Листата на екскмета на Приморско била къса за сина на Мечката, не и за Мустака
Говорил съм с много хора, не само с това момче, но листата е къса, каза екскметът на Приморско Димитър Димитров
Ключови думи:
Златин Бодуров, Общински съвет, кандидати, избори, Приморско, Димитър Димитров, Никола Николов
23 Септември 2015, Сряда, 21:55 ч.
Автор: Боряна ТЕНЧЕВАС много хора съм говорил, не мога да се сетя вече, каза кандидатът за кмет Димитър Димитров
Листата на екскмета на Приморско Димитър Димитров се оказа твърде къса за хората, с които е разговорял за място в нея. Обещанията са се разпростирали сред мнозина, но накрая останали излъгани.
От 13-те места изпадна синът на известния създател на Първа частна милиция в Бургас Георги Николов-Мечката – Никола. Младежът се беше ентусиазирал да влезе в политиката с желанието да работи за по-динамичното и модерно развитие на морската община, в която развива собствен бизнес, който е изградил сам, докато завършва висшето си образование. Той обаче не беше сред лицата, предложени от Димитров за бъдещия Общински съвет. "Да, говорил съм с много хора, обаче листата е много къса, все пак са само 13 места", каза Димитров пред Флагман.бг. В Приморско масово се коментира, че във въпросния списък са се вписвали хора, получавали щедри обещания за бъдещи постове и сред тях няма как да попаднат случайни хора, макар и с идеи.
На едно от челните позиции в списъка се появи местният бизнесмен Митко Дойков, който е известен сред местните жители с прякора Мустака. Дойков е бил сред хората от обкръжението на Димитров по времето, когато се беше сраснал с кметския стол и е работил по общински поръчки с бетоновози.
Битката в Приморско за кмет се очертава кървава на предстоящите местни избори. Листата на Димитров е сбор от бивши общински съветници, сред които Златин Бодуров, който за последните 4 години няколко пъти сменяше позициите си. Той е втори в листата, а верния на Димитров – Илия Петков, който прогони СДС от Реформаторския блок – на 5-та позиция.
Припомняме, че Димитров през последните 4 години беше един от най-безмълвните общински съветници, въпреки че управлява дълго общината като кмет до 2007-ма година. Пред последните месеци в края на този мандат в Общинския съвет започна брожение, с което чрез обещания за бъдещи постове Димитров размести статуквото в местния парламент, в което до началото на 2015 година мнозинството подкрепяше настоящия кмет Димитър Германов – сега кандидат за втори мандат от ГЕРБ. Още тогава се заговори, че на Златин Бодуров му е обещано място на зам.кмет, а на Петков - шеф на Общинския съвет.
В категории:
Приморско
Уроците на живота: 10 брачни съвета от наскоро разведен мъж
6 неща, за които една истинска дама никога НЕ говори
19/04/2024, Петък 21:40
1
Навиците, от които трябва да се отървете, според зодията
19/04/2024, Петък 21:20
0
Рецепта за класически броколи пане
19/04/2024, Петък 21:00
0
Отпускат 30 млн. лв. за детски градини, училища и манастири
19/04/2024, Петък 20:37
1
Рязко захлаждане: До минус 3 градуса паднаха температурите в Пампорово
19/04/2024, Петък 20:20
1
Кога и как се прави задължителна имунизация на децата в България за коклюш
19/04/2024, Петък 19:59
2
Служебният премиер се срещна с американския посланик. Какво си казаха?
Два тира се удариха на АМ "Тракия"
Ето как бързо и лесно да изчислите с наднормено тегло ли сте
Назначени са шестима заместник-министри
19/04/2024, Петък 19:39
0
Обсъждат Меглена Плугчиева за външен министър
19/04/2024, Петък 19:36
1
В Приморско ние гларусите ебяхме най-вече чехкини. Разкарвахме ги по плажа и наоколо и ги лъжехме. Те ни питат на кой е тая земя - викам им, моя, ами онова стадо крави - пак им викам: и тия крави всичките са мои, ами оная голямата къща, пак им викам, ама вие не знаете ли - това е мойта къща. И те си мислят че съм кой знае какъв баровец, пък аз съм беден кат галош, ама се правя на голямата работа.
