили да пеят, които търсят храна за малките си пилета в нажежените гнезда. Някое самотно, изядено от гъсеници листо напуска този свят с галантен жест и миролюбиво поляга на някоя празна маса.Вятърът, спотаен зад Бакаджишкия гръб излиза по пладне на кратка разходка, обяздва нивите, роши житата и вдига прахоляка по ямболските улици. После излиза от нелегалност мощен и жилав, подема цветните криле на парапланеристите. Най-после подходящите термики ги издигат и те се реят със съзнанието, че са Икар. Аз гледам завистливо, а в душата ми крилете се прибират обратно от срам. Сънувах ли, че летя или просто си спомням емоциите на любовното политане? Любовта подобно на птица те вози из висините и просторите ти се струват твой дом. За кратко, както е с всеки полет.
Любовта е летене, отдаденост, устремена към звездите, нежно сливане с хармонията на Вселената, тих възторг от докосването на необятното. Кратка ли? Тленна? Невечна ? Да, такава е Любовта, затова е толкова истинска и мечтана, всяка клетка обрича и охлузва крилете Й. Затова да отворим вратата, да прогоним страха и да очакваме птиците за нашия тандемен полет.
Всъщност, мисля си, че душата ми не е човешка. В бързината Създателят се е объркал да ми присъди кукувича душа. Волна и свободолюбива тя се изхлузва от мен като през скъсан хастар и поема в неизвестна посока. Аз я следвам с изумление и примирение, защото знам, че тя ме носи, не аз- нея. Тази душа е странна, но ми е по мярка. Винаги посоката е непредсказуема, а посрещането – несигурно. Пътят е вълнуващ и рискован... Към теб! Очакването- зареждащо и възбуждащо. Харесвам душата си, защото трудно я управлявам. Тя ме води, тя ме учи, тя ме открива. И теб ще открие там някъде...
Ето, трепкам от вълнение, извинете, но се отлепям. Чака ме полет!
Есето е от Ваня Велева, участва в конкурса на аz-jenata.bg на тема „Да обичаш дълбоко значи да забравиш себе си“
В категории:
Животът
Поморие бе част от Националното шахматно турне „Асеневци“, с надслов „Развиваме естествения интелект“
Жестока трагедия на пътя
Всички го имаме в банята, но то е пълно с болести и бактерии
8 нискокалорични храни, идеални за лятото
Любовен хороскоп за юни
Мъжки жестове, които издават колко много държи на вас
28/05/2024, Вторник 22:02
0
5 безценни урока за любовта от Петър Дънов
28/05/2024, Вторник 21:39
0
20 знака, че един мъж е силно привлечен от вас
28/05/2024, Вторник 21:24
0
Любовен хороскоп за юни
28/05/2024, Вторник 20:59
0
8 нискокалорични храни, идеални за лятото
28/05/2024, Вторник 20:40
0
За първи път в Бургас се обявява прием за ученици след 7-ми клас за дрогеристи
28/05/2024, Вторник 20:20
0
Знаете ли колко струва къщата на Кевин от "Сам вкъщи"
28/05/2024, Вторник 20:00
0
Всички го имаме в банята, но то е пълно с болести и бактерии
28/05/2024, Вторник 19:40
1
Сварете банан, изпийте водата и с тялото ви ще се случи нещо невероятно
28/05/2024, Вторник 19:18
0
Ужас на Централна гара: Два влака се помляха, има много пострадали (СНИМКИ)
28/05/2024, Вторник 19:17
3
БСП в Бургас: Повишаване на благосъстоянието на хората е сред нашите приоритети
28/05/2024, Вторник 19:14
0
В навечерието на 1 юни: Айтоски малчугани метнаха въдици в яз. "Парка"
28/05/2024, Вторник 19:00
0