Бащата на гросмайстор Милен Василев се върна от отвъдното с видеозапис

Автор: Бесове.бг Снимки и видео Добромир ДОСКАЧАРОВ


Случаят с офицера от запаса и настоящ строителен предприемач Йордан Атанасов от Бургас със сигурност е първият документиран у нас, при който мъртъв човек е съживен и след 13 дни в кома, е с напълно възстановена мозъчна дейност. Това е бащата на първия бургаски гросмайстор Милен Василев, настоящ треньор на националния ни женски отбор по шахмат.

Вчера, 14 март 2012 г., точно два месеца след драмата с действително починалия от инфаркт пациент, екип на Бесове.бг отиде при неговия спасител д-р Борислав Ацев - един от най-изтъкнатите ни специалисти по инвазивна кардиология, за да ни разкаже какво се е случило. Докторът твърди, че в 25-годишната си практика е спасявал живот на косъм не веднъж, но  това на което е присъствал, видял с очите си и е документирал, му е за първи път.

Хронологията на едно истинско възкръсване
Пенсиониран съм като подполковник от армията, сега се занимавам със строителство, фирмата ми вдигна няколко жилищни кооперации в Бургас, строим и в столицата. Като цяло животът ми в семейството върви добре, със съпругата ми Златка се гордеем с успехите на Милен, на когото, държа да се знае,  аз съм първият учител по шахмат.  Нямам притеснения от икономическата криза, защото водя бизнеса си разумно. На 14 януари работех до късно на компютъра вкъщи. Усетих, че погледът ми започва да се премрежва и ми се стори, че съм уморен, но едва стигнах до леглото. Не бях заспал, когато усетих силната болка в лявата ръка, жена ми се обади на 112. След това почти нищо не помня“, започва разказа си г-н Йордан Атанасов, който ни покани у дома си в жк „Славейков“, за да ни разкаже  историята от своя гледна точка. 

Родителите Златка и Атанас пред отличията на своя единствен син, камилчетата в ръцете са особено важни

Златка продължава нишката от събития  във фаталната нощ. Тя твърди, че линейката от държавната болница МБАЛ-Бургас пристигнала точно за 10 минути. Докторът пуснал ЕКГ и казал, че вероятно става въпрос за инфаркт, но не е сигурен, изнесли пострадалия на носилка. Без да се прецени, че състоянието му е критично и при такива случаи трябва да бъде откаран в една от двете болници със специализирани отделения – в кардиоцентър „Понтика“ или в МБАЛ „Дева Мария“. Само те разполагат със съвременна апаратура за бърза инвазивна намеса и със специалисти. Дежурни по график на тази дата били в МБАЛ „Дева Мария“. Линейката обаче, по неясни причини, откарва Йордан в Шокова зала на държавната болница, където губят време в изследвания, горната граница на кръвното пада под критичните 60, качват го в реанимация. Започват с електрошок, масажи, пак електрошок, сърцето почти е спряло. Успяват да върнат ударите до 50-60, но само за 10 минути, след което отново кръвното забива, а долна граница не се улавя.  Звънят в МБАЛ“Дева Мария“ и едва тогава искат помощ. По това време в частната болница е д-р Ацев - методичен ръководител на екипа по инвазивна кардиология, специалист от столичната болница "Св.Екатерина". Но той е приключил, цивилен е, върви към паркинга, качва се в личния си автомобил, за да се прибира към центъра на града. Така се губят още десетина минути в безплодни разговори дали изобщо си струва от МБАЛ „Дева Мария“, която е в кв.Ветрен и на 15 км разстояние, да потегля реанимобил, за да вземе пациента им, защото в държавната болница няма оборудван такъв.