Веднъж чуках една чехкиня в едно бунгало на къмпинг Оазис, а на другото легло един чех ебеше мацката си. И по едно време тоя същия чех като извади един страшно дълъг... език и започна да я лиже. Гледах, гледах, а оня лиже та се къса и не спира, че накрая не издържах и го хванах за врата: Абе путьо, викам му, ти хуй нямаш ли, че си тръгнал да й лижеш на тая миризливата путка?... На сутринта се събуждам целия отвит в леглото - чисто гол, а две други чехкини надвесени над мен и ме разглеждат: Много е космат тоя, викат, също на орангутан прилича!"... Горките, кога са виждали такова чудо като мен - расов мъж отвсякъде!
ректор на Бургаски свободен университет – І І част
Налбантов се стреми да подражава на проф. Чобанов във всичко. Много му се иска и той да преподава в БСУ за да има възможност да сваля студентки. Затова в Приморско Налбантов разпространява за себе си слуха, че уж бил преподавател в университета. Казва, че там много го ценяли и всяка седмица го канели да преподава. Хонорарите, които му плащали в БСУ били много повече от заплатата, която получавал в училището. Налбантов се хвали дори и пред учениците по време на час. Казва, че само да искал щял да напусне Приморско и да започне работа в БСУ, където много го искали. Там щял да получава голяма заплата и щял да си гледа рахатлъка. Ама не искал, защото бил много загрижен за учениците, искал да бъде полезен на Приморско и затова бил останал. Бил се жертвал заради тях, раздавал всичко от себе си, а те не оценяли жеста му.
В тази връзка Налбантов постоянно измисля разни случки за това какво му се било случило в университета – как преминала лекцията му, как реагирали студентите, какви въпроси му били задавали и т. н. По време на някакъв разговор, сякаш между другото споменава, че трябвало да отиде до университета да си вземел хонорара или да се срещнел с Чобанов за да уговорел някои условия от договора си, да уточнял графика на лекциите си… Странното е, че за дълъг период от време докато е “преподавал” в университета Налбантов не е знаел какво точно преподава. Когато някои хора са го питали какво преподава, той се затруднявал и не знаел какво да отговори. Впоследствие намира отговор и на този въпрос – бил преподавал “философия на правото”. Разбира се всички знаят, че това е лъжа, но повечето приморци се правят, че му вярват само за да не го обидят. А иначе помежду си говорят, че този човек не е в ред – много фантазирал, лъжел и сам си вярвал.
За съпругата си (Христина) Налбантов казва, че за известен период била следвала “право” в БСУ. По това време той бил преподавател в университета, а тя му била студентка. Тогава двамата се били запознали и оженили. Но впоследствие Налбантов разбрал, че БСУ е един фалшив и не много авторитетен университет и затова прехвърлил жена си във Великотърновския университет. Там тя завършила “история”. Тези, които познават жена му твърдят, че не е възможно тя да е изучавала “право”, защото по нищо не личало тя да има някакви юридически познания. Други твърдят, че Налбантов използвал връзките си само за да приемат жена му в БСУ и впоследствие да я прехвърли по-лесно във ВТУ – явно е, че по онова време за нея е било непосилно да бъде приета във ВТУ с кандидат-студентски изпит на общи основания.
Пред свои близки и познати Налбантов твърди, че жена му фактически не е следвала и не се е явявала на изпитни сесии. Всъщност той бил имал толкова големи връзки, че направил така направо да й издадат дипломата. В тази връзка Налбантов е предлагал на много свои познати услуги от тоя род – да им се издаде диплома за завършено висше образование без да са следвали и без да са полагали каквито и да е изпити. За да му повярват той давал за пример жена си – щом нея успял да уреди, значи можел да уреди и други хора. Задължително условие било това да станело във ВТУ или БСУ, където ректорите били негови хора. В другите вузове нямал толкова стабилни връзки.
През 2001 г. излязоха някои разкрития за БСУ за това, че някои студенти са били оценявани без да са се явявали на изпит, но скоро след това скандалът е бил потулен и прикрит с лъжливи показания на свидетели. Пак по това време е било образувано наказателно производство в Бургаския районен съд по жалба на студенти, които твърдели че БСУ издава нелигитимни дипломи. По повод на започналото следствено дело, проф. Чобанов е бил отстранен временно от длъжност. Интересното в случая е и това, че съдийката която го отстранява от длъжност – Яна Колева, е негова бивша студентка. Според всеобщото мнение съдийката се е опитвала да разчиства лични сметки с ректора, но така или иначе не е успяла да постигне нищо. Пет месеца по-късно поради липса на доказателства прокуратаурата прекратява следственото дело и проф. Чобанов е възстановен на поста ректор.
За всички обаче е ясно, че тази практика съществува във вузовете и не може да остане скрита. Проблемът идва и от това, че в днешно време подобни явления като купуването на изпит или диплома се възприемат от повечето хора като нещо нормално и в реда на нещата. Това е и причината явлението да е толкова масово и на практика да не се преследва от закона. В местния форум на http://www.bourgas.org има открита дискусия за корупцията в БСУ. Някои студенти си признават, че са давали пари за вземане на изпит, други сондират мнения и питат как вървят тарифите за тоя или оня изпит, кой преподавател колко вземал и т. н. Има и такива, които отричат да са давали пари, казват, че са си вземали изпитите и никой нищо не им е искал. Според тях преподавателите никого не са изнудвали, нито са очаквали да получат нещо от студентите, но по принцип нямали нищо против да приемат пари, ако някой от студентитене сам изяви желание да им ги предложи. Една от студентките, Марчето, дори се възмущава: че какво толкова е станало, казва тя, никой не й бил искал пари – за да вземела изпит само давала на преподавателите да я опипат тук и там и с това всичко се разминавало – и изпита е взет, и тя доволна и изпитващия доволен (вероятно тук става въпрос за преподаватели в преклонна възраст).
Със сигурност Налбантов е помагал на много приморци децата им да влязат във ВУЗ. Някои от облагодетелстваните родители му се отблагодарявали със скъпи подаръци, черпели го където го видели, подмазвали му се. В такива случаи Налбантов не пропускал случай да се самоизтъкне пред свои познати, казвал че еди-кой си му се подмазвал, защото бил вкарал сина му във ВУЗ и т. н.
През януари 2002 г. Налбантов в качеството си на директор на СОУ – Приморско преназначава съпругата си на длъжност “учител по география”. (Преди това тя е била само възпитател). Доскоро тя е нямала такава квалификация и учителите с право негодуват. Всички недоумяват как е възможно изведнъж тя да придобие втора специалност “география” без да е учила и без да се е явявала на изпити. По принцип се досещат, че тук става въпрос за някаква измама извършена във Великотърновския университет предвид връзките на Налбантов с ректора на университета. Но в края на краищата учителите разбират, че не могат да направят нищо срещу Налбантов. Негодуват известно време, спорят, възмущават се (“как е възможно да се случват такива неща”), докато постепенно се примиряват с измамата и замлъкват завинаги все едно че нищо не се е случвало.
(писано през 2004 г.)
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА - СОФИЯ
ОТ
АТАНАС ПЕТРОВ АТАНАСОВ
- БИВШ УЧИТЕЛ В СОУ "Н. ВАПЦАРОВ" - ПРИМОРСКО
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
Моля за Вашето съдействие г-н Стоян Налбантов - директор на училището в Приморско, да бъде подведен под наказателна отговорност за плагиатство и за нелегално разпространяване на негова книга под фалшив код ISBN.