„По телефона поддържах връзка с колегите и от двете болници и питах дали да се върна, за да помогна, но ми казваха, че с такива показатели, едва ли си струва. Подчертавам, че
ако сърцето спре за 4 минути, мозъкът загива! 
Когато разбрах обаче че човекът е само на 58 години, им казах следното: да се доведе, макар и умрял! Ще опитам всичко! И обърнах колата обратно. Екипът в инвазивна кардиология беше подготвен. Чакахме линейката“, казва д-р Ацев, с когото разговаряме в отделението преди да посетим сем. Йорданови.  
„Аз пътувах с роднина в кола след реанимобила, придружавахме го. Стигнахме МБАЛ „Дева Мария“  и видях, че не изкарват веднага носилката навън. Казах си: най-страшното е станало, затова...усещах с цялото си съзнание, че губя Атанас“, спомня си през сълзи съпругата Златка.
Когато все пак тялото е поставено на операционната маса, кръвното вече е под 40 на 0, а мониторът показва права непрекъсната черта на сърдечната дейност. За всичко това, оттук-нататък има видеоматериал.
Д-р Борислав Ацев заявява: Може да е умрял, но ние ще го съживим! 
Двама лекари започват масаж в гръдната област, за което се иска много физическа сила и опит, а в това време д-р Ацев включва катетри по пътя на кръвоносните съдове. Установява мястото на запушването и светкавично поставя стента, масажирането продължава. (Виж видеото) Но това със сигурност трае не по-малко от 5 минути, като се има предвид, че пациентът преди да е  поставен на масата вече е мъртъв, което означава още прекарано време някъде в отвъдното.

Д-р Борислав Ацев – светило в българската инвазивна кардиология, казва, че е виждал стотици пациенти в критично състояние, но толкова „умрял“ - никога!

„Видях как сърцето първо мнооого бавно, а после и по-добре започна да изтласква кръв и отдъхнах. Но това не означава, че сме спасили живот, защото ако мозъкът е мъртъв, ще получим труп в дълбока кома, не по-малко ужасно е да върнем на близките човек, на когото липсва част от съзнанието. Не знаех доколко ще е увреден и бях много разстроен за последствията от този краен експеримент“, казва докторът. След третото денонощие пациентът излиза от комата, но е изцяло неадекватен и се налага отново да го приспят. Започват големите притеснения на екипа в отделението по инвазивна кардиология. Няма никакви гаранции дали изобщо ще оцелее. На 13-ия ден лекарите събуждат Иван и водят близките му в реанимация.

„Ти знаеш ли кой съм?“,
 „Защо да не знам?! Ти си синът ми Милен“,
  разпознава безпогрешно колега от фирмата, съпругата Златка. Дори води елементарен разговор, от който става ясно, че не проумява единствено какво е правил през губещите му се 13 дни. Лекарите го питат дали си спомня къде е бил, какво е видял, какво е усещал.
„Аз не се занимавам с окултизъм, не съм религиозен, затова ви казвам, че помня само дълбока пропаст, тъмна, в която започнах да се спускам, надолу, надолу... и после нищо“, обяснява Атанас.
Съдбата е предопределила този човек да бъде два пъти спасен
и върнат към живота през тези два месеца. Защото не всичко свършва след прибирането у дома. Седмица по-късно уникалният пациент е записан за контролен преглед. Дотогава той може да става от леглото и да прави леки упражнения със свиване на гумена топка в лявата китка. Съзнанието му е непокътнато, усеща само физическа слабост, леко забавяне на говора, заради ниския хемоглобин.
„Станах свидетел и на втория шанс, който му се дава от висшите сили за живот, не зная иначе как да го нарека“, продължава докторът с удивление. По време на контролния преглед докторът вижда тромб с площ 3 кв.см в непосредствена близост до самата сърдечна камера, вероятно получен по време на възстановяването му от комата. Било е въпрос на ден-два или може би на часове, този тромб да убие спасения пациент, ако не беше видян с модерната техника в отделението.

Сега Атанас Йорданов е зареден с толкова много енергия, че и най-големият здравеняк може да му завиди. Той кара велоаргометър у дома, всеки ден слиза и изкачва стълбите до 4-ия етаж. Независимо че има пукнати ребра от  натиска в сърдечната област, а те зверски ги бодат.
„Спаси ме добрата спортна форма, която поддържам от младини, лятно време плувам по 3 км почти всяка седмица, бягам, отдавна съм спрял цигарите и не прекалявам с алкохол и тлъста храна. Скоро ще ви извикам край морето, за да видите на какво съм способен“, казва специалният пациент на д-р Ацев и с умиление позира пред екипа ни с всички медали и купи на Милен.
„Още отличия има в детската му стая, това не са всичките, ама няма как да ги струпаме в хола сега.  Злате, ела да се снимаме с купите и медалите. Трябва да сме горди, че сме отгледали такъв син“, сияе съпругът и бащата, изпълнен с енергия за нов живот. В ръцете си е стиснал две дървени камилчета, които били най-ценната му лична награда – шампион от световното първенство по шахмат за работнически колективи през 70-е години на миналия век.

Златка слуша зад гърба му и бърше тихо сълзите си. После сяда до него на дивана и се усмихва истински - за кадъра с отличията на техния единствен син Милен.