През периода 1998-2000 г. работех като учител в СОУ "Н. Вапцаров" – Приморско, където директор беше и продължава да бъде г-н Стоян Налбантов. Тогава изпълнявайки неговите разпореждания напечатах на училищният компютър книгата му "Училищният директор пред себе си и пред другите" – ISBN 954-739-005-8 , Издателство "З. Стоянов". Впоследствие през м. август 1999 г. заедно с Налбантов размножихме книгата на училищния ксерокс в 200 или 300 екземпляра (не помня точната бройка), след което страниците бяха подвързани и окончателно оформени като книги в една бургаска печатница – Рекламна агенция "Апел", адрес: гр. Бургас, ул. "Хр. Ботев" 36.
Наскоро ми стана известно, че една друга книга на г-н Налбантов - "Петият сезон", е издадена също от Издателство "З. Стоянов" под същия ISBN 954-739-005-8. И тъй като не е възможно две различни книги да имат един и същ ISBN, става ясно че въпросната книга "Училищният директор пред себе си и пред другите" е фалшификат и се разпространява от г-н Налбантов нелегално, без знанието на Издателство "З. Стоянов" и без да е минала през съответния контрол на издателските и държавните институции. В тази връзка трябва да отбележа, че екземпляри от книгата има дори в библиотеката в Приморско - там тя е изложена на видно място заедно с други книги на автори от Приморско и околността. Много служители от инспектората в Бургас също разполагат с книгата, в т. ч. началничката М. Жекова и г-жа
С. Ламбова - нач. отдел. Всъщност г-жа Ламбова е рецензент на книгата заедно с г-н Румен Вълчев - бивш зам. министър на образованието от времето на министър Веселин Методиев.
Техните рецензии са поместени на задната корица на книгата. Самото разпространяване на книгата беше съпътствано от масова рекламна кампания в пресата предимно в бургаските
вестници (напр. в бургаското приложение на в. "Труд" - в. "Морски труд" в края на м. юли 2000 г.).
От друга страна трябва да се изтъкне и факта, че въпросната книга "Училищният директор пред себе си и пред другите" е почти изцяло плод на плагиатство. При подготовката на книгата г-н Налбантов ми доставяше всевъзможни печатни педагогически издания ("Учителско дело", "За буквите", "Начално образование", "Семейство и училище" и още мн. др.) и се разпореждаше откъде и какво да преписвам. Изцяло преписани са дори и таблиците в средата на книгата. Единствените места, където Налбантов е проявил някакво лично творчество, това са последните два абзаца от главата "Концепция за социализация на деца от ромски произход" и някои неща от последната глава "Заключение" - всичко това представлява не повече от 1% от цялата книга. Когато се прави съпоставка на това, което Налбантов е писал и останалата част на книгата се вижда абсолютният контраст и несъвместимост на стиловете. Всъщност цялата книга представлява някакъв механичен сбор от несъвместими и
нямащи нищо общо помежду си теми и стилове, липсва каквато и да е последователност и обединяваща идея, която да отговаря поне на заглавието на книгата. И не би могло да бъде иначе след като авторът на книгата не е бил един, а около 20-30 човека - тези от които е било преписвано.
Абсолютно съм сигурен, че няма такъв човек, който да е прочел цялата книга от начало до край, защото просто не е възможно за един нормален човек да започне да чете такава книга и да не разбере, че писаното в нея са абсолютни глупости.
Впоследствие ми стана ясно, че Налбантов е възнамерявал не толкова книгата му да се чете, а по-скоро да се говори за нея или по-точно да се говори за неговата личност като за
някакъв виден педагог и специалист, известен с книгите си и научните си разработки. Самият той постоянно се хвалеше пред мен, че тази книга щяла да утвърди позициите му на директор и учен, щяла да разнесе славата му надлъж и нашир и да предизвика завистта на началничката на инспектората С. Пренерова, която се страхувала той да не я измести от поста й. И което е най-странното, той искаше от мен да се съгласявам с това негово мнение и да твърдя подобни глупости и пред други хора. Разбира се аз не се съгласявах и по най-недвусмислен начин му заявявах, че той трябва да се срамува от тази книга, дори го посъветвах да я скрие и да не я показва на никого, защото се излага. Тези и много други разногласия между мен и Налбантов доведоха до това отношенията ни да се влошат, докато накрая през м. януари 2000 г. той съвсем открито започна да ме обвинява, че не съм го подкрепял и че съм бил на страната на неговите врагове (!?), които искали да го свалят от
директорския пост и т. н. (Явно е, че тук става въпрос за клинична форма на някаква болезнена мания за преследване). Излишно е да споменавам, че тези наши разногласия доведоха и до моето уволнение.
Днес вече си давам сметка, че при подготовката и нелегалното разпространение на книгата Налбантов съвсем ясно е съзнавал, че върши престъпление и е търсел от мен някакво съучастничество и подкрепа, които не е получил. В случая смятам, че той е нарушил клаузи от Закона за авторското право и неправомерно е разпространявал нелегална книга от името на Издателство "З. Стоянов" без знанието и съгласието на самото издателство. Всичките тези нарушения в т. ч. и случаите на плагиатство се санкционират като престъпления съгласно изискванията на Наказателния кодекс.
Моля за Вашето съдействие да се направи необходимото разследване по повдигнатите от мен въпроси, както и да ме уведомите за взетото от Вас решение. Моля също така да ми отговорите на въпроса: "Възможно ли е две различни книги да бъдат издавани под
един и същ ISBN?"
С уважение:
Атанас Атанасов
ММЦ - Приморско
25.01.2002 г.
Кой трябва да пресече търсенето? А вие защо се учудвате нали тарифата вече е "друга" Радвам се, че много от пишещите тук също като мен са разбрали в какво се състои голямата опасност на нашето врем и накъде за сега върви светът.
Поредното "ей-сега със сигурност" за баламосване на мармотите :]
Когато свалиха Стаматов от власт в ММЦ всички си отдъхнахме, щото това лайно беше голям кожодер! Не стига, че имаше цели райони с бунгала и стаи по хотелите, където нощувките не се отчитаха и парите от тях отиваха директно в джоба му, ами и още искаше от нас - управителите и наемателите на обекти... а туй нашто в сравнение с неговите печалби бяха трохи, ама той и тях искаше да ни вземе, дължали сме му процент, дължали сме му не знам какъв данък... на майка му гъза сме му дължали! Събличаше ни яко! Всички ревяхме от него! И представи си нахалство! Бяха минали две седмици откакто го бяха свалили и оня още продължаваше да обикаля наемателите и да си иска някакви пари дето уж му "дължали"! Митьо Мустака, дето държеше "Зелениката" не издържа и му тегли една майна: "Абе, ненаситна твар! Един хуй в гъза не щеш ли още да ти дам?!..." И нашия не може да свари да избяга, щото усетил, че Митьо вече не се шегува... Ами тъй ми, кой си ти, че да ти даваме, вече си никой - пълен боклук! Ай сектир оттука!
Чак Камберов, дето беше крадец от класа се шашнал като видял, че Стамат, вече месец след като е свален, още имал ключове от контингента си по хотелите и продължавал да ги използва и да цоца парички оттам. По заповед на Камберов сума патрони на брави сменихме тогава по хотелите само и само да го изгоним оттам... И пак: оня най-невъзмутимо продължаваше да използва стаи, за които не знаехме, че той има ключове! Басси и наглия човек, бассий чудото, ааааааа! Думи нямам!